12

Антоанета Добрева

web

Изход.

You have successfully logged out.

Thank you for visiting

Явно е някаква грешка. Три еднакви писма за няколко минути. Утре ще отговори. Сега ще се прибере вкъщи, късно е, раменете я болят, главата я боли, май е настинала. От климатика е, не се чувства добре... И тези писма. Ще бъда на ъгъла в 18:47. Чакам те, мила... Едно и също. Ще бъда на ъгъла в 18:47. Чакам те, мила.

Три пъти. Естествено, че е грешка...

Turn Off Computer

Ще бъде на ъгъла. На кой ъгъл? Ще чака някоя друга, не нея, а онази не знае. Не знае, че ще я чака, но пък знае сигурно на кой ъгъл. Точно в 18:47. Смешни хора. Определят си срещи точно в "и четирийсет и седем"...

Утре ще му пише. Утре има толкова работа. Сега ще си тръгне.

Чантата, ключовете за колата, наметна палтото, ще се облече, докато върви, по навик погледна часовника, не по навик, нали той пише, че ще я чака в 18:47, сега е 18:35, не, разбира се, писмото не е за нея, станала е грешка и това е. А пък и "мила...".

Разбира се, няма за какво да бърза, естествено, че не е за нея. На нея й казват "Госпожо това, Госпожо онова, заповядайте, Госпожо, благодаря, Госпожо..." Не е за нея.

Угаси осветлението. Щрррак. Ключалката заяжда, утре ще каже да я сменят. Да, утре ще сменят бравата и ще му отговори, ще му пише, че е грешка и съжалява и така нататък... Сега, след малко, на ъгъла. На кой ъгъл? Къде е този ъгъл?...

Палтото, единият ръкав се е обърнал навътре, няма да се облича, само няколко крачки са до колата... Защо бърза?

В асансьора е спокойно, асансьорът се движи бавно, бавно, не се усещат десетте етажа, минават часове. Оглежда се в огледалото, да, очите й са подпухнали, уморена е, отвратителен тен, може би от осветлението. И този инокс. Десет етажа инокс. В началото й харесваше, сега вече не. Мрази инокс, мрази тая сграда. Десет етажа богаташко сиво. Е, просто й трябва почивка, настинала е, дали няма температура? Малко червило, о, така е по-добре. Косата? Оправи я леко над веждите. Май има нужда от фризьор, утре ще се обади, ще си запази час, ще позакъснее малко, а Ричи ще я чака. Харесва й това. Закъсняхте, госпожо? Разтревожих се, надявам се, че всичко е наред... Разтревожил се. "Mила..."Да, разбира се, Ричи, знаеш как е..., работа, всичко е наред... Само връхчетата, нали, госпожо? И леко ще филираме, ще запазим формата. Да, Ричи, както обикновено. Ричи има черни очи, дава му винаги голям бакшиш, а той я гледа предано. Черни, много черни очи.. И я чака, разтревожил се... Веднъж й каза, че името му е Радко. Избрал си Ричи за по-артистично... Артистично. Дали да не смени цвета, нещо по-артистично - например тъмно червено? Ще помисли утре. Ричи - Радко.

Как ли се казва този с писмото? Защо нямаше име? И кого ще чака? А тя как ли изглежда? "Мила...". Ще я чака в 18:47 на ъгъла.

На кой ъгъл? Разбира се, че е грешка.

Сега ще се прибере вкъщи. Той нека бъде на ъгъла, а тя ще вземе горещ душ, после ще се увие в одеало и ще гледа телевизия. Няма да мисли за нищо, по-късно ще си сипе една малка водка, съвсем малка, само няколко глътки, колкото да се затопли и да заспи...

Партер. Вратата на асансьора се отваря бавно, толкова бавно, че има време за още един последен поглед към огледалото. Добре е, една усмивка, да, добре изглежда, само брадичката малко по-високо, още малко, прекрасно. Сега гледа вратата. Инокс, мътно луксозно сиво. Колко ли е часът?

Забрави за цветето горе. Винаги го полива, преди да си тръгне. Дали да не се върне? Не, няма да се връща. Ще го полее утре, нищо няма да му стане.

Не, ще се върне сега. Няма да закъснее.

Стои на вратата на асансьора. "Забравихте ли нещо, госпожо?" Портиерът има вид на усмихнат тенор, а произнася трудно 'р' и говори дебело. И бавно. Всичко е бавно.

Не, няма да се връща. Нали ще я чака в 18:47 на ъгъла. На кой ъгъл? От кого бяха писмата? Нямаше име? Защо нямаше име?

Глупости. Никой няма да я чака. Само цветето. И утре е ден.

"Не, нищо, довиждане, до утре" - отговори му сухо, но пък портиерът е винаги любезен: "Довиждане, приятна вечер, госпожо. Утре почивам, госпожо, утре е колегата"...

Защо ли си мислят, че ги разпознава... "Така ли? Утре почивате? Тогава приятна почивка, довиждане".

Дори не знае колко са, всички поздравяват еднакво - лек ден, госпожо, приятна вечер, госпожо, имат си готов набор от лека, приятна, всичко хубаво, всичко добро... не го доизслуша...

И тази врата се отваря бавно. Всичко е бавно. Колко ли е часът? Закъснява. Колко ли остава до 18:47?

Да си определят срещи в “... и седем”. Как ли изглежда?... На ъгъла. Пишеше "мила...". Кой ъгъл?

Няколко стъпала, после няколко крачки до колата. Хладно е, истински въздух, не е климатик. Утре ще излезе и ще се разхожда. За утре има много неща. Просто ще пише, че е станала някаква грешка. Ще се извини, че не е обяснила веднага.

Колата е сама на паркинга, цък!, централно заключване, но и централно отключване, стартерът бодро изскимтя, двигателят е добре, фаровете..., дали пък нямат нужда от центровка? Утре ще звънне и в сервиза. Всичко трябва да е перфектно. Или съединителят май леко стърже... Да, утре ще провери и това. За утре има толкова много неща.

18:45, часовникът на таблото свети в синьо. Е, закъснява, но утре ще му пише. И без това не става дума за нея. Сигурно стои вече на ъгъла и чака.

Даде ляв мигач, изчака няколко коли и взе завоя спокойно и плавно. На кой ъгъл?

Не видя камиона.

Камионът се изненада, наби спирачки и я заби отсреща на ъгъла. Толкова.

Не разбра какво стана, чу тъп звук. Нея ли? Камшичен удар, после още един, вратът й изхрущя. Нея ли? На кой ъгъл?

© Антоанета Добрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.06.2007, № 6 (91)