ГЛАВА 4. ДА ВИДИШ СВЕТА С ДРУГИ ОЧИ

Таня Шелхорн

web | Най-дивната нощ

"Да летиш със светлината!... Да се потопиш изцяло в нея!... Да се облечеш с нейните лъчи!..." - беше възкликнала някога Дарина, загледана в безкрайната небесна синева. Тогава едва ли можеше да си представи, че този блян ще се осъществи чрез нейните прекрасни Кукли! Откакто те отлетяха с фантастичния космически кораб, тя непрестанно ги очакваше в сънищата и мечтите си... Само да повдигнеше глава към небето в безлунна звездна нощ и пред очите й се откриваше самата Невъзможност - едно пространство, чиято безкрайност и уединеност са толкова невъобразими! И можеше ли да си представи нейната граница, която да не предизвиква спонтанно въпроса: как да продължим зад нея?

"Утешително е да се знае, че и най-големите умове на човечеството също са капитулирали пред парадоксите на това близко зрелище... - мълвеше в себе си Дарина и мечтателно се усмихваше. - Никой не може да си представи Вселената, дори и на Айнщайн не му се е удало!"

Че светът е необхватен за нашия разум, това е реалност, но въпреки всичко интелигентността окрили човечеството да мисли извън рамките на тоя свят. Земята вече не изглежда като малка планета на една средноголяма звезда - Слънцето, на ръба на Млечния път, и човекът върху нея в никакъв случай не е един маловажен "космически безделник"! Зашеметяващите познания за други планети, началото и края на Вселената, космически структури, измерения и сили, показват, че още в началото Космоса е програмиран така, че да създава живот на Земята. Човекът, който векове наред е вярвал, че неговата планета е център на Вселената, достигна до познанието, че тя е само една прашинка в Необятността. И колкото по-дълбоко навлиза в космическите тайни, толкова по-ясно му става, че те са необхватни...

"Но въпреки това, всяка вечер, когато става тъмно, изживяваме отново с трепет мисълта, че светът не е безкрайно голям... - вдъхновяваше се пак Дарина, загледана в звездния простор. - В една безкрайна Вселена никога не би имало нощ, понеже небето би било светло като слънце!"

Външните щори бяха вдигнати и, облегнала се на парапета, можеше да съзерцава часове наред звездите, ако щипещият студ не я принуждаваше да се прибере на топло. Погледна към осветения замък Ленцбург, откъдето нейните Кукли бяха отлетели на междузвездно пътешествие, помаха с ръка и прати, както винаги, една въздушна целувка. За последен път обгърна късчето звездно небе над терасата и бавно започна да спуска щорите. После влезе вкъщи и отново взе в ръцете си невероятното списание GEO SPECIAL. През днешния ден беше чела часове наред и все още не можеше да откъсне погледа си от цветните картини, даващи представа за чудесата на Безпределността!

Как една фамилия от милиарди звезди свети! С невъоръжено око могат да се видят от Южното полукълбо две близки галактики - Големия и Малкия Магеланови облаци, спътници на нашата галактика, отдалечени от нея на 165 000 светлинни години. За първи път са наблюдавани и описани от португалския околосветски мореплавател Фердинандо Магелан.

Там, където една звезда се разкъсва на парчета, остава едно пъстро було! Пред бездънната глъбина, осеяна с безброй небесни тела, блести опашката на едно небесно було. Това е остатъкът от една звезда, експлоадирала преди 50 000 години. Тя продължава да си почива в пространството, излъчвайки своите ярки цветове.

Как един газов облак свети чрез звездите! Небето около съзвездието Орион е един 150 билиона км голям облак от водороден газ, който чрез дългото поглъщане на звездната светлина сам прелива нейните картини. Едва от 25 000 години свети небето-Орион и това е само една нищожна частица в историята на Вселената.

Там, където отровните облаци светят като небесна дъга! Сатурн е една светеща топка от течен газ. Тази втора по големина планета на Слънчевата система е съставена в по-голямата си част от водород и хелий. Облаците, които я обхващат, не са друго, освен амоняк, амониев хидросулфит и вода. Бързата ротация на гигантската планета притегля облаците един към друг в една набраздена многоцветна форма.

Как изглежда залязващото Слънце, наблюдавано от Марс! На хоризонта на червената планета унесеното Слънце образува една елипсовидна шайба със златисто ядро и преливащи оранжево-червени ореоли, чиято светлина се разсейва или абсорбира от частиците прах в разредената Марсова атмосфера.

Как 100 милиарда Слънца се въртят в един пирует! Звездите и разстилащият се между тях газ образуват огненото колело на спираловидната галактика. Този небесен обект, отдалечен "само" на 10 милиона светлинни години, е уловен от обсерваторията в Калифорния и картината е преработена от компютъра за префиняне на структурата.

