ПО ПОВОД СТАТИЯТА НА Г-Н ВЛАДИМИР ТРЕНДАФИЛОВ

Таня Шелхорн

web

Уважаеми г-н Трендафилов,

Прочетох Вашата статия “По слeдите на днешния български роман”¹ и с учудване видях, че доста “пространно” се изказвате по мой адрес, навлизайки грубо в сферата на личния ми живот. Това не само че е твърде невъзпитано, но звучи съвсем непрестижно за член на жури в един толкова авторитетен конкурс като “ВИК”. Освен това Вашата “пикантна прогноза”, която би била напълно подходяща за някое илюстровано списание, не отговаря на истината: моят съпруг е все още настоящ и, за разлика от Вас, не се учудва, че “куклите не само говорят, но и действат в реалния свят”, а просто се забавлява с интересните куклени истории, написани от мен. Така че много време за “взаимно тормозене” не ни остава - спестете си тези излишни кахъри! Пък и Ваша работа ли е всичко това?

Г-н Трендафилов, Вие май че притежавате и ясновидски талант! Как отгатнахте, “че едно съм очаквала от живота си в Швейцария, пък то друго се е получило”? Сега остава да назовете точно тези безлични понятия, че да стане ясно на читателите какво искате да кажете? Започвате изречението си с думите: “Единственото интересно нещо около нея...” и сякаш се стряскате от чистосърдечното си признание, че все пак Ви е било интересно, та бързате да добавите и едно вметнато изречение: “... - ако “интересно” е точната дума - ...” Ами защо не сте назовали точната дума, господине?

Вижте, при мен нещата са открити - дали искам да си отмъстя на моя съпруг или не (Вашата свободна интерпретация е направо учудваща), аз не се крия зад моите Кукли, защото те не служат за отмъщение, а за радост в този задъхан живот! И още нещо: за първи път чувам термина “съживени кукли”!!! Във всеки случай аз, като актриса-кукловод, никога не съм “умъртвявала” куклите, та да се наложи после да ги съживявам. Моите Кукли са истински живи същества, които не само говорят и действат, ами и мислят, г-н Трендафилов!

С изненада разбрах, че съм написала “детски роман” и затова книгата не е била класирана. След направеното от Вас резюме недоумявам как може да твърдите подобно нещо. Разказват ли се на децата всички тези житейски приключения? Куклите са Ви заблудили, няма що! Аз пък допусках, че след прецизния подбор на уважаемото жури “Д-р Кристиан и неговата компания” е отпаднала от класацията поради някои различия, залегнали в регламента на Конкурса. Това не ми даде повод за несъгласие или озлобление, напротив, накара ме още по-сериозно да се замисля върху съответните езикови и литературни норми.

Когато преди няколко месеца научих за фондация “ВИК” и нейния престижен конкурс, бях много развълнувана и горда, че това се случва в България. Навсякъде разказвах, че един чужденец създава своя собствена фондация и учредява награда БЪЛГАРСКИ РОМАН НА ГОДИНАТА. Целта на Фондацията е да възвърне интереса на българските читатели към родната литература, да поощрява българските белетристи в тяхното призвание и да обединява литературните кръгове в подкрепа на тези усилия. Безброй пъти съм благодарила в сърцето си на г-н Едуард Вик за този щедър жест към моята Родина.

Бях безкрайно изненадана, когато видях “Дарина” в списъка с предложения за Конкурса “ВИК”, без всякаква намеса от моя страна. Поради известни вече причини² тази книга се размина със своя шанс. Изпратих “Д-р Кристиан и неговата компания” за Второто издание на конкурса, с много радост, че ще взема участие в този забележителен форум. И сега, четейки следните редове: “Главната причина за това жанрово разнообразие е, разбира се, чистият прагматизъм, опакован с фина балканска хитрост. Привлечени от мисълта за едрата награда (10000 лева плюс превод на английски)...”и т.н., просто се срамувам пред г-н Едуард Вик - какви цели той си поставя и как ние сами се принизяваме в оценките си един към друг!

На Вас, г-н Трендафилов, искам да Ви кажа, че всеки има право да напише своята книга в живота си и да помечтае тя да спечели Голямата награда! Нима Вие сте лишен от подобни чувства? С какво право охарактеризирате така вулгарно участниците в този Конкурс, когато една от главните негови цели е да поощрява българските белетристи! Според Вас нещата изглеждат доста материалистично. А дори и да е така, засяга ли това оценката на едно авторитетно жури, чиято задача е да обсъжда литературните произведения, а не техните автори? В случая на човек му идва да възкликне с онова цветисто заглавие на един роман, което Вие правилно определяте като “нецензурна лексика”, но просто ме е срам да го напиша!

В заключение Ви пожелавам да побеседвате в свободното си време с д-р Кристиан и неговата компания, за да разберете, че Куклата е онова дивно творение, което радва и пречиства душата на човека!

1. Владимир Трендафилов. По следите на днешния български роман. // ЛИК, 2005, № 7 <http://www.bta.bg/site/lik/new/03article.htm> (15.07.2005). [обратно]

2. Таня Шелхорн. Отворено писмо до Асоциация "Българска книга". // LiterNet, 17.05.2005, № 5 (66) <https://liternet.bg/publish14/t_shelhorn/abk.htm> (14.07.2005). [обратно]

© Таня Шелхорн
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.07.2005, № 7 (68)