Д-р Кристиан и неговата компания

Глава четвърта
НОВИ ПЛАНОВЕ С НОВИ ЕЛЕМЕНТИ

Таня Шелхорн

web

През отворения прозорец в бюрото на Мартиан нахлуваше свежият пролетен вятър и леко разклащаше белите прозрачни пердета. В жилището цареше пълна тишина - нещо, твърде необичайно преди полунощ! Но тази вечер самотният стопанин си беше легнал в един по-ранен час, защото в идващия ден му предстояха отговорни задачи, започващи от сутринта. Шани се беше свил на топка в леглото до него и го упояваше със своето приспивно мъркане. В другата стая двете черни обувки, Франке и Енщайн, стояха сериозни пред бюрото на Дарина и нямаха никакво намерение да предизвикват страстите на заспалия котарак. През разтворените щори в хола се промъкваше лунната светлина, осветяваше големия фикус до прозореца и постилаше своята сребриста пътека чак в полутъмния коридор. Всичко изглеждаше абсолютно нормално, като във всяко обикновено жилище.

Но щом удари първият гонг на часовниковата кула върху хълма, чудесата започнаха! Веднага се разтвориха вратите на стенния гардероб и сиво-бялата муцунка на Мануел надникна любопитно, а след него се подаде Мери Лу и погледна към малката стаичка отсреща. Бялата врата леко изскърца и през нея излязоха Люсиен и Сузана, а след тях мистър Талиман и Хари с бананчето Нани в ръце. При осмия удар се отхлупи капака на високата картонена кутия и Розата разтвори своята божествена червена корона. После прошумоля найлоновата торба под спалнята и оттам се измъкнаха Вълчан и Лапен, а след тях се раздвижи резедавата наметка над рогатия гардероб и красивата Ерта се показа изпод качулката. Дванадесетият гонг беше определен за Берта и Ханс - те се спуснаха от брезентовата кутия и последни влязоха в спалнята. Вече отзвучаваха следващите дванадесет удара на часовниковата кула до реката, през които Куклите се вмъкваха последователно в компютъра. Вълчан, както винаги, отваряше вратата на неразделната двойка, учтиво им се покланяше и се шмугваше след тях в тъмния екран.

Д-р Кристиан ги посрещна с радушна усмивка и кимна приветливо. Всички го гледаха възбудено и с нетърпение очакваха неговите заповеди. Времето за новите срещи беше настъпило и неуморните Кукли желаеха час по-скоро да се заемат с изпълнението на предстоящите планове. Всички имаха едно и също желание: докато Дарина е в България, да заснемат следващия филм и когато тя се завърне, да я посрещнат със своя голям подарък!

- Предстоят ви много интересни и отговорни задачи - заговори д-р Кристиан. - Ще се срещнете с непознати хора и ще изиграете важна роля в техните съдби. За да се движат успешно нашите бъдещи планове, трябва да разпределим предварително задачите помежду си и да бъдем готови за всякакви изненади! - Погледна към Берта и Ханс и усмихнато добави: - Някой трябва да остане вкъщи и да наблюдава дома, защото всичко, което се случва в него, е наистина един твърде интересен сюжет за сценарий!

Разбира се, всички посочиха Берта като най-подходяща за тази задача и тя, зачервена от удоволствие, благодари за оказаното й доверие.

В залата стана тъмно и върху големия бял екран заблестяха светлините на LITTLE BIG SITY. Между тях изплува красивата къща с градинка и от нея излезе познатият им вече господин с крушовидното минало.

- С помощта на съвременната техника ние можем да наблюдаваме всичко, което става с нашите герои и мигновено да се намесим в действието, ако това се наложи! - Всички притаиха дъх и внимаваха да не изпуснат думичка от обясненията на д-р Кристиан. - Преди да влезем в живота на този господин, нека най-напред да проследим неговото минало! - изрече сериозно той и попита: - Кой е господин Бернар? - Едно отчетливо “клик” докосна крушовидната мрежа, изтъкана от светлина и нейните напречни разрези се завъртяха като музикални дискове назад във времето.

