МРЪСНИ СЪНИЩА

web

Нощта си отива по пътя
Слънце пронизва страничната улица
Лампите гаснат
В кьошето се тулят раздърпани сенки
Редее пространството

Между образа и отражението
Между истината и лъжата в политиката
между митологията и дарбата за летене
- там стават мръсните сънища

В търсене на изгубена дума намираш нова
Но днес проучвам въздуха
Къде са невидимите мушици
Дали мълчат струните на цигулката
Подкарва ли някой стадата
Дали погледите са прозрачни и ледени
Дали са разнесени всички новогодишни елхи

В мръсните сънища
тишината е привилегия на глухите
Блестят искри по отчупеното самолетно крило
Брьогел държи в ръка инфарктно слънце
Природата е катедрала
А пастирът и стадото изблейват "Отче наш"
в навечерието на Голгота

В мръсните сънища се ширва хоризонтът
на мойта безкрайност.

© Велимир Костов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.07.2005, № 7 (68)

Други публикации:
Сега, 13.12.2003.