"Всички истории на човешкото мислене са опит да се разбере Вселената!"- повтаряше мислено Дарина думите на астрофизика Стивън Хокинг (Stephen Hawking), който със своята мислеща сила промени човешките представи за Космоса. Тя беше прочела неговата невероятна книга "Вселената в орехова черупка", която всъщност я накара да погледне света с други очи!

Сега, щом видя в списанието статията за професора от Кембридж, разлисти най-напред тези страници. Дълго гледа снимките на този неизлечимо болен мъж, чието тяло го прави неподвижен, но умствената му способност остава непокътната. Неговите идеи са толкова хубави, че самият той не може да им повярва!

Иска да знае защо съществува Вселената и защо е такава, каквато е? Опитва се да отговори на големия въпрос: откъде идва Вселената? Мечтае за свободно мислене у хората, без да се стремят към някакви предписания, за да достигнат до нови идеи. Насърчава интуитивните скокове и свободното оправдаване на вътрешните чувства, чрез които се осъществяват по-нататъшните междинни стъпки. Смята, че всеки е способен да допринесе нещо за едно по-щастливо бъдеще.

Дарина беше пленена от начина на мислене на този голям учен, който гледаше на вселенските загадки с любопитството на дете, и обясняваше своите теории с достъпна лекота и артистичност. Никога преди това не беше изпитвала такъв огромен интерес към подобна материя, която смяташе за твърде трудна и неразбираема. Остана безкрайно изненадана, че подобни сюжети съществуваха и в нейното въображение, под формата на приказка, но тя нямаше смелостта да я разкаже.

Тогава любознателните Кукли поеха смело инициативата и отлетяха при звездите. По свой невероятен начин те продължаваха да провокират нейната фантазия! Благодарение на тях се бяха случили толкова чудеса, които отвориха очите й за прекрасните неща. Гледайки нощем небесния купол, тя често си мислеше за фантастичния космически кораб и неговия "екипаж"!

Именно заради въпроса: на каква максимална височина могат да се разположат наблюдателните системи?, получи от Мартиан това списание. За кой ли път разглеждаше картината на бойното космическо поле!

Една система от 18 навигационни сателита, кръжащи в различни орбити на височина до 19 000 км; комбинации от геостатични сателити, разположени постоянно на височина от 688 до 39 000 км; ядрени реактори, захранващи тези радар-сателити с енергия... огледални телескопи... станции и лазерни оръжия на бъдещето... и какво ли още не!...

Дарина продължаваше да прелиства страниците и не можеше да откъсне поглед от изумителните неща върху тях, които я караха непрестанно да си спомня думите на оня свят старец, който казвал: "Аз знам само това, че нищо не знам".

За високообразованите вавилонци и египтяни Земята е представлявала една плоска шайба, плуваща в безграничния Световен океан. Откритието на древните гърци, че Земята е едно кълбо, е същинска революция. В същото време за гръцките философи синята планета си остава център на вселената. Едва в 1543 година излиза съчинението на Николай Коперник "За въртенето на небесните сфери", от което успява да види само един екземпляр в предсмъртния си час. Той описва, че не Земята, а Слънцето е център, около който се въртят всички планети. Съчинението е забранено от Католическата църква до 1828 година.

Тихо Брахе, един педантичен наблюдател и акуратен сътрудник на Йохан Кеплер, в заключение стига до тайнствената следа на Слънчевата система. Кеплер публикува в 1609 година своята "Нова астрономия", в която доказва, че орбитите на планетите не са кръгове, а елипси. Този първи Кеплеров закон е бил изнамерен така, както и до днес се изучава в училище.

Една година по-късно Галилео Галилей открива със своята твърде примитивна астрономическа тръба четири луни на Юпитер, пръстените на Сатурн и това, че Млечния път е съставен от огромно количество звезди, които не могат да се различат с просто око.

Теорията на Кеплер и новите астрономически инструменти дават на астрономията един истински размах. Далекогледите и телескопите са ставали все по-скъпи, астробалиите и астрономическите часовници са принадлежали към висококачествената стока на пътуващите търговци. И резултатите са следните: астрономическите измерения са доставяли винаги голяма радост на моряците. За тях гледането на звездите е било въпрос на оцеляване!

Нещата са били в мъчителна неизвестност, когато в 1616 година Галилео Галилей насочва своята астрономическа тръба към Слънцето. Вижда нещо невероятно: тъмни петна върху благородната Звезда! Това не би могло да бъде?

Още от времето на Аристотел, действащата физика причислява Слънцето към "идеалните тела", висящо безупречно в кристалната небесна сфера. Междувременно, хиляда години по-рано, придворните астрономи на китайските императори в Пекин откриват слънчевите петна. Чрез това повторно откритие на Галилей започва едно ново научно развитие, което днес изследва Слънцето като една постоянна Звезда от Млечния път, подходяща за строежа и житейския цикъл на звездите от близкото съседство.