* * *

Г-н Бернар живееше в голяма прекрасна къща в тих аристократичен квартал на Цюрих. Недалеч се намираше Гранд хотел DOLDER, в чийто ресторант често обядваше. Обичаше също да пие кафето си в комфортната обстановка на интимните залички или пък в градината, когато времето беше слънчево. Можеше да прочете вестника си на спокойствие и да побъбри с някой от многобройните си познайници, които срещаше в това изискано място. Понякога вечеряше в голямата зала, придружен от някоя красива млада жена.

Да, г-н Бернар беше един от най-добрите клиенти и за всеки сервитьор беше чест да го обслужи. Познаваха го всички масажисти, маникюристки, в сауната, в бутиците... в банките и висшите кръгове. Самият той беше банкер със солидна репутация и още по-солидна банкова сметка.

Г-н Бернар беше единственото дете на богатите си родители, които също бяха единствени деца на своите родители. Цялото наследство от последните три поколения беше концентрирано в полза на г-н Бернар. Да, той беше много богат - нещо, което хорат уважават и ценят. Но в личния му живот нещата не бяха така изрядни, както във финансовия. Разбира се, че се радваше на цветущо здраве и за своите шестдесет и три години, беше пълен с енергия и желание. Цялата му кариера, богатство и авторитет го правеха желана партия за много млади жени - понякога твърде млади!

Но г-н Бернар не беше глупав! Той беше носил веднъж веригите на брака, чиято тежест все още усещаше. След двайсет и седем години съвместен живот жена му реши, че има нужда от промяна и хукна за Америка с един доктор. Вече осем години е в Калифорния и уверява бившия си съпруг (с когото се разделиха твърде почтено, след като той преведе на нейно име колосална сума), че наистина е много щастлива и му желае същото. От брака си имаха две деца - син и дъщеря, които отдавна отлетяха от бащиния дом. Синът му, заедно със семейството си, замина за Нова Зеландия, където му предложиха много интересна работа - беше компютърен инженер. Съпругата му - детски лекар, получи веднага място в специализираната клиника на д-р Мюлер и не след дълго откри свой собствен кабинет по детски болести. Двамата им сина растяха и всичко при тях се движеше добре. Така беше някога и при г-н Бернар, но откъде се появи този доктор, та завъртя главата на жена му и тя намери, че банкерите са скучни хора!

Дъщерята на г-н Бернар беше на двадесет и девет години, твърде самостоятелна и практична. Живееше с един приятел, но за брак и деца все още не се чувстваше готова. Беше известна стилистка и работата я поглъщаше изцяло. Движеше се в артистичните среди, притежаваше екстравагантен вкус и привлекателна външност.

Г-н Бернар беше доволен, че има наследници, на които да остави имуществото си. Но с годините започна да усеща някаква празнота. Имаше всичко, но то не го топлеше. Сърцето му беше тъжно, защото в него нямаше любов.

В живота си г-н Бернар се беше насладил на доста любовни ласки, особено тия, потайните, с момичетата от кабарето. Беше един от най-желаните клиенти. Но бяха други времена! Той, разбира се, посещаваше изисканите заведения и никога не си позволи да престъпи прага на ония нощни кутии, които разговорно наричаха “бардаци”. Г-н Бернар обичаше много TERRASSE - огромното кабаре с оркестър, балет, атракциони и красиви стриптийзьорки. Собственикът беше човек с много усет и талант, познаваше си “занаята” до болка и беше създал едно великолепно кабаре-вариете, чиито посетители бяха истински джентълмени. А на многобройните туристи в Цюрих, TERRASSE беше препоръчван в рекламите на първо място. Имаше и други изискани заведения като ROT HAUS или KING`S CLUB, чиито собственици бяха от старата генерация, запазили в себе си усета към красивото. После всичко се промени. Собствениците на тези истински артистични кабарета един по един си отиваха и местата им заемаха нови, жадни за бърза печалба наследници или купувачи. Изчезнаха оркестрите, атракционите и истинските дами-компаньонки! Някои от големите кабарета станаха ресторанти или дискотеки, други пък се превърнаха просто в бардаци. Напълниха се с млади момичета от Изтока, пикантни и готови на всичко, но това не беше работа за г-н Бернар! Те безцеремонно му теглеха ушите, потупваха го по корема, шегуваха се арогантно и го наричаха “папи” или просто “дедушка”!

