Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТРЪБИ
web
Къде редиш поемите си?
попита ме веднъж приятел.
В китайски павилион
или в планинска хижа?
В панелния комплекс
в кутия от желязо и бетон,
която чистя сам.
А може би в предградията на Небето...
Защо все криеш листите изписани,
когато някой влезе в стаята ти неочаквано?
Държиш се там като момче, което
не бива да чете до късно вечер.
С ръждиви железа гората е затрупана,
с бутилки празни и с хартии пожълтели...
Как можеш още в горски призраци
да вярваш? Видя ли някъде роса?
Послушай по-добре тръбите,
зазидани дълбоко в тази сграда,
в нощта, когато никой няма да ги чуе
те пеят песен стара и забравена.
За изворите пеят те,
за пасищата тучни,
в които никога кръвта ни вече
не може да се върне.
© Адриан Попеску
© Огнян Стамболиев, превод от румънски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.02.2006, № 2 (75)
|