Без тази "Инкубационна кутия", която от 4,6 милиарда години осветява и затопля нашата планета, не би бил възможен никакъв земен живот. Същевременно Слънцето е "полигонът" на всички звездни теории, които учените продължават да съчиняват. Ако не бъдат разгадани слънчевите тайни, шансът да се проучи някоя от тези 200 милиарда звезди на Млечния път е твърде нищожен.

- И въпреки всички открития, усмихнатото наше Слънце продължава да плете своите загадки! - удивляваше се Дарина, гледайки снимката на пулсиращия огнен кръг. На всеки два часа и четиридесет минути той се свива и отново разширява. - Слънцето тупти като сърце!

Едва в 1976 година изследователите откриват това необикновено слънчево явление.

Всъщност астрономическите открития през последните четиридесетина години показват, че космическата картина се променя още по-драматично от времето на Коперник. Днес се говори за Праисторическия пукот, от чийто момент се определя цялото бъдещо развитие на Вселената. Тя заприличва на една машина за превръщане на водорода, главния продукт на експлозията, в небесни тела. Около 15 милиарда години преминават в непрестанен труд, докато от един праисторически облак, съставен от газ и космически прах, се ражда нашата Слънчева система - една Звезда, девет Планети, три дузини и половина Луни, хиляда чифта Астероиди и сто милиарда Комети!

Дарина гледа дълго плетеницата от орбити около златистата топка, любува се и на феномена "Черното слънце", което имаше щастието да наблюдава в живота си, после пак се върна на планетите и прочете информацията за всяка една от тях. Беше толкова невероятно да си представиш, че на тази малка топчица Земя кипи такъв живот и се раждат чудеса!

- Да предположим, че един космически кораб в междугалактичното пространство е на път към Земята, пътуването се осъществява покрай хилядите, различно оформени галактики, и при това се движи със скоростта на светлината... - започна да фантазира Дарина. - В такъв случай той би пътувал от един "космически остров" до друг в продължение на милиони години, защото само за пресичането на една голяма галактика от единия край до другия, биха били нужни сто хиляди години! - Затвори очи и се опита да си "представи" Млечния път, с неговите 200 милиарда звезди... - ...една от които е нашето Слънце! То лежи почти на ръба на нашата галактика и вероятно се намира на сто хиляди светлинни години от космическия кораб... - занарежда възбудено и като отвори очи, се втренчи отново в телата, родени от газ и прах. - Оттук нататък, представяйки си едно разстояние от няколко светлинни часа, човек би могъл да си извади заключение за нашата Слънчева система!

Колкото и да се опитваше да прескача мислено от топка на топка, Дарина си даваше ясната представа, че възможността за едно такова космическо пътуване изглежда утопична, даже и в далечното бъдеще. Поради основните технически проблеми за снабдяването с енергия не бихме могли да проникнем и до нашите "съседки" в Слънчевата система!

- Но ако пътуването се извършва със скоростта на светлината, поради забавянето на времето, Астронавтите биха остарели само с три-четири години, когато на Земята вече са изтекли цели сто! - замечта отново неуморната фантазьорка и радостно чувство я обзе, като си помисли за своите скъпи Кукли. - В такъв случай бих могла да се насладя на Всемирния Безкрай, докато все още не съм навършила 120 земни години!

Като си помисли, че звездите, чийто живот може да продължава милиарди години, накрая умират драматично, покривайки се с пъстър саван, усети цялата мимолетност и суета на Земята.

Дарина прелистваше бавно останалите страници, като спираше погледа си само върху цветните снимки, тъй като прочетеното дотук беше преизпълнило вече нейното съзнание. На няколко пъти отминаваше изписаното с големи бели букви заглавие "Енергийното чудовище", но нещо все я връщаше към разположената върху двете страници ярка картина. Такива наситени цветове не беше виждала и в най-красивата небесна дъга!

"Какво ли ще е пък това "чудовище"? - не можа да удържи люпопитството си и въпреки цялата психическа умора, зачете бялата колонка встрани. Ставаше въпрос за едно от най-тайнствените астрономически открития през последните трийсетина години - младата галактика "Квазар". Тя се намираше на повече от 15 милиарда светлинни години от Земята - изразено в километри отговаряше на едно число с 23 нули! В ядрото си свети като милиарди слънца, при това, изглежда не по-голяма от нашата Слънчева система.

Понеже колонката започваше с думите, че загадката "Квазар" още дълго не ще бъде разрешена, Дарина реши да погледне в своята енциклопедия, дали има някакво ново осветление по въпроса. Все пак остана приятно изненадана, че този космически обект беше отбелязан, макар и със съвсем кратък текст. Даде си сметка, че ако не беше видяла неговата атрактивна снимка, никога нямаше да обърне внимание на думата КВАЗАР!

