ГЛАВА 9. ИМЕНА, ПРЯКОРИ И ПРОЗВИЩА

Табачка

ЧЕСТОТЕН РЕЧНИК НА МЪЖКИТЕ ЛИЧНИ ИМЕНА ЗА ПЕРИОДА 1909-1934 Г.

1. Иван - 98

2. Христо - 71

3. Васил - 56

4. Тодор - 52

5. Стоян - 48

6. Кольо - 43

7. Петко - 32

8. Пеньо - 32

9. Нено - 31

10. Георги - 31

11. Димитър 26

12. Петър - 22

13. Сави - 16

14. Цаню - 16

15. Ангел - 15

16. Митьо - 14

17. Ботьо - 12

18. Илия - 11

19. Юрдан - 11

* * *

Аз съм роден на Димитровден и с името си вървя. Баща ми казваше: Тоя ще стане дебелоглав, сам си зе име.

Инф.: Димитър Стоянов Недев, р. 1919 г. в с. Табачка, 3 кл.

Юли 1997 г., Н. Н.

ЧЕСТОТЕН РЕЧНИК НА ЖЕНСКИТЕ ЛИЧНИ ИМЕНА ЗА ПЕРИОДА 1909-1934 Г.

1. Мария - 67

2. Рада - 57

3. Пена - 51

4. Ивана - 43

5. Неда - 37

6. Гена - 34

7. Велика - 32

8. Стояна 32

9. Дона - 30

10. Цана - 30

11. Тодора - 28

12. Гана - 24

13. Тота - 18

14. Мита - 16

15. Сава - 16

16. Димка - 15

17. Елена - 13

18. Куна - 13

19. Райка - 13

20. Стефана 11

РЕЧНИК НА УМАЛИТЕЛНИТЕ И ЗВАТЕЛНИТЕ ИМЕНА

Аврам - Аврамчо

Ангел - Анчо, Аню

Андрей - Андро, Андрейчо

Беню - Бенко

Богдан - Боги

Борис - Борко

Бона - Бонка

Ботю - Ботко

Венелин - Венчиту, Венцу

Васила - Василка

Васил - Васко

Велика - Величка

Върбан - Баню

Гена - Генка

Грозю - Грозчо

Гуна - Гунка

Гана - Ганка

Георги - Гошо

Димка - Дичка

Дечо - Дечко

Дамян - Маню

Добри - Дочку

Димитър - Митко

Елена - Ленче

Христина - Хриска

Илия - Илийчо, Личо

Иван - Ваньо

Кирил - Кирчо

Къню - Кънчо

Мария - Марийка, Марче

Марин - Маринчо, Марчо

Мома - Моша

Марко - Марчо

Нено - Ненчо

Надежда - Надка

Наца - Надка

Пеню - Пенчо

Пею - Пейчо

Продан - Промко

Петър - Печу, Петю

Радослав - Сави

Ради - Рашко

Райна - Райничка

Рачо - Рачко

Стефана - Стефка

Стоян - Тенко, Тенчо, Тачо

Стоил - Стойко

Стефан - Стефко

Спас - Паси

Сия - Сийка

Симеон - Моню

Симеона - Мона

Сава - Савка

Сави - Савчо

Сида - Сидка

Тодор - Тошко, Тотю

Тодора - Тота, Тотка

Тихол - Тишо

Цоню -Цончо

Христо - Ичо

Юрдана - Данка

Юрдан - Данчо

Яна - Янка

Инф.: Мария Тодорова Богданова, р. 1925 г. в с. Табачка, 7 кл.

Юли 1990 г., Н.Н.

Прякори, прозвища и фамилни имена

Абазъта Иван, дядо Абазанко

Айтата Ристу - от тур. "хайта", без работа

Айцата Пеньо

Алимана дядо Стоян

Америката Пеню - бивш емигрант, ходил на гурбет в Америка и се върнал

Апото Минчо

Арабаджията Иван - майстор коларо-железар

Бабата Цаню

Бай Ганьо - викаха така на Ристо Стоянов, щот бил прост, той умря към 1950-та година.

Балбузанте - родово име (РИ)

Барабанджията Цаню - селския глашатай

Барабаните - РИ

Белчовци, Белича Тодор

Бившия горски Иван

Бижефта (Бижетата), те са и Фарашите - РИ

Бирито Ристо - от "бири" - ас, туз при игра на карти

Боата Стоян

Бодура Иван - това е тоя, дето уби трима и себе си, а стреля по още двама

Борсука Иван, Руси - лесно се разсърдвал и се набосучвал, намусвал се и дълго време стоял сърдит

Бонювци - едни от първите заселници в селото, образуват Бонювска махала

Брадичито Васил

Бръмбъзая Сави

Бумбала Велико, градинар

Буците, Буцата Иван

Бърдаря дядо Гено - майстор на бърда, бърдото разпределя конците на стана.

Бърнито Колю - майка му се казвала Бърна, тя е хърцойка от Кацелово, те имат такива имена, ние нямаме; "бърна" - устна.

Ванчетата, Ванчовците

Валяча и Валянката, мъж и жена - на мелницата на Пашалом бил валяч

Влашинков дядо Димитър

Гайдурите - РИ

Галача Ботю

Голия Тодор

Готенката Иван

Гранатата баба Димка

Гъзерков Петко

Далдовци

Данета

Даскала Тодор

Дериконевти, Дериконевите - РИ, касапи били, веднъж одрали един кон, който не бил умрял и им дали този прякор

Делицвятковци - РИ

Джонката Иван

Драгошинти - РИ Драгошиновите

Дудовци - РИ

Дългия - Ойчов Васил

Дърварите - РИ

Дянковци - РИ

Жебчито, Жабата дядо Ради

Женката Васил - приказвал кат жена

Жолито

Жумака Иван - "жумак", дълга тояга, в долния край закривена

Жунчито - от маджун, майка му му казвала "Папай мама жунчи - маджун. А детето казвало - има чички гледа ма, има чички - мъда ги. А то една мишка паднала в маджуна.

