Джанет Харди-Гулд

web | Хенри Осми и неговите шест жени

Казвам се Катрин Пар. Допреди месец бях кралица на Англия, съпруга на крал Хенри Осми. Хенри се спомина и го погребахме миналата седмица в църквата Сейнт Джордж в Уиндзор. Преди два дни, на 16 февруари 1547 година, аз се върнах в двореца Уайтхол, който някога бе мой дом. Исках да взема писмата и книгите си и да ги отнеса вкъщи.

Придружаваше ме Маргарет, новата ми прислужница. Тя е съвсем млада и не знае много за живота. Просто пристигна в Лондон от дома си в Съмърсет. Навярно и аз съм била като нея на дванадесет години. И аз непрекъснато задавах въпроси и исках незабавен отговор.

Когато дойдохме в двореца, той бе студен и мрачен. Влязохме в покоите на Хенри. Седнах в едно от огромните му кресла срещу дървеното писалище и заразглеждах картините по стените. Наблизо висеше голям портрет на Хенри от младежките му години. Тогава той е бил много напет, не като дебелия старец, в който се бе превърнал по-късно. Имах чувството, че сините му очи ме наблюдават. Обърнах се към Маргарет и казах:

- Виждаш ли този портрет на краля? Ето така е изглеждал на младини, висок, снажен и напет. Казват, че никога не се изморявал. В състояние бил цял ден да язди, да сменя конете си девет или десет пъти, а сетне можел цяла нощ да танцува. Освен това бил и умен; говорел пет езика. Дали ще го запомнят такъв, или ще го знаят само заради шестте му жени?

- Наистина ли е имал толкова жени? - попита Маргарет.

- Да, разбира се. Мислех, че на всекиго е известно.

Маргарет извърна поглед и рече:

- Вкъщи не идваха много вести от Лондон, а и домът ни е на голямо разстояние от най-близкото градче.

- Няма значение - усмихнах се аз. - Някой ден ще ти разкажа за живота на моя съпруг Хенри.

На писалището срещу мен зърнах дървена кутия с огромно златно "Х" на капака. Отворих я бавно и извадих няколко отдавнашни писма. Всяко едно бе с различен почерк, а някои бяха стари и пожълтели. На едно от писмата бе изобразена голяма птица. То бе от Ан Болейн, втората жена на Хенри.

- Маргарет! - възкликнах. - Открих писма от другите жени на Хенри. Има и една красива златна огърлица и малък кичур коса.

Погледнах друго писмо.

- Ето едно старо писмо от Катерина Арагонска, първата му жена. Била е омъжена за него дълго време.

- Останало й е само едно дете, нали? - попита Маргарет.

- Да, само принцеса Мери е още жива. Имала е още пет деца, но всичките били родени прекалено рано и починали.

Отново погледнах писмото с изобразената птица.

- Чувала ли си за Ан Болейн, Маргарет?

- Да, мама ми е разказвала за нея. Смята я за много лоша жена.

- Да, така твърдят някои хора. Ан е майка на принцеса Елизабет, втората дъщеря на Хенри. Погледни - възкликнах аз, - това тук е Катрин Хауърд, петата жена на Хенри. И Ан, и Катрин били обезглавени в ужасния затвор Тауър в Лондон.

- Защо кралят ги е пратил на смърт? - запита Маргарет. Изглеждаше уплашена.

- Имали са много врагове, които внушили на краля, че си имат любовници. Може би са казали истината, не зная. Но кралят повярвал.

Погледнах друго писмо.

- Това е от Джейн Сиймур. Тя е третата жена на Хенри и майка на единствения му оцелял син. Сега той е нашият крал, Едуард Шести.

- Джейн Сиймур също ли е обезглавена? - попита Маргарет.

- Не, бедната кралица Джейн починала малко след раждането на Едуард.

Погледнах последното, кратко писмо.

- Виж, писмо от Ана Клевска, четвъртата жена на Хенри.

- А тя имала ли е деца? - попита Маргарет.

- Не - засмях се аз. - Хенри е смятал Ана за много грозна и не искал тя да бъде майка на децата му.

Маргарет притихна. Накрая каза:

- Явно крал Хенри е бил ужасен съпруг.

- Не беше винаги лош, Маргарет. Имаше и хубави мигове. Умееше толкова много неща, да язди кон, да играе тенис, да пише музика и да я свири. Създаде немалко красиви песни и имаше чуден глас. Ала истината е, че не беше много мил с жените си.

Маргарет погледна кутията.

- Тогава защо е запазил техните писма? - попита тя.

- О, задаваш толкова много въпроси, Маргарет! Не мога да зная! Навярно всяко писмо казва нещо важно.

Вдигнах глава и установих, че почти се е стъмнило. Време бе да се прибираме у дома в Челси Мейнър. Върнах писмата в кутията.

- Хайде, Маргарет, трябва да тръгваме.

- Но няма ли да прочетем писмата? - попита тя.

- Ще ги вземем със себе си и ще ги прочетем утре.

© Джанет Харди-Гулд
© Теодора Константинова, превод
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.09.2005
Джанет Харди-Гулд. Хенри Осми и неговите шест жени. Варна: LiterNet, 2005.