КРАТЪК ПРЕГОВОР

web | Навреме

Гледаме...

Внимаваме.
Особено за камъче в ориза, за предателства,
следим за датата на производство,
зачеркваме приятели с изтекъл срок на годност
и с постоянството на кашлица все провокираме случайни срещи,
а после горко съжаляваме,
защото неизменно се оказва, че съществата, видиш ли,
не са от този вид, за който сме ги мислили...

Разглеждаме витрините
(заглеждаме, естествено, и нещо свежо, ако мине),
преглеждаме си акуратно сметките
и дебнем стриктно келнера за рестото,
като че ли животът ни зависи от няколко откраднати стотинки.
А после
(с цялата си глупост)
на първата пресечка раздаваме на явно мними просяци
безсмислено богата милостиня.

Оглеждаме се в огледалото -
(красиви са ти тези пръстени... и миглите...
o, да, разбира се... ах, тази риза страшно ти отива)
внимателно се наблюдаваме - да сме щастливи и пленителни
(до абсолютна непотребност).
А после щедро си оплакваме неволите
и пак неистово си бъркаме в очите,
и пак делим вината си (и болката) на равни части
и както винаги сме сплели грешките си апокалиптично.

Не гледаме звездите
(и не защото не ги виждаме),
очите ни са уморени от излишни спорове
(а само как му вярвахме на миналото!),
така че - зяпаме с говеждо съпричастие
посредствен филм по телевизията
и после даже не сънуваме
от срам, че чак и сънищата ни са третокласни.

На сутринта покорно се събуждаме,
на пресекулки из главите ни се тътрят мътни мисли
(нелепи символи от нескопосно хайку),
подреждаме деня с кафето и цигарата
(къде ми е запалката? А очилата?)
и вече плановете са добили очертания -
започва се голямото ни взиране.

А все се гледаме,
и гледаме,
и все не виждаме.
Изцъклено сме втренчени в далечно някакво си бъдеще
и докато се гърчим в страх
какво ни чака някога си, някъде,
умираме с натъртени глави
при най-обикновено падане по стълбите.

(Ами сега?
Нали отглеждаме орли и костенурки...)

И колко пъти ще се спъваме в едни и същи камъни?

© Антоанета Добрева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.12.2006
Антоанета Добрева. Навреме. Варна: LiterNet, 2006