Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТЪГАТА НА ИЗГНАНИКА
web | Кулата
на жълтия жерав
Ръкавът ми беше скъсан.
Майка ми седна да го шие.
С конец и игла
заши тъга в ръкава ми.
Косата ми беше рошава.
Сестра ми дойде да ме среши.
С гребен и четка
вреса тъга в косата ми.
Когато напускахме дома,
залезът бе зачервил
лицата на планините.
Краката ми не ме слушаха.
Брат ми ме хвана за ръка,
да не изоставам по пътя.
С треперещата си длан
беляза с тъга ръката ми...
Сега седя сред зелена трева,
под розови облаци,
на двеста мили от къщи -
с майчината тъга в ризата ми,
сестрината тъга в косата ми,
братовата тъга в ръката ми.
Аз съм заключен в капан от тъга.
Хангжу, 1 март 1922 г.
© Пан Муохуа
© Лина Бакалова, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2006
Кулата на жълтия жерав. Антология на китайската поезия. Идея, съставителство и превод: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2005-2006
|