НОКТЮРНО

Таня Шелхорн

web

Сънувах прекрасен сън! Или по-точно: изживях една мечта в съня си! Не смея да го разказвам, за да не разруша магията на преживяното. Може би това съновидение се породи от желанието ми да напиша приказка за звездите. Гледам ги всяка нощ, любувам се на тяхната дивна красота, “потапям” се в недостъпните им тайни... И колкото повече ги гледам, толкова повече се чувствам неспособна да опиша живата Невъзможност, която се открива пред очите ми!

“Което виждаш, за него пиши, а което не виждаш, за него не бива да пишеш” - учи ме Майстора. Аз го слушам за всичко, защото той е моят любим автор. Но сега съм в пълно недоумение - не мога да пиша за това, което виждам, а фантазията ми се развихря върху онова, което не виждам!

Моите Кукли, както вече е известно, отлетяха на междузвездно пътешествие. Очаквам непрестанно тяхното завръщане, но не ги смущавам с нетърпението си - зная, че за тях времето се движи в друго измерение.

Искам да им подготвя една изненада: приказка за Звездите, носещи техните имена! Защо не? Как например астрономите, на които митологията не е чужда, бъркат в “приказните кутии” и улавят Бели и Черни Джуджета, Червени и Сини Великани, Пулсиращи и Черни Дупки... В хода на своя живот те преминават през различни “баснословни” фази, умират драматично и пак се раждат като Супернови!

Но от милиардите светещи над нас звезди никоя досега не е кръстена на една жива Кукла, изгаряща от нетърпение да се повози на светлината! Значи, казвам си, трябва аз да го направя? Гледам небето в тихите нощи, опитвам се да открия “моето” съзвездие и понякога... като че ли успявам... Но после пак изгубвам ориентира и започвам отначало.

Реших, че само с фантазия не става, а са нужни малко повече (по)знания. Иначе рискувам да бъда оприличена на един маловажен “космически безделник”. Започнах да чета различни истории за чудесата на Безпределността, които ме смайваха от всяка страница! Утешавах се с факта, че и най-големите умове на човечеството са капитулирали пред това близко зрелище, както и аз самата. Никой не може да си представи Вселената, дори и на Айнщайн не му се е удало!

Изпитах огромно желание да видя тази звездна екзотика по-отблизо. Години наред все се канех да посетя Обсерваторията в Цюрих, но, тъй като моето работно време съвпадаше с часовете за посещение, постоянно се разминавах с това желание. После се отдалечих от големия град и почти забравих за красивия купол на високата кула. Но ето че сега отново се сещам за него и този път решението ми е категорично: още утре ще посетя “УРАНИЯ”!

Трескаво намирам отдавна пазения проспект и с “други очи” разглеждам снимките в него. Прочитам графика за видимостта на луната и близките нам планети, но все пак, всичко зависи от времето. За щастие сега е ясно и топло. Утре вечер ще се “приближа” към звездите!

Обзета съм от ентусиазъм, но се досещам, че би било полезно да поискам предварително информация. Вече е 23.00 часа, тъкмо сега свършва звездното “шоу” за посетителите. Позвънявам и след кратка пауза приятен мъжки глас ме поздравява с “Grüezi”. После започва да разказва, че до пролетта на 2007 година URANIA-STERNWARTE ще бъде затворена поради основен ремонт. Любезно кани през май следващата година, когато ще се честват сто години от създаването на цюрихската обсерватория. Записът свърши, затварям телефона и стоя в недоумение. Какъв късмет! Трябва да чакам още една година... А точно сега исках да видя звездите отблизо!

Излизам на терасата и гледам небето. Там са моите Кукли, които като безплътните Ангели летят между Звездите. Искам да напиша приказката, но без тяхната помощ няма да се справя. Налага се да чакам още дълги дни и нощи... Ех, защо ме оставиха сама?!

“О, не, вие сте непрекъснато с нея на земята и едновременно летите в звездното пространство!” - изплува в съзнанието ми репликата на д-р Кристиан. Зашепнах заедно с него: “Никой не е по-бърз от светлината! Тя изпреварва мислите на Дарина и вие сте в нейната стая преди още да е погледнала към вас!...”

Втурвам се в спалнята и свалям картонената кутия от “рогатия” гардероб. Отмятам резедавата пелерина и вземам в прегръдките си моята прекрасна кукла Ерта. Тя продължава да държи в ръцете си една роза, в която е скрита малката хартийка с написаното от мен желание. Вярвам, че един ден то ще се осъществи!

Сядаме отвън на терасата, гледаме звездите и мълчим. И нещо много хубаво се случва в сърцето ми, което ме радва и успокоява.

C'est si bon! C'est si bon! - гледат ме учудените куклени очи.

C'est si bon, cette petite sensation...! - усмихнато пригласям аз.

Звездите блестят от любопитство и тяхното сияние се отразява в косите на Ерта. Притварям очи и преживяното от нас отново оживява. Пак сме на сцената и играем нашето любимо шоу “Се си бо”... Това е толкова хубаво, че просто не може да се разказва. Оставям се да бъда понесена от безплътните криле на спомените, които ме връщат в едни от най-щастливите ми години!

Сега, вместо прожектори, над нас светят безброй звезди и те са нашата безмълвна публика. Всяка една от тях крие неподозирани вълшебства! Как бих искала да ги видя с очите на сърцето си, да се потопя в тяхното приказно царство... Може би в някоя тиха безлунна нощ ще се открият небесните тайни? Вярвам, че чудесата съществуват!

C'est si bon! C'est si bon! - долавям отново нежния куклен шепот, който се носи в ефира.

Мили мои, разкажете приказката вместо мен!

© Таня Шелхорн
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.09.2006, № 9 (82)