ЗАД РЕСНИЦИТЕ

web

По полегналите кръгове на осмицата
се изкачвам и слизам, и се обръщам -
ротация ли? Да, 90 градуса.
Понякога пътуването е горчиво като
чаша бира с намек за кориандър,
или сладни от свръхдозата малц.
Едно е сигурно и остава константа -
цветът - винаги мек и плюшен,
никога добре охладен, утоляващ жаждата, насищащ.
Топъл като слънцето през септември,
не жарък и парещ, а благ и всмукващ
на спирали в необятното си пространство.
А време? Да, и време.
Няма да се загубя, подготвена съм.
По полегналите полукръгове
на осмицата
обичам да бродя, да стихвам, да съзерцавам и
всичко друго, което се сетиш,
безкрайно обичам
тази безкрайност -
очите ти...

© Петя Глеридис
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.08.2005, № 8 (69)