Започна да разглежда останалите картини с любопитството на своите куклени герои и това веднага смъкна създалото се вътрешно напрежение. Веселото заглавие "Царството на великаните и джуджетата" веднага породи у нея идеята за куклена пиеса, а удивителните цветове можеха да бъдат мечта за всеки художник. Интригата се подсилваше от обстоятелството, че и в Космоса цари законът за раждането и смъртта!

Колкото и да беше приятно да развива въображението си спрямо красивите цветни картини върху тъмния звезден фон, Дарина не можа да устои на изкушението да "проникне" в техните мистериозни тайни. В хода на своя живот звездите преминаваха през различни "баснословни" фази, раждаха се от газ и прах, превъплъщаваха се от Червени Великани в Бели Джуджета, животът им можеше да продължава милиарди години, накрая умираха и се раждаха отново! Как се осъществяваше този екзотичен процес?

Кръгообръщението на материята започва от една мъгла от водород, хелий и космически прах. Ако съседните облаци биват обезпокоени от една експлозия, те започват да се уплътняват, затоплят и ротацията се ускорява. В центъра на възникналата шайба започва да израства една материална буца. При 10 милиона градуса се запалват атомите. Когато водородният запас в центъра е на привършване и там се насъбира все повече хелий, атомният огън започва да се върти в звездата отвътре навън. Налягането във вътрешността се понижава и гравитацията отново печели надмощие. Звездата започва да се свива, температурата отново се покачва и се извършва един по-нататъшен дифузен процес: хелиевите ядра се сливат с по-тежките елементи. Енергийният продукт във външните слоеве на Звездата е толкова голям, че тя се издува като Червен Великан!

Сега по-леките звезди, за тяхно, а може да се каже и за наше добро, се отдръпват от по-нататъшния развой на събитията. Слънцето, което принадлежи към тях, е един пример на добродушен, почти скучен звезден съвременник!

Червения Великан разкъсва своята обвивка, от която остава едно слабо светещо Бяло Джудже! Червения Великан е майка на Бялото Джудже!

Започва последната глава от екзотичния житейски цикъл на тежките звезди. Когато се изконсумира тяхното гориво, никаква сила не би могла да удържи по-нататъшното им сгромолясване! Под натиска на тази стихийна маса, централната енергия започва да се изтегля навън и звездата експлоадира като Супернова!

Беснеещите във Вселената експлозионни остатъци са "пионерите" на новите Звезди. Една десета част от материята обаче се сгъстява в центъра на Супернова. Според масата на първоначалното Слънце, възниква една неутронна Звезда или пък Черна Дупка, която привлича към себе си всичко наблизо и го поглъща завинаги. Гравитационната сила е толкова голяма, че в миг би могла да превърне Земята в една пресована таблетка с големина на пинг-понг топче!

Тайната на Супернова, тоест, механизма на нейната експлозия, все още не е напълно разгадана. Във всяка галактика в продължение на няколко столетия се запалват много малко Супернови. В нашата, Млечен път, през последните хиляда години са документирани само пет такива събития, по-важните от които са: 1054 год. (откриватели: китайските дворцови астрономи), 1572 (откривател: Тихо Брахе), 1604 (откривател: Йохан Кеплер).

Когато звездите умират, се покриват с един пъстър саван. Тяхната половина остава да съществува в Космоса като "близнак".

Твърдението, че след като е известна възрастта на Вселената - около 20 милиарда години, учените биха могли да продължат своите по-нататъшни изчисления и да предскажат нейната смърт, обаче не е лишено от спекулации.

Снимките на трите жени-астронавти и текстът с най-важните междупланетни полети, привлякоха вниманието на Дарина и тя развълнувано прочете името на Юрий Гагарин и датата 12.04.1961! Колко време беше изминало оттогава, но тя никога не забрави оня дъждовен ден от своето детство, когато часове наред стояха строени край шосето, очаквайки с нетърпение Юрий Гагарин, първият човек, летял в Космоса! Най-после колоната от коли се показа, за щастие, беше престанало да вали и колата с космонавта беше открита. Тя се движеше бавно, Юрий Гагарин стоеше изправен, приветстваше усмихнат ликуващия народ, всички скандираха някакви лозунги и хвърляха цветя към пътя. Дарина трепереше от вълнение, стискаше букетчето в ръка, гледаше с възхищение този герой и с усилие се мъчеше да се задържи в първата редица. Не викаше, не махаше с ръка, беше забравила съвсем за цветята, клюмнали в стиснатите пръсти. Искаше да не изпусне и секунда от този съкровен миг, който можеше да се случи само веднъж в живота! Колата бавно отмина нататък, тя продължаваше да гледа след нея, докато колоната се изгуби в далечината. Незабравим спомен!

