МАЛКИ ПAРАКЛИСИ И ПРОСКИНИТАРИИ

Стела Дулева

web

Въведение

Храмовете присъстват все по-забележимо в духовния живот и в заобикалящата среда у нас. Те са сгради за обществено богослужение: православният храм се нарича oще църква, което ще рече събрание. Параклисът е устроен, тъй както и църквата, да напомня за Бога и да извиква у вярващите молитвено разположение. Както големите православни храмове, и той се посвещава на някой Господски и Богородичен празник или на някой Божи угодник.

1. Църква “Св. Преп. Наум Охридски” и параклис “Св. Въведение Богородично” в жк Дружба, София

Големият параклис е малка църква с олтар и осветен престол за извършване на къси църковни служби. Параклиси се изграждат вътре в големите храмове за някои уединени молебствия. Те са с различна големина - обикновено за десетина и повече богомолци. Големият параклис може да е разположен и самостоятелно, отдалечен от големите църкви в населеното място, и извън него. Малкият параклис също е храм, но в него не се служи. Малкият параклис се изгражда на площ 4-5 кв. м както прилепен към други сгради или сам на малък площад в селище (илюстрации 2а, 2б), така и в отдалечени места в планински скатове и покрай кръстопътища (илюстрации 3а, 3б, 3в). Срещат се и още по-малки крайпътни параклисчета, които побират само свещите на богомолците.

2а. Малък параклис “Св. Никола” в Созопол: поглед отвън

2б. Малък параклис “Св. Никола” в Созопол: поглед отвътре

3а. Малък параклис “Св. Никола” на нос “Маслен нос” на Черно море: изглед от изток

3б. Малък параклис “Св. Никола” на нос “Маслен нос” на Черно море: изглед от запад

3в. Малък параклис “Св. Никола” на нос “Маслен нос” на Черно море: още един изглед към параклиса

Като малки православни храмове на площ около 10-15 кв. м параклисите изискват относително малка инвестиция и често се изграждат по лична инициатива със собствени средства. Те се посвещават с благодарност на светия, избран от ктитора или неговото семейство. Разполагат се в частни имоти, но и в публични терени без нарочно отреждане.

Проскинитарият е място за отправяне на молитва. За разлика от църквите и големите параклиси, които се състоят от три главни части: притвор (нартика), средна част (кораб) и свети олтар, проскинитарият е еднопространствен. В него липсват олтарът и притворът, а иконостасът покрива нишата в стената на изток. Пространството му често е колкото да приеме един богомолец. Проскинитарият до голяма църква дава възможност на вярващия да отправи молитвата си по всяко време - минавайки на път за някъде, преди или след работа, - когато храмът е затворен. В него той може да намери уединение и когато няма възможност да се черкува от началото до края на богослужението. Разположен в ниша на оградния зид или в самостоятелна сграда, той обичайно е отворен да приеме богомолец денонощно.

Обзор - развитие на типа проскинитарий

Проскинитариите са широко разпространени в днешна Гърция. Те са вътрешно присъщи на околното застрояване и неизменна част от съвременното ежедневие на хората там. Иконата е задължителен елемент за тези най-малки храмове. Тя измества раннохристиянската традиция на изображенията-символи най-рано във Византия: формирането на ранния етап на култа към иконите се отнася към началото на VII век. Един от тогавашните центрове като град по голямата пътна артерия Виа Егнатиа и егейско пристанище с важна роля за обменната търговия до времето на IV кръстоносен поход е Солун - и когато е в пределите на Византия, и когато е български. Неговите големи и малки храмове приемат и днешните богомолци, без да забелязват мереното оттогава време във векове. Настоящият опит за систематизиране в пространствен аспект на типовете малки параклиси е въз основа на солунските образци.

4. Порта с проскинитарийни ниши при входа на “Св. София” в Солун

Проскинитариите посрещат богомолеца най-напред в НИШИ ПРИ ПОРТА КЪМ ЦЪРКОВНИЯ ДВОР. Така е изградена масивната порта към двора на храм “Св. София” в Солун - една от най-ранните запазени и действащи базилики на Балканите (илюстрация 4.). Нишите на проскинитария в портата, на границата между общественото пространство на църковния двор и публичното на улицата, са отворени денонощно. Когато портата няма достатъчно големи ниши или просто липсва, проскинитарият се изгражда като ОБЕКТ-ЕЛЕМЕНТ ОТ ОГРАДАТА НА ЦЪРКОВНИЯ ДВОР (илюстрации 5., 6., 7. и 8.). При ъглово разположение той е отворен за свободен достъп от две съседни страни - от запад и юг или от запад и север.

