Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НА АНИ
web | Навреме
която веднъж ми каза:
"ще се събудя една сутрин и няма да знам коя съм".
Тогава
ще зная, че съм аз
и че единствено снегът е полудял и е започнал да вали обратно.
Ще разбера
защо
на къщите очите им са ококорени и са обърнати нагоре,
защо и корените на дърветата (и те!),
награбили си пръст за спомен,
объркани летят и търсят, смаяни, измислена опора из небето,
а клоните пък, ошашавени,
побързали да се забият в дупките, от корените
пият...
Защото си помислили, че там е топло
и че оттам извира истина..
Горките!
Ще зная,
че фамилните родилни белези болят
и че едното е прибързано, а другото излишно,
и че ми липсва важна дума, но коя?...
Такива неща...
Естествено, че за снега говоря.
Побъркал се е,
прeглъща си студа (и бялото) обратно.
И иска да е всичко пак като преди.
Сега вали нагоре.
За снега говоря!
© Антоанета Добрева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.12.2006
Антоанета Добрева. Навреме. Варна: LiterNet, 2006
|