Петър Бурлак-Вълканов

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МОКЪР СНЯГ

web

Цял ден вали, вали
в полята разорани.
Цял ден - ще преболи
от тоя накит странен.
И пухкав, пухкав сняг
топи се във ръцете.
Опиянен от смях,
забравя си късмета:
и не докоснал той
гърдите на земята,
а снежното палто
в калта със блян го мята.
А нощем лют ветрец
в прегръдки ще го стисне,
преди да чуй звънец
във свойта шир искриста;
преди да опознай
сребристата си мисъл;
преди във полски край
от блясък сам да писне.
Той няма в този свят
игриво да ни брули.
А снежният му цвят
не ще искри от мури*.
И с девствения лик
не ще огрей ресници
ни вълчи вой, ни вик
на закъсняла птица.
Цял ден вали. Бял мрак.
Безкрайността - в измама -
копней за онзи сняг
дълбок, със преспи трайни.

* Мури (диалектно) - чернилки.