5. Порта и проскинитарий при входа на “Пророк Илия” в Солун

6. Проскинитарий “Св. Георги” при едноименния храм в Солун

7. Проскинитарий “Св. св. Константин и Елена” при едноименния храм в Солун

8а. Проскинитарий “Възнесение Господне” при едноименния храм в Солун: изглед от запад

8б. Проскинитарий “Възнесение Господне” при едноименния храм в Солун: изглед от юг

Някои от исторически наследените църкви в Солун са останали свободно стоящи в публичното пространство, без двор и ограждения. Край тях също се изгражда проскинитарий като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ КРАЙ ХРАМА, дори той да е в очакване на консервация и да не е действащ. Обичайно входът е от запад, но има и образци с един вход от юг (илюстрация 9.). Взависимост от локалната ситуация проскинитарият се изгражда и изнесено встрани от входа към двора на храма, така че да е мимоходом в удобство за по-голям брой богомолци (илюстрации 10а, 10б и 10в).

9. Проскинитарий “Св. Пантелеймон” при едноименния храм в Солун

10а. Проскинитарий “Богородица покровителка” при едноименния храм в Солун: изглед от изток

10б. Проскинитарий “Богородица покровителка” при едноименния храм в Солун: изглед от север

10в. Проскинитарий “Богородица покровителка” при едноименния храм в Солун: изглед от запад

У нас традицията на проскинитарии при по-големи храмове започва да се възражда при новото им строителство. Като ЧАСТ ОТ ЦЪРКОВЕН КОМПЛЕКС “Св. Марина” в Асеновград е предвиден проскинитарий при входа към църковния двор от запад (илюстрации 11а и 11б). Големите параклиси са най-често срещаните у нас, но не липсват и исторически заварени образци на малки параклиси, дори като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В УЛИЧНА РЕГУЛАЦИЯ (илюстрация 12.).

11а. Църковен комплекс “Св. Марина” в Асеновград, проект на “УРБА-А” - Пловдив: ситуационен план - проект (1 храм, 2 проскинитарий, 3 неделно училище, 4 трапезария, 5 църковен магазин, 6 паркова галерия)

11б. Църковен комплекс “Св. Марина” в Асеновград, проект на “УРБА-А” - Пловдив: аксонометрия

12. Малък параклис в Созопол

Архитектурни проблеми

Трудно е да се определи дименсия под или над която един архитектурен обект изчезва или се появява. За това са азбучните три мащаба в архитектурната композиция. В този смисъл не може да съществува сграда, която да е твърде малка или голяма, за да бъде архитектура.

Параклисът показва, че има сила на въздействие, която е несравнимо по-голяма от скромните му размери. В центъра на града, в покрайнините или извън селището той провокира усещания, които допринасят за осезаеми промени на заобикалящата го среда: по маршрута на движението той изтрива от съзнанието онова, което поема възприятието.

Архитектът трябва да вложи в “малкия проект” за параклис или проскинитарий същата, дори по-голяма изобретателност, отколкото се изисква за голям обект. При това той не трябва да изпада в присмех над миниатюризирането на изглеждащите претенциозно ктиторски амбиции. Защото, както е известно, архитектурата като изкуство разпознава не големината, а мащаба.

Оказва се, че в нашата изменяща се действителност, където животът отритва всички модели на планиране, дребното не може да контрастира на огромното. Това, което ги отличава всъщност е стойностното им изражение. Процедурните усложнения при проектирането и строителството и на едните, и на другите са практически идентични - било на оферирането, било на справянето с правилата и нормативите, или организационно и технически.

Под прикритието на обективността и равенството административните процедури имат определен ефект върху архитектурата. Той натежава още повече, когато проектът е скромен по големина. В рамките на процедурните ограничения творецът на малък храм трябва да покаже отношението си за архитектурното му интегриране според контекстуализма или регионализма. Проявявената от него всеотдайност към темата често бива неоценена.

Нормативно-устройствени проблеми

Историческата обусловеност у нас е оставила отпечатъка си и върху тези малки храмови сгради, така че е трудно да се говори за приемственост при изграждането им. В териториите извън строителните граници - в природна среда или в отбивки покрай междуселищни пътища те се изграждат най-често без строителни книжа. Ситуирането, плановата композиция и архитектурния израз са плод на опита и въображението на ктитора и наетите от него местни строители.

