Джанет Харди-Гулд

web | Хенри Осми и неговите шест жени

След като обядвахме, седнахме и си поговорихме. Чичо Уилям бе много заинтригуван от писмата.

- Та кое писмо ще четете сега? - попита той.

- На Ана Клевска - отвърнах аз.

- О, да, грозната жена на Хенри. Когато я видях за първи път, помислих си, че напълно прилича на кобила! И кралят мислеше същото!

- Кобила? - възкликна Маргарет. - Че как тогава е станала жена на краля?

- Това е дълга история. Искаш ли да я чуеш?

- Да, моля ви! - усмихна се Маргарет.

- Ами след като бедната кралица Джейн почина, Хенри бе много тъжен и самотен. Желаеше нова жена, а също и втори син. Децата може винаги да умрат, а Едуард беше болнав. Така че всеки се оглеждаше за някоя красива млада жена, която да стане новата кралица. Тогава някой споменал на Хенри за немската принцеса Ана Клевска. Казали му, че е красива, млада и умна. А по онова време Хенри държеше да заздрави връзките си с немците, понеже бе сърдит на французите. Всичко това, разбира се, по-късно се промени.

Хенри не можеше сам да отиде да види Ана, тъй че прати своя художник Холбайн да й направи портрет.

Холбайн нарисувал прекрасен портрет на Ана и го пратил на Хенри. Кралят на мига се влюбил в красивата дама от портрета и решил да се ожени за нея. Тъй че Ана взела кораб за Англия и по пътя за Лондон спряла да пренощува в малко градче, наречено Рочестър. Хенри не можел да дочака пристигането на Ана в Лондон и тайно заминал за Рочестър, за да я посрещне. Тя нищо не подозирала.

Когато Хенри спрял пред къщата, той не носел прекрасните си одежди и не приличал на крал. Почукал на вратата и влязъл в нейната стая. О, боже! Бедният Хенри бил страшно изненадан. Та това не било прелестната дама от портрета. Тази имала мрачно лице и дълъг нос и не проявила голям интерес към странника. Той не й казал името си и тя не разбрала, че това е бъдещият й съпруг. Каква ужасна грешка!

Бедният Хенри излязъл, за да облече изящните си дрехи и се върнал вече с вида на истински крал. Сега Ана схванала, че този странник е нейният бъдещ съпруг. Хенри я целунал и назовал името си. Клетата Ана му се усмихнала, но не знаела английски, тъй че мълчала. След няколко минути Хенри си тръгнал. Бил истински нещастен. Новата му жена не била красива, а и не можела да му каже нито дума!

- О, Боже! - възкликна Маргарет. Тази история много й харесваше. - И какво е станало после?

- Ами Хенри решил, че всъщност не иска да се ожени за Ана. Та къде била прелестната млада жена от портрета? Той желаел нея! Но не можел да промени нищо. Трябвало да се ожени за грозната Ана.

- А кралят успял ли да я обикне? - попита Маргарет.

- Не, не успял. Искал да се разведе с нея.

- И направил ли го?

- Да, шест месеца по-късно.

- И как го постигнал?

- Ами открил, че в своята страна Ана била дала обет на друг мъж.

- И се развел с нея?

- Да, бедната Ана била кралица само за шест месеца.

- И нямали деца, така ли?

- Не, Хенри дори не легнал с Ана.

- И какво стана с нея? Жива ли е още?

- О, да. На да прочетем нейното писмо и да видим какво казва.

- Може би е любовно писмо - предположи Маргарет.

- Ако е така, сигурен съм, че никога не е получила отговор! - разсмя се чичо Уилям. Отвори писмото и зачете.

Двореца Ричмънд
20 юли 1540 г.

Скъпи Хенри!

Ти си ми много добър брат! Благодаря ти, че ми даваш по петстотин паунда годишно и ми предостави двореца Ричмънд. С часове обикалям из тукашния парк - дърветата и цветята са прекрасни.

Реших да не се връщам в моята страна. Обмислих го внимателно и вече зная, че Англия е истинският ми дом. Тук се чувствам толкова щастлива! Та как да оставя милите си английски приятели и красивия си парк?

Ела скоро да ме посетиш, скъпи братко.

Твоя любяща сестра
Ана

- Но тя изглежда истински щастлива - изненадано възкликна Маргарет.

- Сигурно е така - каза чичо Уилям. - Не създаваше главоболия на краля при развода, тъй че той бе доволен от нея. Пък и нали бе свободен да се ожени за следващата си жена.

- За петата ли? - попита Маргарет. - И коя беше тя?

- Катрин ще ти разкаже всичко за нея. Сега трябва да ви оставя, дами.

Той стана и дойде да ме целуне на сбогуване.

- Довиждане, чичо - казах аз. - Скоро пак ела!

- О, ще дойда. Ще ми бъде много интересно да прочета и останалите писма. - Той погледна Маргарет. - Бъди послушна, млада госпожице. - Усмихна се и на двете ни и излезе от стаята.

© Джанет Харди-Гулд
© Теодора Константинова, превод
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.09.2005
Джанет Харди-Гулд. Хенри Осми и неговите шест жени. Варна: LiterNet, 2005.