ЛАЕ ЛИЦЕ В ЛИЦЕ СЪС СВЕТЕЦА

Душан Баиски

web

Със ситни крачки Лае се доближи до чекмеджето, върху което беше изобразен гербът. Повдигна за края една внимателно изгладена кърпа. Усещаше, че го лазят мравки по гърба. “Пъхнах я аз...”, - неспокойно промърмори. Напипваше с върха на пръстите си, защото мазолите по ръцете го боляха. Металната кутийка, голяма колкото монета от пет леи, беше точно там, където я беше оставил. Хвана я внимателно и я извади на светло. Още не беше я отворил, а вече цялата стая почти миришеше на камфор. Звездата на кутийката го изпълваше с блаженство. Нещастният пуяк Паукер, който беше изпълнил ролята на катализатор в усилията да бъде убедена госпожа Харта от аптеката да му даде чудотворния мехлем, отдавна беше спомен и за самия хер Франци, съпруг на фрау Херта и едновременно с това и неин началник. Когато отиде при фрау Херта и й предложи замяната, тя го изгледна смаяно. Да не би господин Лае да е попаднал случайно на някоя римска монета, докато е прекопавал градината си, направо го попита. Не - лаконичен бе той. Просто господин Лае желае мехлем в кутийка, колкото една римска, по-точно румънска монета. Следователно фрау Хелга не е нужно да му дава бонбони срещу монети - така както прави с децата, които й носят монети от времето на Адриан чак до това на крал Михай, изравяни от селските пияници от основите на бъдещия универмаг в селото - а един мехлем в кутийка, колкото една монета, само срещу този пуяк. Но да е от онези - чудодейните! Виетнамските. От времето на войната. На госпожата й светнаха очите. Размяната, изгодна и за двете страни, беше договорена веднага на място. Господин Лае вътрешно тържествуваше. Той си представяше немкинята, която бе толкова слаба, че можеше да пропадне през процепите на паркета, как се тъпче до пукване с пуяка, отгледан по най-добрия начин в личната градина на Лае в самото Ново село.

Много беше слушал Лае за този балсам. Говореше се, че новият фармацевтичен продукт, който се намираше по рафтовете на хер Франци, е там благодарение на бригадира Пища, един тънък като конец унгарец, първият и единствен доброволец срещу американците във войната във Виетнам.

Седна на един стол. Постави светещата кутийка с червената звезда отгоре на масата. Прокара ръце по брадата си и продължително запъшка. Пак взе кутийката в ръце и внимателно повдигна капачето й. Уханието на камфор изпълни голямата стая само за няколко секунди. Очите му се насълзиха. Въздъхна дълбоко. След което продължително опипа джоба на работния си панталон, докато накрая успя да открие кутията кибрит. Извади една клечка и с треперещи пръсти натопи върха й в жълтеникавата смес и тогава... Тогава изведнъж се сети, че е забравил огледалото. Изправи се, свали огледалото, което висеше на стената и се приближи до прозореца. Отвори устата си и доближи кибритената клечка до зъба, който го болеше.

- Лаеееееее!!!

Клечката се изплъзна измежду пръстите му и падна върху разноцветния килим. Бързо се скри зад пердето. На улицата Дуди говореше с двама души, облечени в градски дрехи, единият висок, а другият нисък и дебел, с мутра на партиен секретар. Последният държеше в ръката си чанта със закопчалка, подобна на онази на Тити, бившия бирник. “Вашта мамица мръсна!”, почти промълви Лае. “Пак ще броите, да ви тръшне Господ, да ви убие дано!” Нещастният Паукер точно беше оплодил стопанството и само Лае знаеше тайната как точно става това. Впрочем и Флорика, неговата бивша съпруга, която замина преди няколко месеца при майка си в съседното село. Всъщност на Флорика определено й харесваше да размножава пернати. Мокриш кукуруза, тоест царевицата, отваряш човката, пъхаш толчера, тоест фунията, наливаш кукуруза през фунията в гърлото на птицата и ето ти я стоката, казваше жената на Дуди. Ами с толкова много кукуруз, няма как да не стане, отговаряше пък той.

Дуди изчезна заедно с непознатите. Лае прокара най-дългия си пръст почти до дъното на кутийката. След което с насълзени от камфора очи намаза мазолите на дланта си. Последните остатъци от мехлема ги намаза върху измъчващия го кътник. Не че го болеше толкова много, но искаше превантивно да избегне крайното решение, както казваше Кафка кръчмаря за градинските плевели. Тоест не искаше да сложи на кътника киселина от батериите на радиото, така както правеше другият негов съсед Благое.

