Антоанета Добрева

web

Напихме се.

Прищя ни се да си попеем.

В началото една запя "Къде си вярна ти любов народна". Много старомодно. Веднага й се скарахме да млъкне... И не че пееше фалшиво, ами единствено защото имаше брадавица на челото. Присмяхме й се, тя пък се разплака.

Майтап.

Отнякъде един дебело се обади "Шуми Марица"... Сритахме го. Няма да ни дава тон в живота! Айде, можем и без него. Сами си продължихме "..окървавееееена...."

После спряхме.

Забравихме си думите и някой там подхвана "Градил Илия килия..." Съгласихме се. Запяхме кротко "ох, аман, амаан...", но един друг се провикна да сме спрели с простотиите.

Щял да ни изпее "О, соле мио".

Някаква го сръга да мълчи. Не го е срам! Жена му била проститутка.

Той скочи и й шибна два шамара. Бил вдовец. О, много смешно стана.

Оная побесня и го наплю. (Певеца). Развика се, че всички сме били простаци. Ядосахме се и я напердашихме.

Отнякъде пък някаква изпъна гръден кош и записука "Арията на звънчетата". О, тая беше лесна. Един я плесна през устата да мълчи и тя припадна.

Боляха ни главите.

Друг пък дребен (с пъпки) се провикна: "Айм джъст а джиголоууу". Глупости. Наритахме го яко (да си мълчи и да си гледа пъпките)...

И пак си почнахме "Шуми Марица" отначало. Напъна ни отвътре зрял патриотизъм. Докарахме сега до "люто ранена".

Обаче спряхме за наздравица. Утре ще му мислим...

А някаква запя печално "Я кажи ми, облаче ле бяло". (Къде се сети!)

Това ни натъжи и се разплакахме. Ядосахме й се, че ни разстройва, набихме я и я изгонихме.

(Разкряка се. Кретени сме били.)

Тогава някой ревна: "една мадама... ме фиксира, ала не може... да ме гипсира, щот нема бирааааааааа..."

Ревнахме и ние - “Ааааааааа, щот нема бира и сърцето ми направо, направо спира"...

И точно се разбрахме, и някакъв разнежен баритон подхвана "Любви все возрасти покорн...". Изобщо не можа да продължи.

Оная с арията на звънчетата дойде на себе си и злобно го ухапа по ухото.

А той пък мъжки я удари между веждите и ние (като кавалери) се хвърлихме юнашки да го бием. Не че нещо...

Впрочем, оказа се по-як, отколкото изглеждаше. Накрая го набихме хубаво.

Отнякъде един пък (как му хрумна!) изпружи дрезгав глас “Десятый наш десантный батальон!!...” Това е работа! Хареса ни и заревахме.

Тогава някой викна, че е чул, че някой някога изкряскал "Грабвайте телата!". И то не го бил чул, а друг един му казал.

Говорело се... Филм ли било, някъде го чел ли...

Така и не разбрахме...

Един понечи да ни го цитира (рецитира), но пък на нас ни беше писнало от глупости и го набихме.

(Разбира се, и той не ни остана длъжен.)

Оказа се, че свършва и ракията.

Доспа ни се.

Заспахме хармонично.

Далече някъде се чу “...окърваве-ена......искра лю-ю-бородна......къде-е-е си вярна........ох, аман, ама-ан........шу-уми Марица.......с чу-ужди хляб делилооооо....”

© Антоанета Добрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.07.2006, № 7 (80)