ГРЮЕР

web

Понеже имаше живот нерад,
не се превърна в лицемер.
"Понасмърдява този свят",
споделяше със нас Грюер.

И прав бе, че в самия рай
се хранеше с масло и мед,
но го изхвърлиха, комай,
щом се разбра, че е поет.

Тъй жилото той опозна
и вместо с лаври увенчан,
достойнството си и срама
прикриваше с листа от лян.

Скитореше от град на град.
Кашонът бе за него Риц,
додето трайно оглупя
от скръб по родния си Швиц.

Но чуеше ли импромптю,
или пък стих на Жак Превер,
- Живот ли е това! Фондю! -
с погнуса казваше Грюер.

- Да спазваш райския закон,
за да ядеш масло и мед,
не е за мъж със потекло
и дарба на велик поет.

Не искам земните блага
да ръсят със червен пипер
копнежът ми по вечността -
последно ми призна Грюер.

И повече не го видях,
но вчера имах deja vu,
когато чух от дипломат:
"Живот ли е това! Фондю!"

© Теменуга Маринова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.02.2017, № 2 (207)