|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЧЕРНОТО БИВОЛЧЕ Таня Шелхорн ПЕТА КАРТИНА
ТАНИ. Коуко вкусно готвиш, бабо! БАБА ТАНА. И ти, като пораснеш, ще се научиш така да готвиш! ДЯДО МИТЬО. Тано, твойте манджи и болен от постелката ще вдигнат! Майсторка си, няма що! БАБА ТАНА (поласкана). Е, то човек като огладнее, всичко му е сладко! Ама драго ми е да чуя, че обядът ви харесва! БАБА ГАНА (вика отвън.) Танооо, тука ли си? БАБА ТАНА. Тук съм, Гано, ела де! БАБА ГАНА (влиза). Ааа, на обяд ви заварвам - не съм ви душманка! Добър апетит! БАБА ТАНА. Благодарим, Гано! Ха седни да вкусиш от мойта манджа. БАБА ГАНА. Жива и здрава да си, Тано, сполай ти за поканата, ама ей сегичка бях при доктора, та ми даде капки за сърцето и ми рече на гладно да ги вземам... ама пък като не ям - вие ми се свят. Та викам му на доктора... (Пее).
БАБА ГАНА (продължава вдъхновено.) Гледа ме докторът и той се смее - мисли, че майтап си правя! Аз, че пея като артистка - пея! ама и болките са си болки... ох, сърцето!... ДЯДО МИТЬО. Вземи, Гано, хапни от моя хляб и болките ще минат! (Подава панера с хляб.) БАБА ГАНА. Ааа, недей, Митьо, че после докторът да не ми се кара... ДЯДО МИТЬО. Те, докторите, не четат Псалтира, а там е писано: “Хлябът укрепява сърцето на човека”. Ти вземи и изяж тоя хляб! (Подава резен хляб.) БАБА ТАНА. Вземи, Гано, то има ли нещо по-голямо от хляба? Хапни за сила! БАБА ГАНА. Ще взема... че то в мъдра Книга е писано!... (Хапва бавно.) ДЯДО МИТЬО. Тано, налей на Гана чаша вино, че писано е също в Псалтира: “Виното весели сърцето на човека”. БАБА ГАНА. Господ здраве да ти дава, Митьо, задето четеш Словото Му! БАБА ТАНА (подава чаша вино.) На, Гано, пийни си... развесели се! БАБА ГАНА (отпива от чашата.) Ееей, ама сърцето повече не ме боли! Слава, Тебе Господи! А сега да кажа за какво съм дошла: утре ще кръщаваме внучката, че да поръчам погача. Ти, Митьо, си разбираш от занаята - направи ми погача, както ти знаеш. ДЯДО МИТЬО. Дадено, комшийке. ТАНИ. Бабо Гано, как се казва твоята внучка? БАБА ГАНА. Галина - на мене е кръстена! Викаме й Галя. ТАНИ. Гаа...ина! БАБА ТАНА. Галина, баби! (Смее се.) Ей, тая буква “л”, че толкова ли е трудна? ДЯДО МИТЬО. Ти, Тано, все я поправяш... остави я, тя ще се научи сама. БАБА ГАНА. Ама какво толкова, една буква? Ууу, аз като бях малка, колко букви не можех да казвам: Л...Р...Ш...С...Ч...Ж...Ц...З... (Изговаря всички букви с дефект.) БАБА ТАНА. Е, Ганоо, ти изреди цялата азбука! ТАНИ (весело се смее.) И кога научи тоукова много букви, бабо Гано? БАБА ГАНА. Ами като пораснах и те буквите сами си дойдоха на място! (Смее се.) Ха сега да тръгвам, че вас работа ви чака! Утре ще дойда за погачата! ДЯДОТО И БАБАТА. Довиждане, Гано, до утре! ТАНИ. Довиждане, бабо Гано, как е сърцето ти? БАБА ГАНА (сепнато). Чедо мило, ама хич не ме боли! Тано, Митьо, истина ви казвам - мина ми! ТАНИ. То е от дядовия хляб! ДЯДО МИТЬО. Тъй, тъй, хлябът укрепява сърцето на човека! БАБА ГАНА. Вярвам, Митьо, вярвам! Довиждане! (Излиза). ДЯДО МИТЬО. Ох, да си поопъна малко краката, че то все прав във фурната... (Изтяга се под крушата.) БАБА ТАНА (към Тани.) Хайде да разтребим масата, че и аз малко да си почина. ТАНИ. Добре, бабо! (Отнася чиниите в кухнята.)
© Таня Шелхорн |