ГИШЕ № 3

web | Навреме

Говорим.

Описваме си разпокъсано
подробности от делника
през стъклена стена
подобно на гише, за да не срещаме дъха си.

Така е безопасно,
така инстинктите са флегматични,
а думите са култивирани печурки
неотровни.

Говорим си възпитано
и без да разберем,
докато вътрешно наежени се зъбим на акулите,
умираме позорно от медузи,
а този спретнат ред на мисли
гальовно се провира през гишето.

Говорим си
по-лесно с чужди.
Разказваме си някакви истории,
в които снизходително сме се оплели
(а впрочем, глупостта е необятна! -
не виждам смисъл вече да го коментираме).

Говорим си през стъклена преграда,
доказваме си нещо методично,
дори за свободата става дума
и уж задъхано,
а зад стъклото не достига дишане и всичко някак си е питомно.

Говорим.

Опитвам се да обясня,
че често лудостта не е в така наречените луди,
а отсреща.
Че облаците бухват мимолетно,
че всъщност се умира много лесно,
по-мъчно е да се започне,
понеже
всяка смърт е собствена.
И че крилете стават само за летене
и са съвсем различно нещо
от хрупкави панирани крилца,
особено пък в сладко-кисел сос.
Особено.

Говорим си.

А казах ли,
че ако някога
поискаш да намериш път към себе си,
ще те изчакам
някъде високо в края на пътеката?

© Антоанета Добрева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.12.2006
Антоанета Добрева. Навреме. Варна: LiterNet, 2006