|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПАТРИК ЛАЙС: БОДИПЕЙНТЪТ НЕ Е ПОРНО! Сабина Маринова
- Патрик, откъде дойде страстта ви към рисуването върху живи хора? - За мен бодипейнтът започна като фейспейнт на Копенхагенския карнавал преди... о, преди толкова много години. Не знаех какво правя (никога не бях изучавал изкуство или грим), но беше забавно и хората изглеждаха щастливи от резултата. Имам предвид, че винаги съм бил илюстратор, дори бях работил за рекламна агенция, така че и без образование знаех какво правя с четката. По една случайност, както нещата често стават, един от организаторите на шведския карнавал дойде при мен и ни помоли (групичката от рисуващи и пиещи бира приятели) да осъществим фейспейнт в Швеция следващата година. Когато отидохме там, започнахме да подобряваме техниката си, учейки се в самия процес на рисуване. Помолиха ме да опитам бодипейнт на сцена. Един датски репортер снима това и когато се върнах у дома, фотографията беше във вестника, а на мен ми предложиха работа. След това поръчките просто започнаха да пристигат... - За много хора думата “бодипейнт” звучи или като нещо, паднало от Марс, или като осми смъртен грях. - Да, забавно е как хората гледат на него. Някои го виждат като всяко друго изкуство, а други са на мнение, че се доближава до порното. Е, аз често питам скептиците дали смятат, че гинеколозите на техните съпруги намират работата си за толкова тънка! Това като цяло затваря устата на критиците. - А собствената ви половинка? - Разбира се, приятелите и семейството ми бяха малко скептично настроени в началото, но скоро промениха отношението си. Досега съм направил около 600-800 бодипейнта и никога не съм получавал оплаквания нито от гадже, нито от модели, така че, мисля, че съм доказал гледната си точка... Но както всяко друго занимание и това може да ти доскучае, а проблемът в Дания е липсата на вдъхновение. Така че през 1996 г., само две години след първата ми работа, се включих в европейския шампионат по бодипейнт в Брюксел, Белгия, и станах втори. Следващата година 177 художници изпратиха снимки, 14 бяха избрани за състезанието и аз победих. Както и да е, времето минаваше в още повече оферти за работа - смесица от илюстрации, бодипейнт, декорация и специални ефекти за филми и фотографи. Започнах да пиша книги и дори публикувах две за това, как да правим бодипейнт. - Тази година ви обявиха за най-добрия бодипейнт художник в света! Дълъг ли беше пътят дотук? - През 2005 г. се включих в световния шампионат. Беше много по-различен от европейския. Организира се от WBF (Световната организация по бодипейнт) и се провежда в Австрия. Около 300 художници се разпределят в три категории. Избрах най-трудната и най-престижната от тях. Състезанието се провежда в рамките на два дни, като първо е предварителната селекция, а после - финалът. Предварително са ти задали тема (отне ми месец, за да се подготвя). Оценява те седемчленно жури, дават ти се точки за дизайн, техника, цвят, разбиране на темата и т.н., и след това рисуваш като луд седем часа. Станах трети. Австрийците виииинаги побеждават; те могат да си донесат по-голям реквизит, който аз не мога да сместя в самолета. Както и да е, бях доста щастлив и така, тази година, опитах отново - този път карах кола с всички принадлежности през целия път от Дания. Но не бе напразно - бях сред първите през първия ден и получих максимум точки през втория. Грабнах дори специалната награда на журито, така че не мога да се оплача. След това нещата станаха още по-луди. В момента книгата ми за бодипейнт се превежда на английски език от един американски продуцент, а моя творба се появи на корицата на най-голямото списание за комикси в света - American Heavy Metal. Работя и върху проект за престижно немско списание. И още се опитвам да намеря време за писане. - В книгите ви винаги звучи странната мелодия на ужасите... - Винаги съм обичал да чета и да разказвам истории, така че веднъж просто седнах с хартия и молив ръка и за три години написах своя първи роман - 360 страници, пълни с духове и шизофрения, ха-ха. Беше публикуван и досега съм написал 15 книги. В момента работя върху третата част от моята зомби сага Necrodemic. - Фантастични жанрове, аха. Трудно смилаеми от сухарите, но обожавани от хората с въображение. Предполагам, че е като гъдел, който трябва да начешеш? - О, да, фантазията е това, което има най-голямо значение. Някои са страхотни в илюстрирането на социален реализъм и исторически събития, но поради някаква причина аз се чувствам по-привлечен от ужасите и научната фантастика. Вселената е по-голяма, така да се каже. И дори да бях написал няколко книги за деца или такава, базирана на четиринадесетте ми пътувания до Индия (споменах ли, че обичам да пътувам? Просто си слагам раницата всеки път, когато мога, за да тичам неистово из планини и джунгли!)… Някак си все се озовавам в тъмната страна на фантазията, всеки път, когато започна да пиша. Най-новата ми публикация беше графичен роман, 120 рисунки за един месец вътре в него. Въпреки че той също започна като семейна история, неочаквано зави на 180 градуса и свърши като история на ужаса. Но не можеш да се бориш срещу природата си... и срам за тебе, че опитваш!
© Сабина Маринова |