ПРЕСТИЛКАТА НА БАБА

Надежда Станилова

web

Тръгнах от шевицата на бабината черга нагоре до овцата която гледаше с доверчиво овчедушие и дълбок кафяв поглед и ми се прииска да пия мляко направо от бозката усетих мириса на вълна дядо я изпира баба я разтлачва на дарака после в пухкави къдели я поставя на хурката и източва тънка вълнена нишка толкова тънка колкото е невидимата връзка с целия починал род и толкова здрава колкото е вярата в Христа дядо е разтегнал стана и сега започва истинското тайнство совалка удар совалка удар баба знае как да реди цветовете шевицата е истинска и жива говори с протяжния глас на равна Тракия и шумолящия шепот на Марица престилката е вече изтъкана вълшебна приказка в която земя и небе се заиграват а ние гледаме отстрани извечното тайнство на природата сега стои заключена в дървена ракла мирише на мента и лавандула и онзи неповторим мирис на златна ливада рязък звън от GSM и гласа на шефа да побързаме всичко да изглежда автентично това е селски туризъм първата група скоро пристига поставих бабината прeстилка на стената разпънах връзките й като ръце предпазващи от злото и закрилящи рода и чудо приказки зашептяха от вълнената материя изпълниха цялата механа понесе се мирис на прясно изпечен симид баба се радва пак е между нас пак ни храни както едно време а кавалът на дядо събира стадото с гръм и трясък вратата се отвори да внесат широк плазмен телевизор къде да го сложат на видно място да е удобно на туристите а ето до престилката на баба студената метална плазма тяло без спомени зае цялото пространство секнаха приказките замлъкна кавалът престилката просна ръце като предадена смали се увисна изнемощяла като парцал на стената закрепен от острите кабъри спомените се изличиха шевицата издаде стон но кой го чу от плазмата гърмеше музика на поредната фолк дива Злато моме само че къде е тракийката Злата певицата е цяла в силикон и гола плът и няма дух няма живот няма сърце тогава се спуснах към стената грабнах престилката на баба и я хвърлих в горящата камина огнените езици жадно я глътнаха и последното нещо което видях беше шевицата огънят я издигна нагоре здрава и непокътната спасена и чух огънят да шепне помози Боже живите!

© Надежда Станилова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.01.2008, № 1 (98)