Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СТУДЪТ
web | Усамотени
стихове
Заскрежил е нощес прозореца...
Отвън е невидимо.
Отвътре
- изглежда.
И всичко е някак несигурно.
Липсва му вече увереност
разграничено да съществува,
а и... сплотено.
...
Отвънка е само представа.
Отвътре - смътни спомени.
...
Тягостни са и вещите -
стол, маса, наредби
и печка, която немее
като вдовица пред помен...
...
Ала и той е с дарба Божия -
заскрежил е с любов прозореца,
за да видиш-не-видиш в него
черния креп на нищото.
© Владимир Луков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2006
Владимир Луков. Усамотени стихове. Варна: LiterNet, 2006
|