Ктиторски желания за параклиси има и в населените места. Същият процес на изграждане би се наблюдавал и в тях, ако не бяха необходими процедурите по ЗУТ за инвестиционно проучване и проектиране, съгласуване и одобряване на проектите и разрешаване на строителството. Параклисите не са пропуснати в нормативната уредба. Те са споменати сред видовете сгради с култово и религиозно предназначение в Приложение № 2 на Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи - според чл. 137 на ЗУТ. При съответно предназначение на урегулирания поземлен имот параклисът може да бъде със статут на основно или допълващо застрояване. Използването на възможностите за допускане на отклонения от нормативните изисквания, когато параклисът е допълващо застрояване и елемент на ограда, е разбираемо и оправдано.

Всичко изглежда ясно до момента на преминаване на уличнорегулационната линия към публичното пространство на тротоара и площада (илюстрация 12). Тук е регламентирано разполагането на преместваеми обекти и други елементи на градското обзавеждане (... чешми, фонтани, часовници и други), които не са трайно свързани с терена. Всъщност на тези обекти не се гледа като на постройки-недвижими имоти по смисъла в Закона за собствеността, те дори “не се нанасят в кадастралната карта, ... за удостоверяване на правото на собственост или на други права върху тях не се съставят или издават актове, подлежащи на вписване в имотния регистър”. Определено параклисите и проскинитариите не са сред тези обекти, макар да имат скромната си застроена площ. Самата им същност на храм, макар и най-малък, предполага освещаване на мястото, дълговечност на градежа и ...собственост и стопанисване, разбира се. За разлика от временните билдбордове и модерните скулптури-инсталации, те имат свързване с терена, което произтича от осветяването на мястото. Както други непреместваеми обекти - например мемориали или часовникови кули, е редно те да бъдат отразявани в кадастралната карта и вписвани в имотния регистър.

Политични проблеми (линия на поведение, благоразумие)

Проскинитарият, дори и най-малкият, не може да остане незабележим. Ктиторът, църковните и служебните лица от местната управа се налага да носят политичен риск, или най-малкото - отговорност пред гражданите. Когато се отнася до малка сграда, това има по-голямо директно въздействие върху хората. Защото те могат по-лесно да схванат идеята на малката сграда, чувстват се подготвени да формулират мнение за нея и дори искат да го изразят.

Политичните въпроси, които се повдигат при решение за изграждане макар и на малък храм, са особено важни у нас предвид потребността от толерантност към историзма и приемствеността на всички религии. В този смисъл е необходимо внимателно обмисляне на норми и правила за изграждане на малки храмови сгради, за регулиране на намесата в поземлени имоти с публична собственост: тротоари, площади, градини и паркове. Това е особено потребно за вътрешноквартални и междублокови пространства - с частна собственост, но изглеждащи безстопанствени. Защото малкият храм има силата да ги извади от анонимност и да им придаде социализираща жизненост.

Живеем в общество с респект към сградите, където цялата околност може да бъде застроена без въпроси и отговори. Въпреки всичко това малкият архитектурен проект, особено за храм, може да отприщи неочаквани страсти. Той не се запечатва физически като нещо неизбежно, но може да бъде както заобиколен, така и конфронтиран. Каквато и да е големината, която архитектурата му задава, тя ще бъде изненадваща за мнозина. Затова е нужно да се регламентира начин на заявяване на инвестиционен ктиторски интерес за изграждане на малки параклиси, обществено обсъждане и издаване на съответните разрешения.

Архитектът на малък храм се наема да отговори на всеки, който поиска обяснение. Обяснението на културния избор носи политичен риск, особено когато този избор не притежава авторитета на значителен проект, който нито подслонява голям храм, нито се отнася до кратковременен случай, нито прави историческа препратка. Архитектът избира начина, по който да повиши изразността там, където има уталожено безмълвие.

13. Крайуличен параклис в предградие на Солун

Заключение

Проскинитариите са образец за синкретична архитектура. В съвремието ни, когато голямата архитектура прилича на мемориална скулптура, а скулптурата отдавна работи със средствата на архитектурната тектоничност, казват, че малката архитектура има работоспособност на сентенция. Наистина проскинитариите имат много общо с големите храмове, но за нещастие на тези, които дирят някакви хипотетични съвместни корени в източника на архитектурната им изразност, нищо не подсказва, че те са просто и предшестващо разбираеми за хората - богомолци или обикновени минувачи. Архитектурата им като културен факт зависи както от заданието на инвеститора, така и от гъвкавостта, свободата и обновлението на изразността на архитектите.

януари, 2004 г.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Вяра, надежда, любов. // ЦОС “Екзарх Антим I”. Видин, 1994.

2. Светът след Иисус. // Енциклопедия GABEROFF. В. Търново: Абагар.

3. Petit et public. // Techniques & architecture, № 451, dec 2000-jan 2001.

© Стела Дулева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.03.2005, № 3 (64)