Но откъде му напомняше нещо непознатият, който стоеше най-встрани до неговата къща? И с кого точно намери да разговаря? С Дуди Шинтару, с кварталния кучкар, този с торбата, пълна с мърша, която разхождаше из цялото село вече втори ден?

- Лаеееееее..., къде си, бре...?! - отново чу Лае.

Нямаше откъде да знае дали си е вкъщи, или не е. Бундаш освирепяло лаеше и хапеше дъските по оградата.

- Марш, да те вземат дяволите!

Само думата “марш” бе изречена с пълно гърло, докато всички последвали бяха изречени почти шепнешком. Ако това тъпо куче продължава да ръфа оградата, май пак ще трябва да кове, а не да сменя само изгризаните дъски. Бундаш имаше някакво специално отношение към Дуди и всеки път, когато го видеше, се разлайваше като побъркан. И това не беше толкова чудно, като се има предвид, че циганинът веднъж го бе издебнал заклещен върху Бригита, неговата кучка, и му стовари със злоба няколко здрави удара по гърба.

Наблюдаваше през ресните на пердето. Непознатите поприказваха още няколко минути с Дуди, след което циганинът ги покани в къщата си. Лае се закиска силно, притискайки устата си с шепа, но отведнъж усмивката му се стопи. Този, по-високият, приличаше не на някой друг, а на Светеца от телевизора. Всъщност на Роджър Мур, самия актьор. “Какво пък търси някой като него в Ново село?” - зачуди се Лае. Пак погледна към улицата. Малко по-нагоре от къщата на Дуди беше паркирана една огромна черна Волга, която някакъв дребен и плешив тип постоянно търкаше. В този момент щъркелът от комина на къщата на Благое започна да бие клепалото. Държеше високо главата си и живо тракаше с клюн. Последва силен вик и шофьорът на Волгата подгони две хлапета, които тичаха по средата на улицата като бесни, а след себе си оставяха облак от прах.

Лае погледна към къщата на Дуди. Беше голяма, колкото бе неговият обор, само че имаше две стаи, толкова малки, че ако се завъртиш с игла в ръка, едва ще се предпазиш да не се убодеш. На един от прозорците Дуди беше сложил плик от тор, защото някой се беше опитал да му открадне капана за мишки и беше счупил стъклото.

Бъгъу започна да блее. Бъгъу беше овенът на Дуди и оплодителят на всички овци в селото. Знаеше, че стопанинът му си е вкъщи и целенасочено го пренебрегва. По друг начин казано - веднъж прибрал се вкъщи, Дуди придърпваше талигата с трева в края на двора, развързваше магарето Дартанян, след което го завързваше до талигата, за да похапне прясно окосената тревица, а на него - Бъгъу, не му обръщаше никакво внимание.

“Сегинка ще се наситите и на Дуди, и на Бъгъу, и на Дартанян. Ще ви види сметката той, тъпаци недни!” - отново се закикоти Лае, с вперени очи към къщата на своя съсед. Още повече се приближи до прозореца, но отвън не се виждаше никакво движение. Дори Бундаш вече не се чуваше. Погледна към вратата, след което отново към прозореца. Доближи се до телефона. Постави ръката си върху черната слушалка и бавно я вдигна до ухото си. Щолверц, началник на поста, трябва да знае, че в селото се намират двама непознати. В противен случай - Щолверц така и така ще научи - и той, Лае, ще бъде прибавен към онези, които са видели, но не са докладвали. Не много отдавна граничарите бяха заловили един американски шпионин, който фотографираше Народния съвет. Тези, които го бяха видели, но не бяха казали в милицията, ги осъдиха заедно с него.

Остави слушалката върху телефона. “Ами ако тези са дошли оттатък граничните пирамиди?” - изведнъж изплува в съзнанието му. Разтрепери се. Приближи дланта си към носа и мирисът на камфор сякаш го съживи. Усещаше как миризмата прониква чак до мозъка на костите му. Дълбоко пое въздух. Тогава дочу врещенето на Мелани. Беше забравил за нея. Поиска му се да прекрачи към вратата, но се спря в последния момент. Козата можеше да почака. Поне докато изчезнат непознатите ведно със шофьора и тяхната черна Волга на голямата улица.

Старият часовник показваше шест и половина, а чужденците още бяха в къщата на Дуди. Лае направи кисела физиономия. Беше почти сигурен, че бяха от същия етнос като този на Дуди, щом издържат толкова дълго време в тази смрад. Лина го беше напуснала преди две или три години, точно заради твърдоглавието на Дуди, който по никакъв начин не искаше да се раздели с Бъгъу. “Носи пари, когато го острижеш”, беше заявил на процеса. Съдията се позамисли, след което оповести развода. Лина замина, а Бъгъу остана. И всички в селото въздъхнаха с облекчение - Бъгъу щеше да продължи висококачествената си дейност и занапред.

