Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КУЛАТА НА ЖЪЛТИЯ ЖЕРАВ

web | Кулата на жълтия жерав

Отдавна е жълтият жерав отлитнал далеко -
веднъж щом си тръгне, той вече обратно не идва.
Остана самотната Кула на жълтия Жерав
и белите облаци, плуващи бавно над нея.

Хиляда години те все така бавно се носят,
реката e все тъй прозрачна в Ханянг край дърветата
и пак зеленее тревата уханна и гъста,
и птици се вият над Острова на Папагала...

Стоя срещу жълтия залез, потънал във мисли
за родния край, който вече не зная къде е,
а сумракът скрил е реката и всичко наоколо...
Водите, покрити с мъгла, ми навяват тъга.

 


Кулата на Жълтия Жерав Преди повече от хиляда години поетът от ранната Танг Династия (618-907) Цюй Хао написва широко известната си поема "Кулата на Жълтия Жерав", за да изрази чувстото си на празнота, след като жеравът от легендата отлетял надалеч и никога повече не се завърнал при прочутата кула.

Построена през 223 г., по време на периода на Трите Царства (220-280), Кулата на Жълтия Жерав е една от трите най-известни кули в Южен Китай. Легендата разказва, че в Учанг имало винарна, собственост на младия Шин. Веднъж един Таоистки свещеник, от благодарност за безплатното вино, нарисувал вълшебен жълт жерав на стената на винарната и му наредил да танцува всеки път, когато някой плесне с ръце. Хиляди хора идвали да видят представлението и винарната била винаги пълна с посетители. След десет години Таоисткият свещеник отново посетил винарната. Той извадил флейта и засвирил, после яхнал жерава, политнал с него към небето и изчезнал в далечината. Никой повече не видял свещеника, нито жерава, но хората все се надявали някой ден жеравът да се завърне. Шин построил кула и я нарекъл Кулата на Жълтия Жерав, в памет на това събитие. Оттогава има поверие, че веднъж на всеки 1000 години жеравът се завръща и хората поддържат кулата в очакване на Жълтия Жерав.

След завършването й през 223 г., кулата служила като място за събирания на знаменитости и поети, за празненства и писане на поезия. През вековете кулата е била унищожавана от пожар многократно, но отново възстановявана, поради своята популярност. Сегашната кула е била завършена през 1985 г. като архитектурата й е една автентична репродукция на вътрешната и външна архитектура (с изключение само на добавена климатична инсталация и асансьор) копирана от рисунки от Кинг Династията (1644-1911). Кулата има пет етажа, висока е 51 метра. Покрита е с жълти гледжосани керемиди и се подпира на 72 огромни колони, има 60 извити нагоре корниза, разположени на пластове един върху друг така, че откъдето и да се погледне кулата, тя изглежда винаги по един и същ начин в своето великолепие.

Установено е, че до царуването на Тонгжи от династията Кинг, са били намерени около 300 поеми, посветени на кулата. Но поетът, който е направил кулата известна в цял Китай с поемата си "Кулата на Жълтия Жерав", е Цюй Хао.

 

 

© Цюй Хао
© Анатолий Буковски, Лина Бакалова, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.10.2005
Кулата на жълтия жерав. Антология на китайската поезия. Идея, съставителство и превод: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2005-2006