§. ПРОСТО БЪДЕЩЕ

web | Навреме

После.
Ще си разперила ръце, забила пръсти,
сраснала или израстък от стената,
ще бъдеш като паяжина в ъгъла -
обрасла от самотното внушение,
че е причината, че моделира, и че е необходима,
че тя самата всъщност образува ъгъла
и че без нея ще са просто две стени несвързани,
които като нищо ще се сринат.

И ти така.
Ще си въобразиш, че си незаменима,
ще продължаваш да се взираш в трохите и в петната по килима,
замаяна и отмаляла от усилие ще си разперила ръце като на Кръста,
объркана от смътните догадки, че си забравена и си излишна,
а все така ще чакаш децата да се върнат от училище
и ще се тревожиш до обезумяване.

И както паяжината от ъгъла,
затоплена от пламъка на свещите, се смъква натежала по стената,
така и ти -
надвесена грижовно, ще се свличаш,
унило ще се отбележиш като зацапан белег по мазилката,
преуморена от годините
и вкопчена смирено в Кръста,
ще слизаш по-надолу,
подпалена от тиха жажда да бъдеш най-накрая достижима.

© Антоанета Добрева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.12.2006
Антоанета Добрева. Навреме. Варна: LiterNet, 2006