Надежда Станилова - Убиец на греха

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

УБИЕЦ НА ГРЕХА

Надежда Станилова

web

На храмовия празник на манастира вярващите се провират през Пасовата дупка за здраве и опрощаване на земните им грехове. Пасовата дупка е закътана в скалите на гориста местност, където клоните на вековни широколистни дървета пазят като разпятие всяка жива твар, намерила спокойствие и сигурност в непристъпния й дом. Само в дни като този дупката става обект на суетно и натрапчиво присъствие. Всеки християнин очаква моментално избавление от греховете си и лековерно си мисли, че щом е минал през нея, значи, вече не е грешник.

Внезапно проехтя силен писък, който за светата обител бе нечувано кощунство. Всички се обърнаха към мястото, откъдето дойде викът - откъм Пасовата дупка. Малко момиченце побягна към майка си и се вкопчи в нея, пищейки неудържимо: „Змия!” Нищо не можеше да го успокои. Стоновете му раздраха като хищни нокти покоя на местността.

Част от хората останаха невъзмутими. На това свято място и змия да се появи, ще си отиде кротко по пътя, стига никой да не я закача. По-чувствителната дамска част хукна обратно по пътеката и завинаги забрави да се прости с греховете си. Най-отпред излезе бащата на момиченцето. Изкачи стълбите към храма на един дъх. Бе решен да си отмъсти.

Отвътре се чуха глухи удари.

С изопнати като след пост сетива, вярващите християни съпреживяваха невиждано тайнство. Какво ли чудо се разиграваше пред очите им?

- Гад мръсна! - се чу гласът отвътре. - Ще плашиш хората, а? Нà ти сега да видиш! Малко ти е!

Бащата излезе с грейнало самодоволно лице и потърси пръчка, за да овеси мъртвото тяло. Тълпата инстинктивно се отдръпна. Детето истерично запищя, не усетило облекчение за изпитания страх. Ужасът беше нарисувал разкривените си линии върху невинното детско изражение. В небето се приюти ято изумени птици, оповести с тревожен писък, че земята не е най-доброто място за живеене и изчезна да търси своя пристан.

Змията беше изкарана от дупката и поставена високо на едно дърво. Тя олицетворяваше всички човешки грехове.

Повече никой не мина през дупката.