|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЛИ БАЙ Ли Бай (познат също като Ли Бо, Ли По и Ли Табай), смятан за най-великия китайски поет на всички времена, е живял в епохата на Високия Танг период (713-756 г.), когато Танг Династията достига своя зенит. Това е златната ера на китайската поезия, произвела двамата най-големи поети: Ли Бай и Ду Фу. Ли Бай е известен с екстравагантно въображение и поразителна таоистка образност в поезията си, както и с голямата си любов към алкохола. Като Ду Фу той прекарва голяма част от времето си в пътуване, въпреки че в неговия случай то е защото богатството му го позволява, а не защото бедността го принуждава. Роден е през 701 г. в степите на Централна Азия, потомък на китайски бегълци от режима на създателя на Танг Династията Лий Юн, като през 705 г. семейството му се завръща в Китай и се установява в Сечуан. Ли напуска дома си в Чанг-минг, Сечуан, около 720 г., и около 20 години се скита от място на място, понякога търсейки държавна работа. За кратък период (742-744) той се радва на привилегията на дворцов поет в столицата на Чанг-ан, но после възобновява скиталчеството си. В късните години на живота си е въвлечен във въстанието на Принц Лин и заточен в Йеч-ланг (Юннан) (758), но помилван преди още да пристигне там. Умира през 762 г., като се твърди, че се е удавил в река Янгцзи, падайки от своята лодка, докато пиянски се е опитвал да прегърне отражението на луната във водата. Обявен за Безсмъртен Поет, Ли Бай е между най-почитаните поети в китайската литературна история. Около 1100 поеми са останали от него до днес. Западният свят е запознат с творбите му чрез доста свободните преводи от японски версии на стиховете му, направени от Езра Паунд. Един кратер на планетата Меркурий е наречен на негово име. ПОЕЗИЯ Стихове В превод на Анатолий Буковски Раздяла
през пролетта В превод на Лина Бакалова
LiterNet, 2005 |