 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗАВИНАГИ
"Родино моя, майчице мила..."
Пеньо Пенев
Ах, залезът неповторим
над хоризонтите далечни!
И вие, утринни зари,
завинаги сте с мене вече.
Нима тоз, що ви е видял
и чул ви е, ще ви забрави?
Аз този вишнев облак бял
в града ви го донесох право.
И тоз над Дунава порой,
над езерцето - храсталака
и люляковият прибой -
една картина от Буджака...
Ти цяла си у мен, в кръвта.
Пил съм те с майчиното мляко...
Родино Малка! На света
навеки с теб съм свързан, майко!
© Нико Стоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.02.2016, № 2 (195)