Джанет Харди-Гулд

web | Хенри Осми и неговите шест жени

Маргарет внимателно върна огърлицата в кутията, после ме погледна.

- Значи после кралят се оженил за Ан Болейн? - попита тя. - Ан била ли е толкова необикновена? Наистина ли е била много красива?

- Някои казват, че била красива, други, че не. Но тя имала прекрасна дълга черна коса и най-чудните черни очи. Щом някой мъж погледнел в очите й, на мига се влюбвал в нея.

- Разкажете ми повече за нея - помоли Маргарет.

- Ами Хенри бил влюбен в нея цели седем години, преди да се оженят.

- Седем години?

- Да, разводът с Катерина се проточил дълго, а пък Ан искала да се омъжи за краля и да стане кралица. Не желаела да бъде просто негова любовница, както други момичета.

- Кралят много любовници ли е имал? - попита Маргарет. Очите й бяха изпълнени с любопитство.

- О, да - усмихнах се аз. - Виждаш ли, кралете могат да правят, каквото си поискат. Но говорят, че Ан била много умна. Постоянно отказвала на краля, тъй че той трябвало да се ожени за нея, за да получи, каквото желаел.

- И колко време били женени?

- Около три години и половина.

- Само толкова? - попита Маргарет. - Крал Хенри скъсал с Папата, за да се ожени за Ан, а били женени само три години и половина!

- Да, Хенри бързо се отегчил от нея. Желаел син, а тя го дарила единствено с дъщеря, принцеса Елизабет. Скоро отново забременяла, но само след няколко месеца абортирала. Видяло се обаче, че детето е момче. Хенри ужасно се разгневил и подир три месеца Ан се озовала в Лондонския Тауър. А и Хенри вече се интересувал от Джейн Сиймор, нали разбираш?

- И бедната Ан отишла в Тауър, само защото не дарила краля със син?

- Е, имало и други причини. Ан била силна и понякога непоносима жена. Много приказвала. Обичала да нарежда на Хенри какво да прави. Накрая на Хенри му втръснало. Не забравяй, че той бил кралят на Англия.

- Тя наистина ли е имала любовници?

- Ами говори се, че...

В този миг се чу някакъв шум отвън. Погледнах през прозореца и видях мъж на кон. Имаше сива коса и носеше изискани дрехи. Бе моят чичо Уилям. Минута след това той влезе в стаята.

- Здравей - казах аз и го целунах. - Толкова се радвам да те видя.

- Мила Катрин - рече той. - Прекрасно е и аз да те видя. А коя е тази? - обърна се той към Маргарет.

- Аз съм Маргарет, новата прислужница на милейди.

- Радвам се да се запознаем - усмихна се той. - Е, нещо ново?

- О, тъкмо говорехме за Ан Болейн - казах аз.

- Тази ваклоока вещица! - възкликна чичо Уилям.

- Наистина ли е била вещица? - попита Маргарет.

- Ами беше особена жена - каза чичо Уилям. - Имаше шест пръста на ръката. Самият аз съм ги виждал. Вещиците винаги имат по шест пръста. Ан Болейн бе дива и опасна жена, но мъжете я харесваха.

- Значи наистина е имала любовници, така ли? - попита Маргарет.

- Разбира се! - каза чичо Уилям. - Цели петима, всичките буйни млади мъже. И всичките бяха обезглавени преди вещицата, също добро дело!

- О, чичо - казах аз, - как можем да сме сигурни, че всички те са й били любовници? Един от тях бе неин брат!

- Е, може би той не й е бил любовник - каза чичо Уилям. - Но помня всички тези диви празненства в покоите на кралицата. Понякога по цели нощи имаше танци и смях. Тя беше лоша жена, сигурен съм.

- Смятам, че Хенри е повярвал на тези приказки за Ан, понеже е желаел друга жена - казах аз. - Жена, която да го дари със син.

Малката Маргарет ни слушаше с огромен интерес.

- Никой ли не е съжалявал, когато Ан е умряла? - попита тя.

- Не, много хора бяха доволни - каза чичо Уилям. - Тя имаше много врагове. - После изгледа и двете ни. - Но защо приказвате за Ан Болейн? Това са много стари неща.

- Открих тази вехта кутия на Хенри в двореца Уайтхол - казах аз. - Вътре имаше писма от всяка една жена на Хенри и Маргарет искаше да узнае всичко за тях.

- Къде е писмото на Ан Болейн? - попита чичо Уилям. Той отвори кутията върху масата. - Искам да прочета какво е написала на скъпия си съпруг. А, ето го! От 18 май 1536 година, това е денят, преди да бъде обезглавена.

И на висок глас зачете писмото...

- И на другия ден Ан била обезглавена, така ли? - попита Маргарет.

- Да - отвърнах аз. - С меч. Така правят във Франция.

- Колко ужасно! - каза Маргарет и обви ръце около шията си.

- Е, знам, че Хенри е постъпил правилно - каза чичо Уилям. - Ан Болейн не беше добра. Не беше истинска кралица. Не като Катерина Арагонска. - Той се изправи. - Трябва да вървя. Всичко това е много интересно, но дойдох тук, за да говора с брат ти. Отивам да го намеря. Довиждане засега, дами. - Усмихна се и напусна стаята.

- Къде е огърлицата? - попита Маргарет.

- Не мога да я намеря - казах аз, докато ровех в кутията. - Навярно Хенри я е дал на принцеса Елизабет. Може би от време на време тя я поглежда и мисли за майка си.

© Джанет Харди-Гулд
© Теодора Константинова, превод
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.09.2005
Джанет Харди-Гулд. Хенри Осми и неговите шест жени. Варна: LiterNet, 2005.