Последните страници от "Geo Special" поднесоха на Дарина още една "космическа" изненада - галактиката Млечния път такава, каквато не бихме могли да я видим от Земята! С един трик шведските астронавти правят възможна тази атрактивна гледка, която в действителност е възпрепятствана от земния хоризонт, закриващ другата половина на лежащото под него небе. Те просто копират небесните снимки, направени от различни земни точки, и композират при това една пълна звездна карта с орбитата на Млечния път в средата - един комплектен изглед върху нашата звездна система. Картографската мрежа улеснява ориентира така, както и при една географска карта.

Дванадесетте съзвездия на Зодиака лежат като едно голямо S около Млечния път. Обекти като Андромеда и Магелановите облаци не принадлежат на нашата галактика, те са самостоятелни звездни системи. За съжаление на учените, не е възможен един ясен изглед в центъра на Млечния път, понеже тъмните облаци космически прах поглъщат идващата оттам светлина.

Небесният "ранг" на звездите се определя според тяхната въображаема светлинност. Най-ярка е Сириус, която е от Белите Джуджета!

Да се открива структурата на Млечния път е една скъпо струваща работа. Това звездно изображение е резултат на 15-годишен труд.

* * *

Дарина продължаваше да разлиства страниците, впила поглед в невероятните картини върху тях, но умът й се рееше някъде далеч оттук... Ех, да би могла поне да види по-отблизо тази звездна екзотика!

Изведнъж си спомни за едно предишно свое желание - да посети цюрихската обсерватория! Как не се беше сетила досега? Години наред съзерцаваше красивия купол на високата кула, но тъй като нейното работно време съвпадаше с часовете за посещение, постоянно се разминаваше с това удоволствие. После се отдалечи от големия град и почти забрави за звездното изкушение.

- Още утре ще посетя "Урания"! - развълнува се тя и бързо скочи от фотьойла. Трескаво затършува из шкафа и с радост измъкна оттам един отдавна пазен проспект. - Утре вечер ще се "приближа" към звездите!

Сега започна да разглежда с "други очи" снимките в него и прочете графика за видимостта на планетите и луната. Забеляза долу един телефон за информация при съмнително време и особености на звездното небе.

"Не е лошо да поискам предварително информация" - помисли си Дарина и погледна часовника. Тъкмо сега свършваше звездното "шоу" за посетители. Бързо избра номера и след кратка пауза дочу един приятен мъжки глас, който я поздрави с "Grüezi". После продължи учтиво да разказва, че до пролетта на следващата година URANIA-STERNWARTE ще бъде затворена, поради основен ремонт. Любезно канеше през май, когато ще се честват сто години от създаването на Обсерваторията в Цюрих. Записът свърши, но Дарина продължаваше да държи телефонната слушалка с недоумение.

- Какъв късмет... - промълви тъжно. - А толкова исках да видя звездите отблизо!

Излезе на терасата и леко открехна външните щори. Погледна към тъмносиния свод, но сега не се виждаше нито една звезда. Сякаш се бяха наговорили вкупом да дадат най-после отдих на своята обожателка от Земята. Само една малка трепкаща светлинка прекоси небесния отрязък и изчезна в пространството.

- Лека нощ, мили мои! - прошепна загадъчно Дарина и затвори щорите. Усети устата си пресъхнала и се упъти към хладилника. Погледът й неволно се спря на едно от многобройните листчета налепени върху бялата врата.

"Voici venu le temps de sortir de mon cocon!" - гласеше неговото съдържание. Милото мъничко листче, откога чакаше да бъде забелязано отново! То стоеше почти година на мястото си и безмълвно изпълняваше своята роля, въпреки че Дарина го беше забравила. Но съхранената в паметта кутийка току открехваше невидимата си вратичка, от която се промъкваха окуражителните думички.

Дарина си припомни този тягостен период от време, който винаги я спохождаше с приближаването на пролетта. Очакваше с нетърпение отминаването на дългите зимни месеци, чиято монотонност водеше понякога до депресия, но с пролетното ухание пристигаше умората и тя се натъжаваше още повече. В такива моменти човек става доста уязвим и е склонен да вярва на всякакви измишльотини, само и само да излезе от критичното положение. Така се беше появило и малкото листче върху вратата на хладилника, което я уверяваше, че е дошло времето да излезе от своя пашкул!

Дарина получаваше редовно списанието "Marie Claire" от един колега на Мартиан, ангажиран в този бизнес. Въпреки че отдавна беше престанала да обръща внимание на хороскопите, големите яркочервени букви, обещаващи, че тази година всичко ще се промени, привлякоха нейното внимание. Тя се зачете и ето, че още първите редове й подействаха емоционално. Наистина трябваше да излезе от "пашкула" и тя си обеща, че непременно ще го направи. Освен това написаното за нейната зодия беше повече от стимулиращо. Ако трябваше да се вярва на предсказанието, очакваха я много положителни метаморфози!

