Джанет Харди-Гулд

web | Хенри Осми и неговите шест жени

- Казват, че принцеса Елизабет била много умна - рече Маргарет. - Истина ли е, милейди?

- Да, така е. Тя е само на тринадесет години, а вече умее да чете и пише на четири езика.

Лицето на Маргарет посърна.

- Аз зная само един език - каза тя. - И не умея нито да чета, нито да пиша на него.

- Но имаш живи майка и баща - отвърнах бързо. - Нямаш врагове, които те следят през цялото време или искат да те пратят далеч оттук, та да се омъжиш за чужденец, може би някой старец, който много пие и си има любовница!

- Това ли ще стане с принцеса Елизабет? - попита Маргарет с широко отворени очи.

- Може би. Кой знае? Виждаш ли, една принцеса невинаги има лесен живот. - засмях се аз. - Но Елизабет е умна. Мисля, че ще получи от живота, каквото иска. Е, да поизлезем навън, докато още грее слънце. Ще вземем със себе си следващото писмо.

Минахме през парка и слязохме до реката. Там седнахме на една пейка и заразглеждахме лодките.

- Значи Джейн Сиймур била третата жена - попита Маргарет. - Кога кралят се е оженил за нея?

- Само десет дни след смъртта на Ан.

- Толкова скоро!

- Да, Хенри винаги е знаел какво иска. И обикновено искал нещата да стават незабавно.

- А Джейн била ли е като Ан Болейн?

- Не, Джейн била много различна. Била спокойна и внимателна. Преди да се омъжи за краля, никога не оставала насаме с него. Когато кралят идвал на посещение, с нея винаги бил брат й Едуард. И Хенри бил доволен да вижда това. Не желаел друга дива и опасна съпруга като Ан.

- Откъде знаете толкова много за краля и другите му жени? - попита Маргарет.

- Живяла съм много години в двореца, Маргарет - усмихнах се аз. - А дворците са пълни с хора, които идват и си отиват, шушукат по ъглите, споделят си тайни. Ако наостриш слух, не е трудно да научиш някои неща.

- А Джейн била ли е по-добра от Ан?

- Мисля, че да. Държала се много мило с принцеса Мери и принцеса Елизабет, дъщерите на Хенри. Била е за тях като майка. Джейн била умна и бързо се научила да слуша Хенри. Не се опитвала да му нарежда какво да прави. А с кестенявата си коса и бялото си лице също много се различавала от Ан Болейн.

- А как изглеждал кралят по онова време? Все още ли бил така напет?

- О, не, започнал да напълнява, а лицето му заприличало на голям картоф! Не като на портрета в двореца Уайтхол.

- А бил ли е щастлив? - запита Маргарет.

- Да, мисля, че наистина е обичал Джейн. И, разбира се, тя го е дарила с момченце, което сега е нашият крал Едуард.

- Най-после един син за краля! Но какво е станало с Джейн? И от нея ли се е отегчил, или тя е починалата?

- Да, починала е малко след като родила Едуард.

- Колко тъжно! Дарила краля със син, а след това починала.

- Хайде да прочетем писмото.

Отворих го и от него изпадна кичур кестенява коса. Показах го на Маргарет.

- Каква мека коса! - каза тя, като я докосна. - На Джейн ли е?

- Да, така мисля. - И зачетох.

Двореца Хамптън Корт
22 октомври 1537 г.

Скъпи Хенри!

Лекарите и моите придворни дами ми казват, че утре ще се почувствам по-добре, но по лицата им виждам, че това не е истина. Не мога нито да спя, нито да се храня, а огън гори тялото ми ден и нощ. Зная, че скоро ще умра.

Но аз те дарих със син, Хенри, и мога да си отида щастлива, като зная, че Едуард ще те наследи като крал. Никога няма да видя деня на коронацията му, но се моля Бог да му даде дълъг и щастлив живот.

Моля те грижи се за милия Едуард и му разкажи всичко за мен. Ето кичур от косата ми - малък дар от една умираща майка за нейното малко момченце.

Твърде болна съм, за да пиша повече, тъй че трябва да кажа "сбогом".

Твоята любяща съпруга и кралица
Джейн

Сложих писмото настрана и погледнах Маргарет.

- Имала е много трудни часове, когато се раждало детето. Изминали три дни и две нощи, преди да се появи бебето. Бедната Джейн било много изнурена и болна. Починала подир дванадесет дни, много скоро след като написала това писмо.

- Колко ужасно - каза Маргарет. Тя отново докосна кичура коса на Джейн. - А кралят натъжил ли се?

- О, да! Бил много нещастен. За седмици се затворил в двореца. Цяла Англия скърбяла и всяка църква в страната отправяла молитви за бедната кралица Джейн. Погребали я в Уиндзор и сега Хенри е погребан до нея.

В този миг зад нас изникна чичо Уилям.

- Ах, чичо - казах аз. - Хайде да се приберем и да хапнем нещо.

© Джанет Харди-Гулд
© Теодора Константинова, превод
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.09.2005
Джанет Харди-Гулд. Хенри Осми и неговите шест жени. Варна: LiterNet, 2005.