СЛУЧКА С МИШКА

Надежда Станилова

web

Мишленце любопитно с въпроси ненаситно живееше на скица - на твърдата корица. Приятели и срещи то търсеше горещо, а всичко нарисувано бе ново и нечувано. Тук всеки нов герой - незнайно кой е той, бе празник за мишлето. То търсеше пътека към сърцето.

- Здравейте, господин Паток!

- Но аз съм Зайо! Скок-подскок!

- Каквото и да си - добре дошло! Приятели ще бъдем за добро!

Мишлето бе другар на всички: дървета, къщи, хора, птички. От тях научи за света - за светлината, чувствата, реда. Как искаше да бъде вън оттук! Желаеше да бъде някой друг, а не провинциална мишка, залепнала на тънка книжка! Каква досада! Тъжна скука! Помисли си: “Далеч, далеч оттука!”

И изведнъж възможност се яви: до скицата, на чина раница се появи. Но тя не беше украсена - със стикери не беше облепена и никакви картинки с пъстър цвят, разказващи за тръпнещия свят. Изглеждаше безцветна, тъжна, сива. Нуждаеше се от мишле игриво! А то със всичката си сила и дъх, дълбоко притаило, подскочи устремно нагоре. Ципът прилежно бе затворен. С един-единствен смел замах се лепна върху празния капак.

- От днес не съм заспала мишка, живуркаща си върху книжка! От днес съм важна столичанка - всезнаеща и важна сламка!

И от гърба на дребното дете града да опознава се зае. Видя усмихнати очички и малки пишещи ръчички, видя колите и трамваите и блясъка на светофарите, видя как слънцето изгрява и колко приказно огрява... Е, беше и гредата в мача и даже топка на играча, но никак, никак не пострада! За нея всичко беше изненада!

Съвсем наскоро тя разбра, че няма да стои сама. В един навъсен грозен ден на раницата скочи Супермен. Започна бурна препирня за собственически права.

- Това е моя територия! Ти, мишко, вече си история!

Мишлето мирно се настрои. Помисли си: какво да стори?

- Но, господине, аз бях първа тук!

- Мълчи, че виж ми здравия юмрук!

- Защо да си делиме място? Пространство много - не е тясно!

- Защото аз съм Супермен и ти не се закачай с мен! В Америка съм пръв герой - пребивам хората от бой!

Смутено, мишката отстъпи. Момент на нова истина настъпи. Нима тук всички не живеят дружно, а се препират глупаво, ненужно?! Защо поставят разни граници, дори и върху детски раници?! Ще трябва да избира пътя нов - да следва приключенския си зов, или безславно пак обратно в скицата, където беше скучно, мрачно и опознаваше вълнуващия свят през погледа на някой друг събрат? Прости се с новата среда, където бе живяла досега. Когато скочи от капака, не знаеше какво я чака, но твърдо в себе си реши: ще прави само добрини и ще намери онзи път, чрез който да смили света!

Мишленцето си тръгна бавно. Не беше нито тъжно, ни печално, а с вяра и надежда силна. След малко шансът го настигна.

Пред него грейна светлина. Блести, угасва... като на игра! “Бон диа!”, “Бона сера!” и “Здравей!” прочете върху светлия дисплей, а непознат сърдечен глас отнякъде изрече:

- Запознай се с нас!

Мишлето толкова се развълнува, че си помисли, че сънува! Гласът отсреща настоя и чудо! - разговор се състоя!

- В Берлин съм, а навън вали... Къде си ти - отговори!

Мишлето хвана джи ес ема, погледна светещата му емблема и му отвърна отзивчиво:

- Във столицата ни красива! Тук в София е слънчев ден. Ела, приятелю, при мен!

- Аз имам работа за трима да върша цялата година! За мен е истински приятно да свързвам хората тъй тясно, че през далечни разстояния да търсят своята компания! Събирам ги един със друг. Щастлив съм, че живея тук!

- Но кой си ти? Какво е твойто име? Не искам да се разделиме!...

- Живея в електронната среда и се представям с хиляди лица. Понякога съм заек, понякога - робот, но винаги се чудя на пъстрия живот!

- Почакай! Искам като теб! Предай ми твоя свят завет: как правиш хората другари?

- Използвам истините стари! На всяка цифричка избрана възлагам любовта голяма! Събирам хората от Лондон до Москва! Това се казва “европейска свобода”! До чуване! До нови срещи! - и се изгуби, за да свързва нещо...

Сега мишлето искаше едно. Да казвам ли какво е то? Копнееше да бъде на дисплея. “Щом искам - значи ще успея! За новите приятели в Европа си струва даже да строша стъклото!”

И то самото не разбра как влезна в електронната среда. Откри широка територия от движещата се история. Попадна на пиратска лодка, натоварена с фалшива водка, от Алпите погледна към реките и се понесе долу в дълбините, видя чудовища неземни и странни паяци подземни. Но истински се наслади, когато свърза няколко съдби!

- Решавам тука да живея - на светеща картинка на дисплея! Най-после си намерих място! - изрече мислите си гласно.

Но за огромно съжаление съдбата бе на друго мнение.

Отнякъде се чу злокобен звън, а котка сякаш дращеше отвън. След малко звучната мелодия прерасна в грохотна рапсодия от котешки зловещи лапи и зъби искащи да хапят! Котакът май не беше европеец, а агресивен и свиреп армеец! Мишленцето се притаи, замръзна и се притесни. А “Котешкият марш” зовеше - надлъж и шир пронизващо ехтеше... В миг най-приятелският жест направен бе във миша чест. Мелодията рязко спря, котакът някъде замря, но грозна и зловеща мисъл на случката придаде смисъл. Ще трябва пак да търси дом - да не нахлуват мишките със взлом! О, малка мишчице игрива, природата не се надвива! “Да можех да живея в свят с битуващи във него брат до брат!” - помисли мишата главичка на път към новата вратичка.

И ето: пред очите й - екран, голям и в светлина огрян.

- Спасете ме, любезни господине, и ще Ви служа предано с години!

- А знаеш ли английски, интернет - да ми помагаш, че съм тъ-ъ-ъй зает?

- Не зная, но веднага ще науча! Желая всичко бързо да изуча!

- Добре! Ще бъдеш моя секретарка. Ще пазиш европейската ми марка!

Но мишката не скочи на екрана, а в поза на готовност тя застана. Когато я натиснеше ръка, безропотно обхождаше света, за да получи бърза информация за факти, за герои и за всяка нация. Създаваше приятели навред и запознанства нови и безчет: приятел от далечния Китай изпращаше и-мейли в Първомай! Навсякъде бе малкото мишле - в различни безгранични светове.

Но случи се веднъж така, че детска неуверена ръка написа на екрана “Супермен”. За миг мишокът бе смутен, но с нищо не показа страх. Не трябваше да бъде плах, защото от фабрична мишка, живееща на тънка книжка, бе станала компютърно мишле с преливащо от щастие сърце. Компютърна игра се появи, а детското лице се оживи. Такъв страхотен бой настана! Но малчуганът Супермена хвана! Това ли е американският герой?! Наистина ли беше силен той?! Щом някакво дете невръстно набързо с хитрост го затръшна... “Не! - мислеше уверено мишлето. - Ще служа на идеята, където да няма бойни и военни сили и границите са се свили, за да остане мирна и една на всички ни планетата “Земя”!

На път да сбъдне своите мечти - ще му помогнеш ли и ти?

Отговори!

© Надежда Станилова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.03.2006, № 3 (76)