Беше време, когато всички тези фантасмагории занимаваха трескаво ума на Дарина и тя можеше да чете или слуша с часове подобни истории. Но откакто прочете невероятната книга на Стивън Хокинг "Вселената в орехова черупка", завинаги запомни думите на големия учен, че планетите в небето нямат никакво влияние върху човешката съдба. Тяхното комплицирано привидно движение може да бъде обяснено чрез законите на Нютон.

От край време хората имат желание да узнават бъдещето и да го контролират, доколкото това е възможно. Ето защо астрологията е толкова обичана и интересна. А нещата са написани така изкусително, че все някак си попадат на целта.

- Като това малко листче например - развесели се Дарина и напълни една голяма чаша с портокалов сок. - Във всеки случай ми помогна и затова ще го оставя. Пък и само след няколко месеца ще ме налегне отново пролетната умора, но сега ще се програмирам по-отрано да излезна от този "cocon"!

Отпивайки на малки глътки от студения сок, Дарина се мъчеше да си спомни какво точно беше прочела в тези хороскопи. Годината премина добре, но все пак без някакво необичайно преживяване. За да не се напряга излишно, реши да хвърли поглед към списанията, които лежаха в една картонена кутия. Бързо намери съответните страници и зашари с поглед между редовете. Интересно й беше да види как се манипулират планетите, за да доставят удоволствие на хората.

Ето, Юпитер трябваше да я вдъхнови с благотворното си дихание за ентусиазирани проекти, а Сатурн да освежи отношенията с нейния партньор. Юпитер, Сатурн и Уран взаимно да я въвлекат в неизследвани области, към които тя ще се впусне с ентусиазъм и боязън.

Летният пък хороскоп беше изцяло посветен на луната. Уверено се твърдеше, че от юли до края на август нашите любови имат среща с госпожа Луна и е достатъчно само да анализираме нейните цикли, за да знаем кого и кога да обичаме. И шеговито се вмъкваше фразата: "Накратко казано, почти. Защото тя не доставя господа".

- Това поне е вярно! - разсмя се Дарина, представяйки си наивитета на хората, ако им бяха предсказали, че в определен период Луната може сама да изплете любовната интрига, стига само да я помолят. Затвори списанията и ги върна обратно в кутията.

Сега не можа да устои на изкушението да разтвори отново книгата на Стивън Хокинг, която наистина я накара да погледне света с други очи. Повече от две години бяха изминали откакто я прочете. Вътре все още си стояха листчетата с преведените немски думи или нарисувани фигури, една нейна снимка лежеше между страниците за Айнщайн, на доста места беше нанасяла бележки с молив между редовете... Сега си даде сметка, че прочитът на тази невероятна книга, при това на немски език, беше истински ентусиазъм. Едва ли това обаче можеше да бъде заслуга на Сатурн!

Спря се на глава 4., чието заглавие гласеше: "Да предскажем бъдещето".Авторът съвсем откровено споделяше, че както при загубата на информация в Черната Дупка, нашата способност би могла да бъде накърнена и при предсказването на бъдещето.

Дарина бавно заразгръща белите картонени страници. В една колонка беше ограден някакъв текст от хороскоп, а над него колелото с дванадесетте зодиакални знака. Приказката, че този месец сме под закрилата на Марс, който ще ни помогне да оформим живота си така, както ни харесва, и че това непременно ще се случи, звучеше наистина много наивно.

На следващата страница една съвсем обикновена рисунка те караше да се замислиш за неща, на които даже не би обърнал внимание в живота. А много закони са открити и утвърдени именно чрез такива "детски игри"!

Две момчета хвърляха топка, която летеше в пространството с определена скорост и падаше на различни разстояние от десет, четиридесет или деветдесет метра. Встрани беше изписан следният текст:

"Когато знаете къде и с каква скорост е хвърлена една топка, можете да предскажете накъде тя лети".

Дарина разгръщаше страниците, гледаше снимките и рисунките върху тях и желанието отново да прочете тази книга се засилваше все повече. Следващата глава - "Да закриляме миналото" - хвърляше ново предизвикателство с въпросите:

"Възможни ли са пътуванията във времето? Би ли могла една напреднала цивилизация да пътува в миналото и да го промени?"

Дарина можеше да разглежда още дълго чудесата върху белите страници, но уморената й глава не беше вече в състояние да абсорбира прочетеното. Преди да затвори книгата, погледа още малко картинката, на която зачервената Земя с наредените по нея хора приличаше на слънчогледова пита. Пак прочете текста, който толкова я беше впечатлил преди:

"В 2600-та година населението на света ще стои рамо до рамо и консумацията на електрическа енергия ще доведе Земята до нажежаване".

