ЖЕНСКО ТЯЛО

Рюноске Акутагава

web

Една лятна нощ един китаец на име Янг се събуди от задушаващата жега. Легнал по корем, с брадичка подпряна между дланите, той тъкмо се отдаде на волни фантазии, когато забеляза въшка да пълзи по ръба на леглото. В полумрака гърбът й блещукаше като сребърен прах както пъплеше в посока на рамото на дълбоко спящата му гола, равномерно дишаща съпруга.

Наблюдавайки бавният напредък на въшката, Янг се зачуди как ли изглежда светът през погледа на толкова дребно същество. Разстояние, което е само на две-три крачки за човек, въшката прекосява за цял час. При това движенията й са ограничени само в леглото. “Ако се бях родил въшка, колко скучен би бил животът ми...”

Както си мислеше, съзнанието му потъмня и без да разбере как, той потъна дълбоко в странен транс, нито сън, нито действителност. В резултат, когато почувства, че излезе от това състояние, душата му беше влязла в тялото на въшката, все така лениво пълзящо по леглото, смърдящо на пот. Но не беше само това, което го удиви, при все че превъплъщението беше толкова мистериозно, че чак се спря от изненадата.

Пред него се издигаше могъща планина, от чиято окръглена форма се спускаше нещо като гигантски сталактит, започващ някъде отвъд границите на зрението му. Този сталактит, завършващ допрян в леглото, беше с формата на нар и толкова червен, че изглеждаше като че огън бушуваше скрит във вътрешността. С изключение на този склон, планината изглеждаше образувана от белеещата се маса на някаква тлъста, мека и гладка субстанция. Огромната повърхност се къпеше в светлината, идеща от меко кехлибарено сияние, очертаващо изключително елегантно билото, извито подобно на лък. Сенчестата страна на планината блещукаше като синкав сняг, огрян от луната.

Янг, с широко отворени от възхищение очи, не можеше да откъсне взор от тази прекрасна гледка. Но какво бе удивлението му, когато се досети, че това всъщност е едната гърда на жена му! Забравяйки любов, омраза, сексуално желание, той гледаше тази гигантска гърда, приличаща на планина от слонова кост. Остана за дълго неподвижен в захласа си, парализиран от това покоряващо чудо, неусещащ дори острата миризма на пот. Никога преди превръщането си във въшка не беше осъзнавал така силно физическата красота на жена си. Но не се ограничава само до женското тяло това, което мъж с артистична наклонност би могъл да зяпа в прехлас, както въшката.

6 септември 1917

© Рюноске Акутагава
© Веселин Веселинов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.04.2006, № 4 (77)