UTOPIALES 2005 - ПОГЛЕД ОТВЪТРЕ

Сабина Маринова

web

Международният сайънс фикшън фестивал UTOPIALES 2005 се провежда в Нант, Франция, от 1998 г. насам. Той обхваща не само областта на литературата, но и тази на комиксите, науката, видеоигрите и разбира се, филмите. Със стотиците гости, които го посещават всяка година, фестивалът е едно от най-важните културни събития в Европа и със сигурност - една от най-големите конвенции за сай-фи писатели в света. През него са преминали имена като Кристофър Прийст, Тери Пратчет, Норман Спинрад, Йън Уотсън, Уилям Джей Мерисън, Хенрик Льойке, Джеймс Мороу, Серж Леман, Рей Харихаусън, Майкъл Моркок и много други.

И разбира се, както може да се очаква, програмата на UTOPIALES е невероятно богата. Десетки събития - филмови прожекции, коктейли, срещи, дискусии, изложби, награди и какво ли още не предлагат на посетителите храна за сетивата. Последните две години на фестивала бяха белязани и от българско участие (писателя Христо Пощаков през 2004-а), като за първи път на тазгодишното издание през ноември наред с флаговете на другите страни участнички се развя и българското национално знаме.

Хотелска стая, в която са насядали жени на всички възрасти. Те са навсякъде - на столовете и на голямото двойно легло, на шкафовете и земята, застинали в очакване на предстоящото. Задимена атмосфера. Дамите отпиват от пластмасови чашки - френска бира, уиски и испански ябълков ликьор, шампанско, вино и минерална вода "Евиан". Един-единствен мъж. Нашумял писател. Красавец на около 40 години, на когото дори и най-набитото око не би могло да даде повече от 32. Той се изправя. Притеснен е, но не му личи, навярно заради чашата голямо уиски, изпито преди няколко минути. Започва да сваля дрехите си една по една на фона на задушевния разговор, в който се опитват да го въвлекат жените. Звънливата френска реч се лее, подобно на песен. Да, имаш чувството, че французите не разговарят, а пеят, и в тази стая става нещо много повече от традиционния мъжки стрийптийз, посветен на нежната половина от участниците във фестивала. Достатъчно е да знаеш само няколко думи на този прекрасен език, за да разбереш, че това, което става пред очите ти, всъщност, е споделяне. Истинско общуване по начин, който те кара да се замислиш за маските и за истината, която се разкрива, когато те вече са отпаднали.

Единственото облекло, останало върху стройната фигура на мъжа, сега са слиповете. Той не бърза. Дали осъзнава, че е красив? Дали вижда възхищението, с което изпиват тялото му очите на дамите? "Благодаря", изписва той на пода на стаята с помощта на откъснати листове от тетрадка. И обяснява, че за него това е предизвикателство, повик да надскочи себе си и да се покаже такъв, какъвто е наистина. Задават му въпроси. Говорят за мига и за споделянето.

В мига, когато сваля слиповете си, стаята се разтърсва от аплодисменти. Той сяда на земята и разговорът продължава. Естествено. С много закачки. "Виждала ли си гол българин?", пита ме той и французойките избухват в смях. Отговарям: "Знаете колко богата и сложна е българската история. В днешно време е трудно да се каже кой е българин, грък или турчин, така че само предполагам, че съм виждала!"

Отговорът се харесва. Заваляват въпроси - за Турция и Европейския съюз, за отношението ми към французите, за хиляди други неща. Всъщност, французите са безкрайно любознателни хора. Казват, че са националисти и това, безспорно, е така. Първото, за което ще ви предупредят, преди да стъпите на грандиозното летище "Шарл де Гол" в Париж, е да не разчитате на английския си. Ще ви кажат, че доста от французите прекрасно разбират този език, но просто не желаят да говорят на него. Питате на английски, отговарят на френски. Е, зависи. Ако сте млада жена, вероятно няма да имате подобен проблем. Нито пък в Конгресния център на Нант, където се провежда UTOPIALES и където се събират гости от различни точки на света. Атмосферата в това отношение е прекрасна, а организацията - изпипана до най-малки подробности. За всеки от гостите е осигурена стая в хотел с всички удобства, който се намира в непосредствена близост до Центъра. Веднага става ясно, че конвенцията е напълно професионална. Дните са изпълнени със събития, подробно описани в програма, и просто ви остава да избирате. Известни писатели дискутират върху въпроси, свързани с научната фантастика, а тази година акцентът е поставен върху творчеството на Жул Верн, тъй като се навършва век от рождението на великия писател.