Миналото лято в България сподели тези думи с една своя колежка, но тя съвсем безгрижно отвърна, че дотогава има много време. Дарина й приведе простия пример, че за едно дете 60 години звучат така, както за нас 600. Но ние знаем, че 60 години са един миг, защото вече почти сме ги изживели. А във вечността и 6000 години са нищо.

Най-после затвори твърдите черни корици на луксозното издание и спря поглед на изписаното в златист цвят заглавие - Das Universum in der Nuβschale.

"Дали е преведена у нас?" - помисли си Дарина, защото скоро беше чела в интернет за Стивън Хокинг. За първи път се сети да погледне в българската енциклопедия, но уви, името му не фигурираше в нея. Пак отгърна началните страници и дълго гледа снимката на кембриджския професор, поразен от неизличима нервна болест, която го прави неподвижен. Той твърди, че тя му е дала свободата да мисли.

* * *

Сънят все още бягаше от очите на Дарина, защото мислите не я оставяха на мира. Беше дълбоко убедена, че всичко става по Божията воля. Разумът ни казва, че всяко нещо в света си има начало и причина. А Началото, Първопричината и Творецът на света е Бог. Точно тъй ни учи и Словото Божие: "Всеки дом се съгражда от някого; а Тоя, Който е сътворил всичко, е Бог"(Евр. 3:4).

Когато гледаме прекрасната природа - цветята, горите, планините, моретата, ние осъзнаваме тяхната величественост и красота. А като вдигнем поглед към небесните светила, дъхът ни замира от възхищение. Величието на творението говори за величието и всемогъществото на Твореца. И не движението на планетите чертае нашите съдби, а грижата на Бога за хората, която се нарича Промисъл Божий!

- Неведоми са пътищата Господни... те могат да ни отведат и при звездите!... Бог е наш помощник и защитник! - зашепна развълнувано Дарина, защото в съзнанието й изплува едно невероятно звездно преживяване.

През лятото, когато си беше в България, един неин стар приятел я информира за новата кооперация, която строяха в момента. Сградата се намираше на тиха уличка, съвсем близо до центъра на града, и беше проектирана с всички удобства и луксове за живеене. Имаше още два незаети апартамента и той я попита дали не желае да се включи. Предложението беше наистина много съблазнително!

Цялата вечер тя обмисля трескаво този вариант, защото точно за такова жилище си мечтаеше, обградена с приятели и добри съседи. Многоетажният блок, в който живееше сега, си имаше достатъчно неуредици и неудобства. Въпреки всичко Дарина обичаше своя кокетен апартамент - първата собственост в нейния живот. А гледката от високата тераса я вдъхновяваше постоянно. Особено вечер, когато градът се обличаше в светлини. Тя не можеше да си представи да живее някъде ниско долу и да вижда само прашни улици и движещи се хора и коли. Това сякаш те караше да възприемаш света от позицията на мравката. Съвсем друго беше усещането да го обхванеш от птичи поглед!

Дълго време един тягостен сън измъчваше съзнанието на Дарина: студен синкав мрак, наоколо само пустош и кал. Небе без звезди. Тя върви сама в нощта и не може да разбере какво се е случило на Земята. Няма хора, няма къщи, няма улици. Мокра до кости търси някакъв подслон. Най-после стига до една порутена постройка пред която стърчат разбити релси. В тъмнината се очертава мрачната уста на тунел без изход. През целия си живот не беше виждала толкова мъка на Земята. Събуждаше се от ужас и отчаяние.

Дарина търсеше причината за този сън и реши, че тя се крие в мокрото петно на тавана в кухнята. То се разпростираше безцеремонно, а тя беше безсилна да се справи с него. Живееше на последния етаж, което имаше своите предимства и недостатъци.

Един ден реши да се качи на покрива и да се опита да намери пукнатината върху бетонната плоча. Никога не беше се качвала на четиринадесететажен покрив. Но щом стъпи върху него, забрави причината за това "пътешествие". Беше надвечер, слънцето клонеше към залез и неговите лъчи преобразяваха до неузнаваемост сивата действителност. Не можеше да си представи, че грозноватите блокове, с прозвището Малък и Голям Гигант, можеха да изглеждат толкова различни. А гледката към Трихълмието и Родопите беше просто възхитителна. Дарина гледаше онемяла тази Божествена метаморфоза, забравила напълно за мокрото петно и коварната бетонна пукнатина. И повече не сънува "тъжния сън на Земята"!

Спомените нахлуваха един след друг, припомняйки обещанието към нейното малко жилище - никога да не го изоставя! Освен това не живееше постоянно в България, а си идваше само през летните месеци. Струваше ли си тогава цялата хамалогия по едно преместване?