“Тия нямат никакво обоняние”, си помисли Лае. Можеше да излезе тогава, когато го извика. Щеше да се оправи някак си с непознатите. Ако бяха бирници, си каза, щяха да са заедно с другаря Тити, или поне със сина му, който наследи чиновническото му място, но под друго име. Май започваше нещо с д..., ама не беше сигурен. Данъчен, изведнъж се сети.

Тихо излезе на двора. Развърза Мелани. Тя обаче се отскубна и започна да се чеше и врещи точно до оградата на Дуди. В този момент никой не можеше да знае дали Мелани направи това, защото й замириса на прясна трева от талигата, в която ядеше Дартанян, или просто защото оттатък оградата подуши Бъгъу.

Откъм юг се чу далечен гръм. “Унгарците пак имат вечерно учение”, помисли Лае. Но отведнъж разбра грешката си, когато повдигна поглед към небето. Светкавица преряза облаците, а от Унгария пак се чу грохот. Всъщност по радиото, един стар “Букурещ 500”, което слушаше всяка вечер, втренчен омагьосано в неговото магнетично око със зелен цвят, беше разбрал, че ще последва цяла седмица с проливни дъждове.

- Хайде, Бундаш... - извика. - Ей, Бундаш, ела насам...

Кучето изскочи от една купчина сено в края на двора. Беше страшно апатично, но Лае така и не го погледна. Следеше внимателно своята цел в къщата на Дуди. Волгата продължаваше да дреме на улицата, а от шофьора нямаше и следа. Следователно, непознатите продължаваха да са в къщата на Дуди. Физиономията на Лае чак се изкриви, само като си помисли за страшната воня на Бъгъу. Когато се разгонваше, разсмърдяваше половината квартал, а след като му минаваше, смрадта оставаше само в двора на Дуди...

- Здравей, Лае!

Лае замръзна. Дуди стоеше точно до оградата, вперил поглед в него и пикаеше.

- Голям балък излезна бе, Лае. Аз им казвах да дойдат при тебе, щото имаш една стая повече, само дето ти не си бе вкъщи. Знаеш ли... - приближи се плътно Дуди, като покри цялата пролука на оградата. - Ако тези останат три нощи при мен, ще взема да си купя едно магаре... Ха, ха, ха... Два часа им разказвах как през нощта Бъгъу изчезва и гони женски. Гледаха ме като парче шунка.

- Ами, как дойдоха при тебе, бре, Дуди? Не можа ли по-силно да викнеш. Вкъщи си бях.

- А бе, Лае, знаеш ли, Бъгъу утре ще стане актьор? Тез правят некакъв филм за не знам кой си брат на дявола, ... не, май беше на Дракула... А, знаеш ли кой е тоз със сините очи?

- Не... що не викна по-силно, бе човек...

- Светеца, бре, тоз дето играе в събота по телевизора Светеца...

- Как така, дяволе?! Ха, ха, ха, чуваш ли се - да дойде Светеца в Ново село, за да прави филм с пръча на Дуди...

- Бога ми, Лае! Разказваше ми оня другия, румънецът, на чист румънски казваше всичко, каквото говореше англичанинът, че Дракула изглежда имал някакъв брат, казвал се Драгула, пияндурник, по-лош и от Чушпаис. Та значи Дракула се превръщал във вампир и смучел кръвта на хората, докато неговият брат пиянствал ...

- Бегай оттук бе, Дуди, че ще те чуе и Бъгъу какъв изпечен лъжец си и той ще избяга от теб. Хайде, остави тези приказки... Поне на мен можеш да ми кажеш истината...

- Да пукна, ако те лъжа!

Изведнъж блесна една заслепяваща светкавица и огненият й лъч удари право върху акацията на улицата. Дуди и Лае се ококориха един към друг, след което отведнъж хукнаха всеки към собствената си къща. Бундаш се изпари, скимтейки в обора. И тогава започна потопът.

Минаваше полунощ, а навън продължаваше да вали като из ведро.

* * *

Така се случи, че Лае полетя над оградата. Летеше с лице нагоре, успоредно на земята и с краката напред. Не можеше да се вдигне много нависоко, защото усещаше, че някакъв голям камък е вързан за кръста му. Понапъна се и с голям зор някак си успя да се издигне още малко по-нависоко. Толкова, колкото да не си задира задника в камънаците и магарешките бодили. На ляво му се привидя огромно езеро, след което и една пълноводна река, течаща буйно покрай него.

- Лаеееее...

Усети как се сгромоляса на брега на реката. Викът не идваше отникъде. Опита отново да литне. Този полет му действаше много ободрително. Обаче не успя да повдигне дори и главата си. А пък краката си ги усещаше като от олово.