Когато прекрачите плъзгащите се врати на Центъра, се озовавате в друга реалност. Стотици картини опасват стените на огромната зала. На сцената текат дискусии, а за всеки, който не разбира съответния език, било английски или френски, са предвидени апарати за превод. Странни същества, излезли като от научнофантастичен кошмар, бдят край пътеките и ти се струва, че всеки миг ще оживеят. Художници рисуват пред публика и пред очите ти се появяват Наутилус, Верн и безкрайни глъбини, родени в най-потайните кътчета на човешката психика. Безшумни ескалатори водят към втория етаж на залата, където е устроена една от най-богатите книжарници за сайънс фикшън, виждани някога. Тук е рай за феновете. Всякакви издания - с твърди и меки корици, цветни, привличащи с блясъка си, комикси, антологии и какво ли още не. Почти всичко на френски. Всъщност, както по-късно научавам от писателя Мишел Пажел, ужасите като че ли вече не са толкова популярни във Франция. За сметка на това, сайънс фикшънът печели все повече почитатели. Живо доказателство за което са хилядите желаещи да посетят фестивала. А страстта на самия Мишел са вампирските истории. Както, впрочем, и на друг от именитите гости - Жил Менегалдо, с когото провеждаме твърде интересен разговор на тема вампирите в българския фолклор и ранното световно кино.

Планетариум, в който можеш да проследиш движението на Марс и на другите планети, е сред атракциите, които радват окото. Стоиш в тъмнината и докато Вселената се носи около теб, ти се струва, че си на борда на космически кораб. Невероятна красота! Можеш и да си направиш собствено "филмче": просто влизаш в машината за снимки и тя отпечатва образа ти в десетки фотоси, които залепваш в специален албум. После бързо прехвърляш страниците му - изглежда като че фотографиите се движат. Но първо трябва да почакаш на опашката - желаещите са стотици.

Междувременно в бара на първия етаж също текат различни събития - когато няма дискусии, подборът на музикалния фон се осъществява от известната диджей Мърмейд. И докато се наслаждавате на уискито си в приятна компания или проверявате безплатно пощата си на някой от свързаните към интернет компютри, до слуха ви достигат звуците на Рокидо или друга култова музика с подчертан сай-фи саунд.

След суматохата през деня, разбира се, идва ред на разпускането. В просторния ресторант на Центъра всяка вечер се събират гостите, нетърпеливи да опитат от прекрасните вина и ордьоври. И тук френският размах те оставя без дъх - планини от ястия, приготвени по твърде екзотичен за представите на останалите европейци начин. Чудна смесица от вкусове и аромати, от плодове и зеленчуци, изискани сирена и напитки. Смело може да се каже, че храненето тук не е просто задоволяване на едно от сетивата, а на всички едновременно. Опитвали ли сте колбас от свински носове? А жабешки крачета?... Не, последните определено нямат вкус на пилешко!

Около големите кръгли маси с белоснежни покривки всеки обед и всяка вечер се събират на приятен разговор известни писатели. Разменят се вицове от различни краища на Европа, беседва се върху литературата и се споделят смешни случки. Точно по време на една такава вечеря британският писател Йън Уотсън, познат на българската публика като сценарист на касовия хит "Изкуствен интелект", заяви, че още копнее за вкуса на родния "Мавруд". Американецът Джеймс Мороу и съпругата му пък получиха за подарък бутилка българска мастика с обяснението да внимават, защото е силен афродизиак. За известния Кристофър Прийст българският полъх се състоеше в диск на група "Лот Лориен", която той неимоверно много хареса.

Толкова много хора, толкова много лица... Как могат да се изброят всички поканени да уважат събитието с присъствието си?! Тук е прекрасната, крехка като порцеланова статуетка, Мишел Шарие, смятана за най-добрия преводач от английски език в страната и преводач на Кристофър Прийст. Тук е очарователната Мелани Фази, за която неколцина известни писатели споделят, че са възхитени от творбите й. Тук е и завладяващият Серж Леман, любимец на френската публика, известен с изящния си стил и издаван на български; Бруно Бордие, работещ над последната си пиеса; Ангелос Масторакис, редактор на гръцко списание за научна фантастика "9"; холивудският продуцент Рей Харихаусън с красивата си съпруга Даяна; нашумелият писател Норман Спинрад и популярната радиоводеща Дона Садък; Маркус Хамершмит, желан гост на редица конвенции; легендарният датски фантаст Хенрик Льойке, сценарист на един от последните филми на режисьора Томас Гисласон с Виго Мортенсен в главната роля. Толкова много култури и личности, толкова много споделяне. UTOPIALES не е просто фестивал, а събитие, което се запомня завинаги.

Както всички ще запомнят и артистичния директор на фестивала Патрик Гигер, който официално се оттегли от поста си тази година, сподирян от аплодисменти, продължили повече от 7 минути. Един невероятен момент на признание, защото сайънс фикшънът не е просто жанр, нито увлечение - той е философия и начин на живот. Защото неизследваните светове ще продължат да вълнуват съзнанието и както казва Норман Спинрад, мисълта за съществуването на планета, досущ като нашата, няма да престане да ни дава мира.

© Сабина Маринова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.12.2005, № 12 (73)