Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МАГИЯТА ЛЮБОВ
web
I.
От нашите очи ще тръгне пътят,
по който заедно ще минем,
ще се обичаме до смърт
и ще живеем сто години.
Клепачите ще са крилата
на полетелия ни поглед.
...Но тръгне ли един назад,
очите му ще се затворят.
II.
И ето ме във залива
на твоята прегръдка:
обгръщаш ме като вода
и тъмна, и солена,
от поглед и от звук ме скриваш,
чезна в тебе
ти си силна и спокойна,
но моят страх,
роден от жаждата за въздух,
те раздвижва...
III.
Студено време.
В такова време
думите са зрими
пухкави и бели,
думи
на мойта
и на твойта топлина...
IV.
Това ни е
домашното огнище:
два сини въглена
и два кафяви
жарава,
по която стъпва
любовта ни...
V.
Прободено с игли,
сърцето
на игленик прилича вече
не, няма смисъл
да е светла
така очакваната вечер,
че от премрежения поглед
сълза
като прозрачно паяче
по нишката на тази болка
се спуска
и това е краят.
© Васил Сотиров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.06.2005, № 6 (67)
Стихотворението получава Втора награда на конкурса
"Магията Любов" (2005), Казанлък.
|