ВЕЛИКИТЕ ПОЕТИ

web

Всички, които са велики поети,
още щом хванат химикалка в ръка,
написват първата глупост, минала им
през главата.
Жени,
мъже,
преподаватели по италиански,
пияндета,
рогоносци,
курви.
Докато работниците се потят по фабриките,
селяните орат земята,
моряците са на корабите да плават по моретата.
Възвишените поети пишат стихове стихове
стихове
стихове.
Същата глупост в зелен сос.
Същата глупост в жълт сос.
Същата глупост в червен сос.
Същата глупост в бял сос.
Стихове.
Стихове.
Стихове.
Стихове.

Възвишените поети пишат възвишени стихове.
Същата глупост, публикувана в синия вестник.
Същата глупост, публикувана
в оранжевия вестник.
Същата глупост, публикувана в светлосиния вестник.
Същата глупост, публикувана в червения вестник.
Някой от тях даже публикува
стихосбирката си за своя сметка
или за сметка на баща си,
или за сметка на любовниците си.
И обикновено е книга, която съдържа глупости.
Стихосбирка 1.
Стихосбирка 2.
Стихосбирка 3.
И обикновено е само един устрем към лудостта.

Понякога възвишените поети
започват книга с проза,
но никога не я завършват.
Техният специалитет са стиховете.
Стихове.
Стихове.
Стихове.
Стихове.
Глупости, които се съединяват в глупости,
все по-остроумни,
все по-неразбираеми,
все по-неразгадаеми,
все по-идиотски.

Някои жени се отегчават и се връщат в кухнята,
някои мъже се отегчават и се връщат
да играят на боулинг.
Учителите по италиански са неуморими,
имитират Леопарди,
имитират Фосколо,
имитират Мандзони
и се тренират
за участието си в нобеловата награда.
Пияндетата се отегчават и се връщат към чашката.
Рогоносците се отегчават и се връщат да гледат филми
за войната.
Курвите се отегчават и се връщат към чукането.
Но учителите по италиански не се отегчават,
стоят на крак дори през нощта
и пишат.
Стихове.
Стихове.
Стихове.
Стихове.
На сутринта отиват на училище
с кисели лица
и накъсват учениците по всеки въпрос.

Учителите по италиански пишат толкова много стихове,
че сигурно никога не правят любов.
Дори и със съпругите си.

Великите поети публикуват стихове
във всички вестници на квартала,
във всички вестници на кмета,
във всички вестници за безплатна реклама.
Действително са истински професионалисти.
Правят поетични сбирки
с четирима души на кръст в публиката,
обикновено техните собствени семейства и приятели.
Раздават стихосбирките си на всички съседи,
на месаря,
на аптекаря,
на млекаря,
на ченгето от квартала.
Всички им правят комплименти
и забравят стихосбирките им
под телефония указател
или ги използват да закрепват
сметките за плащане да не хвръкнат.

Великите поети са или от Рим,
или от Флоренция,
или от Милано (обаче само онези, които живеят в района на Навилите^*).
Някой им прави снимки
и после публикуват книга,
естествено с някой техен неиздаден стих.
Лицата им, както и стиховете им,
разгласяват
нещастие,
наводнение,
земетресение,
корабокрушение,
неочаквана смърт,
любов,
определено неизконсумирана.
Великите поети никога не се чукат,
но за компенсация смъртно се мразят помежду си.

Великите поети винаги пишат стихове.
Заради това са велики поети.
Стихове.
Стихове.
Стихове.
Стихове.
Великите поети обикновено са велики мошеници.
Стихове.
Стихове.
Стихове.
Стихове.
Устремът към лудостта не може да има край.

И аз съм велик поет:
готвя си спагети,
спя до обяд,
правя любов с любимата.
Събирам маслините,
поливам розите,
летя над града, прегърнат с булката си.

© Джузепе д'Амброзио Анджелило
© Юлияна Радулова, превод от италиански
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.03.2005, № 3 (64)