ПЕТЪК ПО ОБЕД

Пиеса в едно действие

Теменуга Маринова

web

Действащи лица:

Дора - жена на 50 години
Сава - съпруг на Дора, малко по-възрастен
Христо - син на Дора и Сава, 24-годишен

Петък, около 13.30. Стая с кухненски бокс в скромен апартамент. Дора събира разни разхвърляни дрехи и ги подрежда. Звъни се. Дора отива до вратата.

Дора: Кой е?

Христо: Аз съм.

Дора: Ти ли си?

Христо: Да.

Дора: Нямаш ли ключ?

Христо: Имам.

Дора: Чакай да намеря ключа.

Дора отключва. Влиза Христо.

Христо: Отвън има някакъв шкаф.

Дора: Къде?

Христо: До вратата.

Дора: Как ти мина работата?

Христо: Добре.

Христо отива в другата стая. Връща се с куфар.

Дора: Да слагам ли масата?

Христо: Не съм гладен.

Христо оставя куфара и отново излиза. Връща се с още един куфар. Поставя го върху първия.

Дора: Искаш ли супа?

Христо: Не.

Христо излиза. Дора слага масата.

Дора: Готово е. Няма ли да идваш?

Христо (От другата стая.): Не съм гладен.

Христо се връща с още един куфар. Поставя го върху другите.

Дора: Аз повече няма да готвя.

Христо: Добре.

Дора: Какво искаш за вечеря пица или спагети?

Христо: Спагети.

Дора: Не искаш ли пица?

Христо: Искам спагети.

Дора: Тогава трябва да отидеш до магазина.

Христо: Не мога сега. Направи пица.

Христо отива в другата стая.

Дора (Повишава глас.): Ще ми трябва едно кисело мляко.

Христо (От другата стая.): След малко ще отида.

Христо се връща и носи куфар. Поставя го върху другите. Куфарите падат.

Дора: Много ли е студено навън?

Христо: Да.

Дора: По-добре да не излизаш. Ще изпържа картофи. Няма ли да ядеш?

Христо нарежда куфарите.

Христо: Ей, сега. Има ли кисело мляко?

Дора: Няма.

Христо: Ще отида до магазина.

Дора: Вземи и кори за баница. Може довечера да направя.

Христо: Какви кори?

Дора: Я, по-добре аз да отида до магазина, че ти не знаеш как да избираш.

Дора излиза. Куфарите падат. Христо подрежда куфарите. Звъни се. Христо отива до вратата.

Христо: Кой е?

Дора: Аз съм.

Христо: Ти ли си?

Дора: Да.

Христо: Не си ли взе ключа?

Дора: Взех го. Чакай, аз ще си отворя.

Дора влиза. Не носи нищо.

Дора: Много е студено. Този път ще платим повече ток.

Христо: Ами недей да правиш нищо на печката.

Дора: Защо?

Христо: Да не хабиш ток.

Дора: Че аз какво толкова правя? Най-много едни картофи да изпържа. Нахрани ли се?

Христо: Да.

Дора: Нищо не си ял. Няма да готвя повече.

Звъни се. Дора отива до вратата.

Дора: Кой е?

Сава: Аз съм.

Дора отваря. Влиза Сава.

Сава: Какъв е този стол отвън?

Дора: Къде?

Сава: До вратата.

Дора: Това е шкаф. Много ли е студено?

Сава: Да.

Дора: Знаеш ли колко ток ще платим?

Сава си измива ръцете и сяда на масата. Христо излиза.

Сава: Има ли нещо за ядене?

Дора: Христо нищо не яде. И супата му стои.

Сава: Той не обича супа.

Дора: Не може така. Трябва да си сложи нещо топло в стомаха.

Сава: Никога не е обичал супа.

Дора: Аз пък обичам. Няма нищо по-хубаво от една топла пилешка супа. Да вдигам ли масата?

Сава: Да.

Дора: За Коледа ще направя сарми.

Сава: Има още един месец до Коледа.

Дора: Нищо не се знае. Може да увеличат тока.

Сава: Сигурно ще го увеличат.

Дора: Довечера ще направя баница. Взех кори.

Христо влиза и носи куфар. Опитва се да го постави върху останалите, без да ги събори.

Сава: Страшно ме боли главата.

Христо (Към Дора.): Щеше да правиш спагети.

Дора: Ами ти не искаше!

Христо: Нали ме попита?

Дора: Питах те и ти каза, че не искаш. Аз сега за какво го взех това мляко. Нищо, може да направя сладкиш. Поне орехи имаме.

Сава: Много ми е жал за ореха.

Дора: Кой орех?

Сава: На село. Миналия месец бурята го изкорени.

Дора: Такива хубави орехи. Един развален не намерих.

Сава: Иде ми да го изправя тоя орех. Може да се хване.

Христо излиза.

Дора: Как така ще се хване?

Сава: Ами не знам. Корените ми се виждат здрави.

Дора: Щом е паднал, значи не са.

Сава: Казаха ми, че е паднал, защото е бил с листа. Ако му бяха окапали листата, щеше да се задържи.

Дора: Тя къщата и без това трябва да се продаде.

Сава: Трябва, ама никой не я иска.

Дора: Сега не се продава. Хората обедняха.

Сава: Може да я купят чужденци.

Дора: Да заживее там някой. Да си насади домати, пипер. Почвата е хубава.

Сава: Тази сутрин долу на площадката имаше един човек.

Дора: Какъв човек?

Сава: Слаб човек.

Дора: И какво правеше?

Сава: Спеше.

Дора: Събуди ли го?

Сава: Не.

Христо влиза. Носи куфар. Поставя го върху другите. Куфарите не падат.

Дора (Наблюдава Христо.): Вчера пък на мен ми падна едно куче на главата.

Христо излиза.

Сава: Какво куче?

Дора: Бездомно.

Сава: Къде?

Дора: Докато слизах по стълбите в подлеза.

Сава: Сигурно някой го е хвърлил отгоре. Стана ли му нещо на кучето?

Дора: Малко се зашемети и после избяга.

Сава: Ти какво направи?

Дора: Изтърсих си хубаво палтото.

Сава: Може да е имало бълхи.

Христо влиза. Не носи куфар.

Христо: Аз тръгвам.

Дора: Вземи си ключа.

Сава: Днеска петък ли е?

Дора: Петък е.

Сава: Утре ще отида до село да изправя ореха.

Христо излиза. Външната врата остава отворена.

Звучи Nokia ring-tone fugue от Vincent Lo.

През това време Дора и Сава пренасят куфарите в другата стая.

Фугата свършва. Сцената е празна.

През отворената врата влизат китайци.

Край

© Теменуга Маринова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.09.2012, № 9 (154)