САЛАТА ОТ СВЕТУЛКИ

web

Онези стихове,
които стъпват леко по клепачите
ще ги напиша някога,
когато съм навсякъде.
Когато гледам и през стъкления поглед на витрините,
и пея през камбаната на църквата,
и съм соленото по устните,
и пастата за зъби,
и парфюма,
и сприхавото сладко кученце,
а същевременно и чувството за мярка.

Когато съм тръпчивото усещане за сигурност
и порция изискано предястие,
или закачката на неочакваното камъче в ориза,
и ехото от думичката 'няма',
когато съм и чакане, и празник, и задушница,
и съм милионна част от най-невидима прашинка,
и смях във въздуха, и кашлица, и приказка,
и вечното тревожно чувство
преди достойното есе за празното пространство...

о, някога, когато съм навсякъде и никъде,
със сигурност ще пиша нежни стихове,
с които да минавам плахо по клепачите.
А дотогава ще си пиша тези...

© Антоанета Добрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.09.2006, № 9 (82)