Не, това изобщо не беше за неговия ранг и г-н Бернар престана да посещава нощните заведения, защото, освен това щипане и дърпане, на което беше подложен от тези разлудувани деца, дискомузиката го докарваше до припадък. Реши да се възползва от установената практика: да плати една бутилка шампанско в заведението, след това още една (без да се отваря), и да отведе момичето със себе си. Но всички тези красавици бяха между деветнадесет и двадесет и девет години, а той - на шестдесет и три! Нямаше ги вече ония представителки на нежния пол в своята кипяща зряла възраст, които, с изисканото си поведение и маниери, можеха да бъдат представени в най-отбраните среди.

В “Долдер” той се беше изпотил целият от свободното държане на Ирина, която твърдеше, че човек трябва да бъде освободен от предразсъдъци и навсякъде да се чувства като у дома си. Тогава той я заведе в своя дом, но после цяла седмица не можеше да погледне в очите кротките и деликатни съпрузи Мишел и Клер, които поддържаха цялото му домакинство от времето, когато се беше оженил. Двамата му останаха верни, служеха му всеотдайно, обичаха го и той ги обичаше и се беше погрижил за старините им. Сега те бяха неговото “chez moi”, както обичаше да казва често. Те създаваха домашния уют и г-н Бернар обичаше дома си и се чувстваше добре в него. Освен това не беше сам и винаги имаше с кого да си побъбри или коментира новините. Но онова, празното място в сърцето му, никой не можеше да запълни и то се открехваше съвсем откровено в потайните нощни часове, когато оставаше насаме със себе си. Имаше всичко, беше привлекателен, особено в по-младата си възраст, беше умен и образован, а никой не се влюби страстно в него, никой не му даде обичта на сърцето си. Защо стана така, какво наистина му липсваше? На този въпрос той не можеше да си отговори.

* * *

В компютърната зала цареше абсолютна тишина. Всички бяха силно впечатлени от историята на г-н Бернар и още не можеха да се съвземат от това първо свое пътуване назад във времето. Влизането в страничната релса, обратният завой и връщането в главния релсов път се извърши толкова неусетно, че никой не разбра разликата между въображаемото и реално време. Неговите истории, отразяващи един продължителен период от живота на човека, се изнизаха в един миг.

- Ето защо хората казват, че времето не съществува - усмихна се д-р Кристиан, - то е просто една неуловима величина! - Огледа изпитателно своята компания и попита: - Кой желае да се срещне с г-н Бернар?

- Аз! - грациозно пристъпи Ерта, развяла фантастичната си дреха. - Готова съм да полетя веднага!

- О! - възкликнаха всички, очаровани от нейната решителност.

- Чудесно, госпожице Ерта! - усмихна се д-р Кристиан. - Но преди това, предлагам да се запознаем по-отблизо с онова момиче, което видяхме през нощта! - и погледна въпросително Сузана.

- Точно това исках да предложа - развълнувано отвърна тя.

- Много бихме искали да разберем, какво ще стане с нея? - загрижено изрече Люсиен.

- Не съм престанала да мисля за това момиче! - въздъхна Мери Лу.

- Къде ли е сега? - тревожно ги погледна Розата.

- Толкова ми се иска да се поразходя по онази дълга улица! - впи погледа си Хари в трептящия от светлини екран.

- А пък аз - пристъпи тежко мистър Талиман - да надникна в някоя от нейните нощни кутии!