Дарина не можа изобщо да заспи и късно през нощта излезе на терасата. Беше около три часа. Скръсти ръцете си за молитва и вдигна очи към небето. Пред погледа й се откри една грандиозна картина, която я прикова на място. Стоеше като хипнотизирана.

Огромна звездна фигура на човек с разперени крайници и препасан на пояса меч, сякаш й забраняваше да напуска дома си. Неговата изразителна поза беше толкова категорична, че изобщо нямаше място за съмнение. За първи път виждаше съзвездието ОРИОН в такава пълнота и ослепителен блясък!

Дарина не помнеше колко време е стояла на терасата. Гледаше с изумление любимото съзвездие и четеше в него отговора на своята молитва. Сълзи на радост се стичаха по лицето, а устните с благоговение шептяха благодарност.

Най-после умората надви телесната природа и Дарина започна да се унася в сън. Но трескавите мисли продължаваха да провокират нейното съзнание.

"Да възприемаш нещата от позицията на мравката или от позицията на птицата! - за кой ли път си повтаряше тя. - Ежедневието те принуждава да мъкнеш постоянно някакъв товар, ако не на гръб, то в душата си. Но именно нейното безсмъртие се проявява в естествения стремеж у човека да се издигне нагоре и да види света с други очи."

"Бабо Мравке, де така?"- насмешливо прозвуча едно детско гласче и тя уморено му отвърна: - "Тичам, Щурчо, за храна".

Откъде долетя тази приказна мъдрост на детството? Как само отморява и развеселява! Колко леко те понася с безплътните криле на сънищата...

Дарина обичаше много тези трудолюбиви насекоми и се възхищаваше на изумителната им издръжливост. Веднъж видя по телевизията рисунки на техните сложноустроени жилища и остана поразена от необяснимата мравча интелигентност. Вероятно, без сама да го съзнава, беше отворила някаква "гореща линия" към тях - те населиха терасата на четиринадесетия етаж и започнаха да пробиват тунели под праговете на външните врати. Против волята на сърцето си беше принудена да вземе мерки, ако не искаше апартаментът й да пропадне у съседите.

Всеки път, когато виждаше забързаното ципокрило насекомо, шеговито го възпираше: "Бабо Мравке, де така?" После си отговаряше сама: "Тичам, Щурчо, за храна." Забавляваше се едновременно с двете роли, без обаче да търси в тях някаква философска дълбочина. Ето че сега, след толкова години, тази басничка й прозвуча съвсем другояче...

Една запечатана в паметта кутийка се отвори и от нея изпълзя старата Баба Мравка с препасана престилка. Любопитно се озърна и попита: "А ти къде с таз гъдулка?"

"Днес калинката е булка, та съм канен на свирня" - весело заподскача щурчето.

Баба Мравка го изгледа строго и троснато рече: "А когато сняг забръска, що ще чиниш ти зимъска?"

"Ще поискам, срам не срам, от твойто житце събрано" - чистосърдечно си призна Щурчо.

"Аз пък няма да ти дам, гиди дърти мързелан" - разсърди се Баба Мравка и помъкна дългата сламка.

В училище ги бяха научили, че който не работи, не трябва да яде. Това безспорно беше справедливо, но отнасяше ли се в случая до Щуреца? Може ли да бъде мързелив един музикант, който свири непрестанно и весели другите?

"Не Щуреца, а Мравката е отрицателният образ! - усмихваше се в просъница Дарина и визуализираше в съзнанието си подобен тип хора, които се лутат само в детайлите. Сламката и зърното са същината на живота им. - Виж, Щуреца е нещо друго. Той пее и свири, а никой не върши това с наведена глава... Следователно вижда звездите, които го карат да мисли и с дясното си полукълбо!..."

Дарина се видя върху купа ухаещо окосено сено, под обсипаното с безброй звезди небе, и започна да се унася в приспивната песен на щурците. Някои от звездите се усмихваха закачливо и пращаха въздушни целувки към нея. Тя се взря в лицата им и позна своите мили Кукли, които се возеха на светлината. После се завъртяха плавно около сребристата елипса и оформиха едно съзвездие, което приличаше на красивата ръкописна буква "Д" - нейният инициал!

- Искам да напиша приказка за Звездите, носещи вашите имена! - мълвеше Дарина, потънала в чудното съновидение. - От милиардите светещи над нас звезди никоя досега не е кръстена на една жива кукла, изгаряща от нетърпение да се повози на светлината!

- C’est si bon! C’est si bon! - носеше се в ефира нежният куклен шепот.

- C’est si bon, cette petite sensation! - усмихнато пригласяше Дарина и сърцето й преливаше от радост. - Мили мои, разкажете приказката вместо мен!

© Таня Шелхорн
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.07.2007
Таня Шелхорн. Най-дивната нощ. Варна: LiterNet, 2007.