ЕДНА ЗАПУСТЯЛА КЪЩА

Надежда Станилова

web

Къщата не оставя сянка, както споменът не оставя пътека в чернозема, само загадъчни шевици със самобитни послания и буци сплъстена пръст поставят точка на един човешки живот. Спъвам се и тръгвам, въпреки всичко, продължавам, теглена от инерцията на кръговрата и призива на рода да продължа семето му. Кръглият извор на Бяла вода - кладенеца до къщата, където водата кипи и ражда надежда като от окото на мъртвите, е кръгла верига на брачна халка и зов за плодовитост в бъдещето. Ето го младият наперен зет, който ще пази къщата и ще къта плодовете от златната ливада, но кой ти знае, че в мислите му има само злато... За пръв път заложих брачната си халка в оказионен магазин, когато цената на земята се удави от алчност и безбожие и Бяла вода непоколебимо задържа водата си в недрата - да не излезе навън от срам пред безчинството и ламтежа за имот. Младият зет не забеляза дълбоката бръчка в лицето на къщата, защото мислеше как да превърне в реална цена стойността й. Аз залагах и възвръщах халката си, докато тя напълно изгуби смисъл и се превърна в разменна стока на битпазар. И така до деня, в който Бяла вода зарида с беззвучен тътен в недрата на земята, пресъхна като безплодна невеста и се набръчка от дълбока суша и непрежалима скръб, че не може да пои с водата си бъдещите поколения. Халката ми придоби смисъл в парично измерение, когато не можах да си я възвърна от поредното залагане, за което младият зет, вече доволно побелял, нямаше нищо против. Той така и не успя да изиграе къщата, която само вековната зидария на спомените държеше да не рухне и която успя да преглътне сянката си. Пред очите ми е - прегърбена на две като старците от отминали поколения, загърнати в черна жалейка, с дълбоки следи по лицето си, запазила нямата мъдрост за бъдещето...

© Надежда Станилова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.10.2008, № 10 (107)