- Моите комплименти, господа! - весело извика д-р Кристиан и закачливо им намигна: - Точно това са вашите бъдещи задачи! - Погледна изпитателно към Вълчан и Лапен, които притеснено пристъпваха от крак на крак, но не смееха да се обадят, и загадъчно им пошушна: - Ще посетите “Хайфишбар” - най-подходящото място за вашия репертоар! - Заекът и вълкът радостно се спогледаха и наостриха уши от любопитство. - За всички има твърде интересни задачи, но нека бъдем последователни в действията си - заговори делово д-р Кристиан. - А сега да потърсим Анжелик! - и няколко последователни “клик” докоснаха екрана.

Дългата улица се просна с цялата си житейска пъстрота и всички видяха момичето, което стоеше върху осветения тротоар пред една витрина и въздишаше често към небето. Наоколо трептеше сиянието на обърнатия светлинен конус, в който се отразяваха красивите истории на въображаемото време. Момичето притвори очи и остана така в захлас. Когато погледна отново пред себе си, видя, че небесната светлина я няма и се погледна в стъклената витрина. Оттам я гледаха насълзените очи на една млада и тъжна жена. Коя беше тя?

* * *

В своята пролетна възраст французойката Анмари пристига в Швейцария, за да работи като танцьорка в едно от големите и известни женевски кабарета. Нейната приятелка Мадлен я уверява, че всичко е много забавно и се печелят доста пари за кратко време. Анмари притежава добри артистични заложби и иска да се ориентира към професия, свързана с изкуството. Обича също да танцува и приема охотно предложението на своята приятелка.

Колелото на живота се завърта бързо и тя не усеща как се изнизват първите четири години в този пъстър калейдоскоп. Музика, светлини, сцена, весели компании, придружени с аромата на шампанско и жадните погледи на много обожатели, изпълват емоционалните часове на работното време. Запознанствата с различни хора са повече от интересни, а постоянните пътувания от град на град дават прекрасната възможност да се видят и научат много нови неща.

И един ден в живота й настъпва промяна - тя среща Жерар и се влюбва в него. Той също й отговаря със силни чувства. Двамата са истински щастливи и решават да се оженят. Жерар наскоро се е дипломирал като архитект и работи в бюрото на баща си, който е със същата професия. Възможности за реализация и творчески успехи чертаят бъдещето на този млад мъж и изведнъж... брак с една стриптийзьорка! Родителите не могат да възприемат този контраст и решително се противопоставят на тяхната връзка. Синът напуска бюрото на баща си и заедно с Анмари се преместват да живеят в Лозана.

Жерар си намира нова работа, наемат един малък апартамент и неговата заплата е достатъчна за един скромен живот. Обичат се, влюбени са безумно един в друг, млади, красиви. Анмари започва да работи в един цветарски магазин, но споделя, че иска да стане моден дизайнер, че има талант да рисува и фантазия да измисля красиви модели. Жерар подкрепя нейното желание, сам й помага в уроците по рисуване и двамата решават тя да започне да следва по желаната специалност. След три години ще се дипломира, ще започне работа като стилист... но животът пише своя сценарий независимо от техните желания! Следва автомобилна катастрофа, Жерар загива и Анмари се връща отново в кабарето.

Пристига в Цюрих, където никой не я познава. Започва работа в “Терас”. Безсънните нощи и кошмарните видения след смъртта на Жерар биват запълнени от измислиците на живота, разиграни в една реална атмосфера. Звънтящите чаши притъпяват болката, а нежните ласки и възторжените комплименти на многобройните обожатели, я отдалечават от пропастта на отчаянието. Нейният релсов път непрекъснато взема обратни завои, но тя успява пак да продължи напред. Въображението подхранва красивите мечти и прави поносима скучната реалност.

Така минават още четири години и в живота на Анмари отново настъпва промяна - тя се запознава с елегантния и чаровен Марк, който й предлага да напусне кабарето и да се премести в неговия апартамент. Обещава, че ще й помогне в намирането на по-доходна работа и ще се ожени за нея. Пред младата жена се усмихва щастието и тя решава да приеме предложението на своя възлюбен. Но много скоро разбира, че е попаднала в жесток капан, от който трудно се излиза. Тя е принудена да работи на улицата, търгувайки със собствената си плът.