- Лаеееее, събуди се...

Реката изведнъж изчезна, така както и този толкова отпускащ здрач. Лае поотвори очи. Чу, че някой блъскаше по прозореца. Навън отдавна беше разсъмнало.

- Какво искаш - промълви, все още зашеметен. В ушите му още страховито бучеше реката от съня му.

Без всякакво съмнение този, който тропаше по прозореца не беше никой друг, а самият Дуди, загубенякът Дуди, пълният нещастник, смотаният циганин, изчадието на дявола, крастата му с краста... Повдигна се на лакът, но една тъпа болка премина през гръдния му кош. Беше вероятно от ревматизма. Винаги го болеше на едно и също място, когато валеше. Изправи се на крака и се сети, че беше забравил да завърже Мелани в обора. От нощния дъжд трябва да се е измокрила до кости.

- Хайде, бре, Лае, изкарай си коня, че тези искат да тръгнат, а не могат!

- И защо да не могат?

- Затъна им колата, онази с името на река, дето е ...

- Муреш ли?

- Лае, кви ги говориш, човече - Муреш да не тече през Москва. Волга беше или там както по-дяволите й викаха. Оназ черната, снощната, от улицата... нали и ти я видя, по дяволите!

Лае се обу и се затътри към прозореца. Дръпна пердето. Навън още валеше.

- Хайде, Лае, че господин Роджър Мур трябва да отиде до съвета, за да получи разрешителното за снимките...

Опа, те това е - изведнъж радостно изви Лае, но само наум. Този високият със сините очи без съмнение беше самият Роджър Мур, актьорът, който играеше в “Светеца”. Сега стоеше между Дуди и някакви двама индивиди. Между впрочем нещо се караха - май за дъжда и за Великден. И за майка му на някой. Лае отпусна пердето и седна.

- Сакато е добичето, бре. Навехнало си е крака в ямата с бялата пръст. Куца. Вземи магарето, нали и без това искаше да си купиш едно.

- Хайде бе, Лае... Виж, моли те и другарят Микша от районното...

- Не може, боли го кракът...

Лае се намести отново под юргана. Известно време слушаше роптанията на онези отвън, но скоро те преминаха в някакво далечно боботене. Затвори очи и се усмихна. Тези вече посмъртно няма да се върнат повече тук. Такава кал като в Ново село няма никъде другаде по света. Когато се извали хубаво, всичко затъва до шия, а какво да говорим за черната им Волга и Светеца, помисли си Лае, след което пак се усмихна. И само при кого отидоха да нощуват? При най-големия нещастник в селото. При Дуди! А той можеше да ги настани в голямата стая, тази откъм улицата. При това на две отделни легла... А къде са спали при Дуди? Та той дори няма дюшек с птичи пера, а е натъпкал своите с овесени люпки. Защото на Дуди не му харесвало как потъваш в дюшека с птичи пера. Не, със сигурност тези за нищо на света повече няма да се върнат да снимат Бъгъу. Чуваш ли! Бъгъу ли, Дуди ли...? Няма такъв филм! И кой трябваше да играе този Дагула, брата на Дракула? Ами, кой щеше да бъде самият Дракула?

Лае се завъртя с гръб към стената и затвори очи. След известно време отново полетя. Този път обаче много по-нависоко. Дори и над кабелите за електричеството, опасващи улицата.

* * *

Събуди се почти по обяд от болки в корема. Часовникът показваше, че наближава време за обяд. Скочи уплашен от леглото. Отвън се дочуваше блеенето на Марилена, след което някакво тропане на чардака. Втурна се към пруста. Излезе на чардака. Беше черно пред очите му. Точно в този момент Бъгъу беше наврял натясно Марилена между две ведра и я оправяше със зор. От Бундаш нямаше и следа. На оградата откъм Дуди липсваха три-четири греди. Лае се упъти към обора. Дървената врата беше широко отворена. Сърцето на Лае щеше да се пръсне. Затича се. И когато пристигна, страховете му се оправдаха. Конят го нямаше! Хамутът си беше на мястото, закачен за гвоздея. Бавно се приближи. В мрака, който цареше в обора, хамутът му се стори на човек. Но човек без шия и лице, което странно приличаше на непознатия - на самия Светец. Лае протегна ръка. Върху гвоздея над хамута, беше закачена една маска. На мястото на сините очи на Роджър Мур - зееха две празни дупки. На Лае му се стори, че отнякъде дочува цвилене. След което и някаква страшна гълчава на улицата.

© Душан Баиски
© Роман Хаджикосев, превод от румънски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.01.2006, № 1 (74)