Александър Николаевич Пипин е роден през 1833 г. Завършва историко-филологическия факултет на Санкт-Петербургския университет през 1853 г. Защитава магистърска теза "Очерк литературной истории старинных повестей и сказок русских". През 1860-61 г. е назначен за извънреден професор, лектор по история на провансалската и средновековната френска литература. През 1861 г., солидарен със студентските вълнения във връзка с въвеждането на нови правила в университета, подава оставка и започва активно да сътрудничи на сп. "Современник". Активно превежда след закриването на списанието. В началото на 1870-те години е избран за член на Академията на науките, но поради протакане на процедурата по утвърждаването му (резултат от действията на министъра на образованието), Пипин си прави отвод и е избран за такъв след 26 години - през 1897 г. Автор на стотици статии (започва да публикува още като студент през 1852 г.) и на множество книги, сред които са: "Сводный старообрядческий Синодик" (1883), "Из истории народной повести" (1887), "Для любителей книжной старины" (1888) и "Подделки рукописей и народных песен" (1898), "Общественное движение в России при Александре I" (1871; 1885), "Характеристики литературных мнений от 1820 до 50-х годов" (1890), "Белинский, его жизнь и переписка" (1876), "История русской этнографии" (4 т., 1890-91), "История русской литературы" (3 т.; 1898). През 1865 г. издава съвместно със Спасович "Обзор истории славянских литератур", чието второ значително преработено и допълнено издание излиза под заглавие "История славянских литератур" (1879). Умира през 1904 г.

ЛИТЕРАТУРНА ИСТОРИЯ

В превод от руски - Г. Н. Колушкий

Монографии
  История на българската литература (съавтор: Владимир Спасович)

© Електронно издателство
LiterNet, 2006