В младото екстравагантно момиче с лъскава перука и къса пола, някой трудно би могъл да разпознае красивата танцьорка от най-известните цюрихски заведения. Тази нощна пеперуда се усмихва съблазнително на своите клиенти и се представя като Анжелик. Приглушената нощна светлина и силният грим я преобразяват напълно и тя изглежда като двадесетгодишно момиче. А красивата Анмари вече е преминала своята Христова, тридесет и три годишна възраст. Но тя самата е престанала да брои нощите, прекарани върху тротоара - те потъват в невидимата черна дупка, в която времето угасва. Живее със спомена за първата си голяма любов и прекрасните две щастливи години. Гледа усмихната звездите, където е нейният любим Жерар, и все по-често желае да отлети при него.

* * *

Екранът постепенно избледня и върху неговата повърхност остана само портретът на д-р Кристиан. Никой не смееше да промълви и всички бяха навели тъжно глави. Тази млада жена беше танцувала като тях в цюрихските нощни заведения, а сега стоеше тъжна и самотна пред витрините на Дългата улица. Един лош човек беше разбил нейното сърце, но в него все още туптеше искрица надежда. Анжелик имаше нужда от помощ, която не можеше да получи от хората. Те я гледаха с презрение или похотливо желание, а онзи елегантен Марк беше просто един долен сутеньор. Някой трябваше да подаде ръка на тази клета млада жена, под чиято предизвикателна външност се криеше една разплакана душа.

- Сузана, вие ще се срещнете първа с Анжелик! - спокойно изрече д-р Кристиан и всички отправиха погледи към него. - Ще приложим нашия изпитан метод - на подобното с подобно - и ще атакуваме действителността!

- Разбирам, д-р Кристиан! - тихо промълви Сузана и деликатно добави: - Вашият метод на лечение е толкова ефикасен!

- Благодаря! - усмихна се доволно д-р Кристиан и задържа погледа си върху нежната и чувствителна кукла. - Много си приличате с Анжелик... - леко се поизкашля и поясни: - ...с истинската Анмари!

Сузана сведе дългите си мигли и изискано се поклони. После се обърна към Люсиен и разтвори въпросително очи. Той пристъпи малко напред и като се поклони учтиво пред екрана, внимателно попита:

- Каква е моята задача, д-р Кристиан?

- О, Люсиен, разбирам вашето безпокойство! Вие сте играли винаги заедно със Сузана, но сега ще изпълните коронната си роля в кабаре “Интим”!

- В кабаре “Интим”? - учудено премигна Люсиен.

- Да, едно шикозно място, в което за последен път Розата и Ерта изиграха своите прекрасни номера!

- О, Люсиен, това е новото кабаре на Марион! - развълнувано си спомни Розата.

- Оh, c’est si bon! - спусна Ерта дългите си мигли. - О, Люсиен, там е толкова прекрасно!

- Мили, д-р Кристиан - разлисти се Розата, - ако сте съгласен, бих могла да придружа Люсиен!

- Точно това имах предвид, Рози! - заръкопляска очарованият доктор. - Вашите идеи са еднакви с моите и ние се разбираме чудесно!

- Вие ни научихте така - да се базираме върху принципа на подобието! - проницателно се усмихна Ерта и д-р Кристиан моментално усети присъствието на Дарина. Кимна с лека усмивка и се загледа в една невидима точка. Всички разбраха, че в този момент той е някъде другаде и запазиха абсолютна тишина. Видението трая само миг и д-р Кристиан продължи прекъснатия диалог:

- Какво е вашето желание, Мери Лу?

- Имаме еднаква слабост с Анмари - примижа поласканата маймуна, - почитателки сме на модата и обичаме изкуството! Мисля, че с това бих могла да й помогна!

- Тпррр, та-ка-та-ка! Тпррр, та-ка-та-ка! Тпррр, та-ка-та-ка! - не можа да сдържи възторга си Мануел от своята изобретателна маминка.

