ГЛАВА 3. МАЛКА НОЩНА ПРЕЛЮДИЯ

Таня Шелхорн

web | Най-дивната нощ

Колко тъжна е нощта, когато умореният се оттегля в своята спалня с надеждата поне за малко да подремне. Уви, непосилният товар на годините го преследва постоянно и не му дава мира с капризите си. Те пропълзяват като гъсти мъгли над блатата, в които се стопяват красивите мечти и остава само болката. Тя изпълва съзнанието на човека и той с облекчение очаква мига, когато ще се сбогува със Земята.

Но ето че отново се обажда онова скрито в сърцето вълшебство и то се изпълва със сладостните звуци на влюбената мандолина! Те проникват в спотаените кътчета на неспокойната душа и нейната радост надмогва телесната болка. Актьора притваря с наслада очи и бавно потъва в приказния сън на своята фантазия... Ръцете се протягат над завивката и улавят водача на любимата марионетка. Треперещите пръсти се плъзгат по дългите конци и те затрептяват като нежни струни. Сълзите се търкулват по слепоочията и устните потрепват в мечтателна усмивка.

- И в отвъдното ще продължавам да играя... - тихо си нашепва белокосият мъж - и там горе ще направя пак театър...

Стиховете се редят като съкровена изповед, която пречиства сърцето и му дава сили да продължава това необикновено приключение, наречено живот!

Той не се страхуваше от смъртта, дори я желаеше, но искаше тя да бъде достоен завършек на целия му живот. Знаеше, че каквото и да се случи, беше длъжен да продължава напред. Също като Чарли, който непрекъснато го провокираше от стария афиш и току потропваше с бастуна си. Неговият тъжен хумор притежаваше необикновения дар да предизвиква смях и сълзи едновременно, защото този малък човек не се плашеше от бедите и не се измъчваше по щастието - приемаше живота такъв, какъвто е! А за да избегнеше още една нощ смъртта, измисляше нова приказка!

Ах, тези модерни времена!

Някой опъва силно конците, сякаш иска да се освободи от тях или да напомни за себе си. Кукловодът трепва в просъница и пръстите му стискат водача на палавата марионетка. Той усеща нейното желание. Изтегля с лявата си ръка предния конец и от златисто-кафявата рамка на портрета се подава една любопитна главица. Нарисуваният образ върху платното повтаря същото движение и изтегля още веднъж конците нагоре. Малката кукла се показва в целия си ръст и игриво скача на пода. Наднича през открехнатата врата на спалнята и се приближава до леглото. Покатерва се върху своя татко Ив и се опитва да го събуди. Той се усмихва в съня си и тихо прошепва:

- Моят малък Жив!

Конците се опъват и Ив Сив Див от портрета едвам успява да управлява отдалечаващата се кукла. Татко Ив пък разтваря длани и водачът се изплъзва от ръцете му. Нежно погалва своя мил герой и развързва направляващите го конци. Малката кукла не може да сдържи възторга си и за пръв път изпълнява своя танц напълно самостоятелно. Нежните движения докосват плътта на Кукловода и той усеща трептенето на всяка своя фибра!

- Моят малък Жив! - шепне с радост и закачливо смигва на Чарли. Той му отвръща съучастнически и размахва бастуна пред себе си така, сякаш му показва своите смешни обувки, но миг след това бавно го издига нагоре и докосва бомбето си. Победоносно поглежда към своя събрат и попривдига рамене: ах, тези модерни времена!

Ох, колко е хубаво да заспиш приласкан от нежните куклени милувки! Те успокояват и радват душата, която е готова да полети към вечността. Тялото става ефирно и леко се издига в пространството. Малката кукла те прегръща с обич и те кани в своя чуден свят. Болките не съществуват, всичко е толкова прекрасно...

"Благодаря Ти, Господи! Благословен да Си, Боже мой!" - мълвeше Актьора в сърцето си, което се изпълваше с благоговеен трепет.

И точно тогава съзираше своето тяло в леглото и окачената на стената марионетка, опряла дървените си крачета върху нощното шкафче. Те бяха устремили неподвижните си погледи към него, който ги напускаше завинаги! А бяха му служили толкова всеотдайно, чрез тях беше опознал насладата и болката, радостта и мъката! Как сега да ги остави така лесно...

Отново се връщаше в телесната си обвивка, която все още го задържаше с цялата си немощ, отваряше широко очи и разбираше... че е жив... Но миг след това пак се унасяше и невидими криле го издигаха нагоре. Чувстваше, че ако остане така, със затворени очи, ще отлети безшумно от този свят... но щом достигнеше до определената точка, се пробуждаше и пак се връщаше при себе си... Сякаш беше разпънат на кръст и не можеше да вземе решение.

- Още не е дошъл моментът... - прошепна сподавено и скръсти ръцете си като за молитва: - Дай ми, Господи, сили, за да понеса всичко, което Си ми отредил!

Тиха отрада изпълни неспокойната душа и клепачите натежаха от отронилите се сълзи. Нощният покой докосна изострените сетива и тяхната чувствителна болезненост притихна в спасителния сън.

Един звезден лъч се промъкна деликатно в спалнята и целуна умореното чело. Завъртя се около тъмните ъгли и остави върху белия таван своя светъл кръстен знак. После плавно се оттегли през стената, пронизвайки платното на големия портрет. От дървената рамка се подаде палавият Жив и се плъзна по лъча навън. Ив Сив Див се опита да го улови с конците, те обаче се стопиха в светлината. Малкият герой танцуваше свободно върху сребристия сноп светлина и задърпа за ръкава своя Татко Ив. Двамата се отделиха от портрета и се спуснаха към Замъковата тераса. Звездният лъч прониза за последен път стената и огря лицето на Актьора. Той се усмихваше щастливо в своя сън и шептеше с упование:

- Вървете, скъпи мои, аз ще ви очаквам!

Звездата прегърна с нежност своята малка компания и се понесе плавно нагоре, сред танцуващите бели снежинки. Погледна с обич цялата Земя и отлетя в небесните простори.

© Таня Шелхорн
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.07.2007
Таня Шелхорн. Най-дивната нощ. Варна: LiterNet, 2007.