МЪЖЕТЕ ПОД ЧЕХЪЛ

Виктор Ерофеев

web

- Ама ти наистина си идиот бе! - викна пред хора в ресторанта съпругата блондинка с вледенени от злоба очи.

- Че какво толкова? - с блажено виновна усмивка се оправда известният в цялата ни страна мъж.

Беше на едно пътуване в чужбина и ме порази мисълта: той е под чехъл. Как смееш ти ма, мислех си за нея, че той те е обул и облякъл, в чужбина те води, на ръце те носи, вози те в скъпи коли! Заслужаваш да те убие на място!

Никой никого не уби. Сцените се повтаряха с премерена редовност. Как можеше да ги търпи този човек? Примирил ли се беше? Или си имаше десетина любовници? Обаче да си държиш такава простачка вкъщи...

А може би средновековните рицари са били първите мъже под чехъл? Май от тях е тръгнал този позор, нали? Като възпяват неземната красота, почвайки от Дева Мария, те подхвърлят жената на пиедестал (полите се развяват) и от пиедестала започват да ги нагрубяват. А може би тогава блондинките не са носели чехли? Във всеки случай все са обували нещо. С което да тъпчат.

Подчехълството е вид срамна зависимост. Мъжете панически се страхуват да не станат подчехльовци - това е по-лошо, отколкото да си скопец, противоречи на мъжката природа. Така ли е обаче? Познаваме много случаи на синове под чехъл. Пожарът на зависимостта вероятно може да се прехвърли от майката към съпругата, към любовницата, дори просто към случайна позната.

Ако не мислиш, че си под чехъл, това още не означава, че не си. Всички мъже се раждат латентни подчехльовци, през живота си много от тях стават явни.

Влюбил си се? Значи, вече си в капана: станал си романтичен подчехльовец, който мечтае да целува следите на любимата си по пясъка.

Ами хубаво - целуваш ги: и цялото ти лице в пясък, и между зъбите ти също.

Влюбил си се безмерно? Значи, си любящ подчехльовец, побъркваш се дори само от мисълта, че можеш да я изгубиш. Коя нея? Няма значение, но - разбира се - единствената.

Жениш се? Ставаш семеен подчехльовец, който мисли само как да угоди на жена си.

А ако не искаш да угаждаш на жена си? Ако ти е писнало от нея? Тогава, значи, чакаш да изгрее нова звезда - и ще станеш нов звезден подчехльовец.

Ако си млад, си млад подчехльовец (с успяла съпруга), ако си богат, съдбата ти е отредила да си богат подчехльовец, а ако не ти провърви, ще си беден и стар подчехльовец. Колко ли още подвидове имат тези мъже хибриди?

Ами например националният вариант: пиещите мъже под чехъл. Или накрая най-традиционният, описан, опикан и осран в литературата: примирените мъже под чехъл. Те май са най-истинските. Единствено те си знаят и си признават, че са под чехъл. И дори получават от това примиреното си мазохистично удоволствие.

Мазохизъм впрочем има предостатъчно за всички.

Идеята, че мъжете управляват света, а жените управляват мъжете, не е нова, но е вечно продуктивна. На върха на властта си създателят на перестройката беше безспорен подчехльовец, макар че, от друга страна, двамата бяха прекрасна двойка. Под чехъл може да попадне както неувереният в себе си мъж, така и изключително самонадеяният. Неувереният търси опора и дава властта в други ръце, а самонадеяният търси потвърждаване на силата си и изпада в зависимост от това непрекъснато потвърждаване. Жената, ако иска власт над мъжа, с когото живее, трябва просто да го погледне за миг студено и да понижи самооценката му: след това той до безкрай ще трябва да доказва, че не е нищожество.

Един мой приятел цял живот търчеше подир женските тела и преуспя, но му омръзна и той се влюби в женския ум - и женският ум го прецака. Тя почна да го унижава, а той почна да търпи това, понеже го беше страх, че ще я изгуби, а се получи така, че изгуби самия себе си. Друг обяви жена си за талантлива и се отнасяше с нея като божи дар, а тя беше просто хитра кучка. Жените много лесно ни се качват на главата.

Да си под чехъл - това се вижда отстрани. Не виждаш сам себе си под чехъл (ако се изключат онези, примирените!). Като се погледнеш в огледалото, не виждаш никакъв чехъл. Но дали наистина всичко е толкова фатално и обидно? Всяка зависимост от жената прави мъжа смешен.

Тогава какво да правиш? Да се откажеш? Да станеш циник и хладнокръвен ловец на удоволствия? Да си направиш харем и да не обичаш никоя в него? Не. Да се посветиш на други велики дела? Да служиш на държавата?

Но тогава ще си просто под чехъла на държавата. Виждали сме ги такива. Милионите чиновници. Ще кажеш обаче, че само се преструваш, че служиш, а всъщност правиш кариера, стремиш се към властта, сядаш на някакъв трон - тогава пък си под чехъла на собствената си кариера. Или ще ограбиш държавата - е, тогава те съдят по друг параграф. Да служиш на демокрацията, също е опасно - ставаш моралист и дисидент и те настъпва чехълът на политическата илюзия.

Мъжът не обича да мисли за тези неща, мъжът отхвърля тези обидни за него мисли, мъжът цени своята независимост. Мъжът обаче е кандидат за подчехльовец именно защото претендира за независимост. Жената по принцип е по-зависима. Тя е много по-умна от мъжа и се справя с робското си положение: често се преструва, че се е примирила с него, но всъщност се издига към самоутвърждаването си въпреки нелетящия си старт. Тя е вътре в пълния със зависимости свят, тя е хитра и обиграна в играта си. И подчинява мъжа или със страст и ласки, или с невъобразимото си женско гаднярство.

Мъжът е фанатик на независимостта си и когато изпадне в зависимо положение, този фанатик не знае какво да прави. Ако държи да се утвърди като независим човек, трябва да демонстрира независимостта си. Всъщност независимостта му е чисто честолюбие. Той трябва да е горд със себе си, призван е да уважава себе си, стреми се да се похвали. Но пред кого да струпа постиженията си? На жената остава просто умело да се възползва от слабостта му.

Единствено монасите май не са под чехъл. Макар че не са ли под чехъла на Господ?

© Виктор Ерофеев
© Иван Тотоманов, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.10.2015, № 10 (191)

Други публикации:
Виктор Ерофеев. Мъжете - тирани, мъжете - под чехъл. Есета. София: Факел експрес, 2015.