- Ама това наистина е интересно - разсмя се гръмко д-р Кристиан, - вие просто отгатвате моите мисли! - В погледа му се четеше много любов към тези мили Кукли, които бяха неговата истинска компания. - Бутикът за шапки ще бъде най-подходящото място за вашата среща, Мери Лу! - Обърна се към скачащия неин син и бащински изрече: - А ти, Мануел, заедно с Нани, ще придружите Хари в разходката по Дългата улица! - Намигна на Хари, върху чийто гръб вече се катереше малкият палавник, и добави шепнешком: - Ще направим изключение за тези две деца!

В залата се носеха радостните възгласи на всички и нетърпението да се включат час по-скоро в своите нови задачи, беше изписано по лицата им. Д-р Кристиан направи красноречив жест с ръцете си, който означаваше: “Моля за тишина”. Куклите го обградиха плътно и сърцата им туптяха от вълнение.

- В тази наша среща ние обсъдихме новите си планове, към които ще пристъпим в следващите дни. Но преди да се разделим, искам да ви похваля за вашата прекрасна дейност досега. Благодарение на вас, Дарина отпътува с радостно сърце, а Мартиан се позамисли върху някои неща. Ние ще продължаваме контактите си с тях, но те ще се ограничават единствено чрез наблюдение.

- Значи ще видим Дарина в България?! - развълнувано попита Ерта.

- В нейния дом? - трепна радостно Розата.

- Сред нейните приятели? - възкликна Сузана.

Д-р Кристиан кимаше утвърдително с глава след всеки въпрос и погледна към Берта, която тази вечер беше много мълчалива.

- Вие също ще я видите, Берта! - ласкаво заговори той. - С вашия оригинален далекоглед ще следите всяко наше пътуване, без да излизате от кутията, и същевременно ще размишлявате върху вашия автобиографичен сценарий! - и подкани неуморната наблюдателка на дома да разкаже за своите открития през последните два месеца.

Берта беше във възторг от проявеното внимание към нея и заразказва с охота за всички странни истории, на които единствено тя имаше честта да бъде свидетелка. Всички я слушаха със зяпнали уста, защото, както вече е известно, тя имаше завиден талант да разказва увлекателно. Смяха се много на среднощната гоненица между котарака и обувките, вълнуваха се от преживяванията на Дарина, ръкопляскаха на комичните Мартианови смущения - разбира се, разкрасени още повече от Берта, и с любопитство очакваха да чуят нейният автобиографичен сценарий. Стигайки до него, Берта, пламнала от удоволствие, сподели с всички идеята си за оригиналното заглавие.

- “1/2 живот” - мечтателно изрече тя.

- На шапките не се срещат много тези знаци! - двусмислено подхвърли Мери Лу.

- Пиши направо: “Гратис живот”! - отсече Хари, понеже не обичаше засукани истории.

- Или пък: “Живот назаем” - разтресе се от смях мистър Талиман, който не можеше да схване Бертината философия.

- “Моят живот ми принадлежи”! - погледна го предизвикателно Ерта.

- “Един живот”! - въздъхна Сузана и се обърна към Люсиен.

- “Благодаря ти, живот”! - поклони се трогнат той.

- Браво! Браво! Браво! - възторжено заръкопляска д-р Кристиан. - Толкова находчиви заглавия за това чудесно приключение, наречено “живот”! - Доволно кимна с глава към Берта и каза: - Но за вашия сценарий, най-подходящо е избраното от вас заглавие! - Изгледа изпитателно останалите и добави: - Всеки има право да разкаже своята житейска история! - Помълча миг-два и тържествено обяви: - Това ще бъде нашия следващ филм за Дарина! Желая ви много творчески успехи! - и остана загледан в невидимата точка пред себе си.

- Лека нощ, мили д-р Кристиан! - прошепнаха развълнуваните Кукли и безшумно се измъкнаха от компютърната сфера.

© Таня Шелхорн
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.07.2005, № 7 (68)

Други публикации:
Таня Шелхорн. Д-р Кристиан и неговата компания. В. Търново: Абагар, 2004.