Зайчето Богдан - като младеж си срязал горната устна и тя зараснала цепната като на заек. После винаги носел мустак

Знайш Дончо - като приказвал често вмъквал думата "знайш"

Зонов Иван

Зубрито Васил

Зъмските, Зъмския Сави - веднъж сръбнал яко и рекъл в кръчмата - Сега ша играя зъмската. И легнал по гръб на пода и взел да играе, да се друса както е легнал и така му излязал прякора.

Зъркелята - от тоя род всички били с изпъкнали очи

Казака Иван, Рачо Казака - той държеше кръчма в Русе. Беше написал табела: "Който разбира при Казака се спира. Винаги топла чорба". Сега я измести на село. От пред и отзад - все казак, тъй казва.

Калауря Ристо - ЛИ, по местоживеене - в Калаурската махала.

Камбурите - РИ, от тур. Kambur, гърбав, преселени от Плачковските колиби.

Канджората Колю

Капака Георги - играел футбол като кон с капаци - не подавал на никого.

Карлянката Сави

Катито Иван

Качурковци - РИ

Керемидата Дончо

Керовци - РИ, Керовци са сочени като първите заселници на селото.

Килито Ристо

Клисито, Клисурския Христо

Кота Маню - от "кот", котарак

Кощрявата Васил - Той идва веднъж вкъщи и вика - Кво прай Богдан Зайчето. Скуби кощрява, му рекох, пък той са завъртя и си отиде.

Крушата Иван

Кутулката Нено

Кучето, Кучката Иванката

Кълакачката Ангел

Кълвача Васил

Кърджилята - РИ

Къртака, Къртаците, Кольо Къртиту - РИ, от "кърт", къртица

Къртипъня - къртил пънове, изкоренявал дървета

Късака - от "къс", нисък, дребен на ръст

Лисиците, Лисугерите, Лесито Пенчо

Ловджийката Цена

Лонджата Стоян, Деню

Лудия Тодор

Лютвито

Магарето Киро, Боню

Майорите

Мекицата Цаньо

Мандалото Димитър

Манджуците - РИ

Маното Васил

Мароците

Мартаците - РИ

Марципана, Марципанката

Митата Гога - Димитър Гьоргьов, отишли на сбор на Божичен и един пиян му объркал името

Мишковци, дядо Михо

Мокрия

Мочахта, Мочето Тодор, Ристо, наричат ги и Цокерите

Муната Иван

Мусата Димитър

Мъшкуля Христо

Новаците - по РИ Новакови, преселници от Новакова махала, Тревненско

Оджата Пеню - от тур. "оджак", огнище, дълъг като кумин

Пакета Тодор

Пакетчето Христо - син на Тодор Пакета, затова наричан умалително

Пат Герги - Гьорги Патето, от род Патяхта (Патетата), пощаджия

Папуркови, Папурчето Димитър - РИ, от тур. ‘папур’, диал. название на царевицата

Пашанкови, Пашата - РИ, от тур. ‘паша’

Пенковци - РИ, те са преселници от Балкана, но първо са се заселили в село Караманово на Янтра и оттам са дошли тука. Техния дядо е бил убил някакъв турчин и за да не го хванат, избягва насам, а тогаз таквиз са били законите, че от един район не те ловят в друг.

Пиперковата баба Рада

Полята

Попските - РИ по професионален признак на прадед

Птичито Рачо

Пуйкята, Пуйчето Васил

Пъзлаците, Пъзльовци - РИ, от диал. пъзльо - страхливец

Пърлювци - РИ

Рогушката

Руйчето, Иван

Сапуня

Сапунчето Данка

Самутя Стоян

Свекървата Йордан

Свинята Дядо Колю - много дебел и с много деца

Скиндеря Ристо - РИ

Ставраците - РИ

Сома Стоян

Тачето

Тевекелите - РИ

Тихата стъпка Недко

Торбата дядо Иван

Увалето Митю - Дойде Митю да спи в София у нас за два-три дни, след което се прибирал за Табачка. Рекох - Я, да ти дам някоя друга торба, да ги дадеш на мама. Пък той - Ама, увале са, обемисти значи, ще му пречат. Тоя прякор ние му го измислихме.

Узуна Тотю - от тур. ез. "узун" - дълъг.

Фарашите - РИ, "фараш", лопатка

Фицата

Фурнаджията Пеню

Цампурко, Кольо

Цацата Ристу - ходил на пазар, искал да си купи риба, ама имало само цаца. А, цаца!, рекъл той. А, бе, цаца, ама риба - викал продавача. Да, ама, цаца. И оттам му излязло името.

Циганина Юрдан - бил черен, с по-тъмна кожа, него запомнили да се хвърля в реката за да извади кръста по Йордановдев

Цигуто Бени - цигулар

Цигуларя Васил - цигулар

Цуцетата, Цуцата Пена

Цънцарите - РИ

Чакмаците - Иван Чакмака е дядо на баща ти, затова и на него викат Иванчо Чакмачето, викат им така, защото са спокойни хора, ама бързо са палят. Избухват бързо, ама и лесно се успокояват, такъв им характера - като чакмак, искри хвърля само.

Чаушевите - РИ

Чейкоата Тодор - като малък бил много хубаво дете, синеок, рус, казвал - Отивам на чейкоа (черкова)

Червен Пеню

Чочо Димитър Недев

Чугуна Къньо

Чуфлиците - Навремето така се събираха селските ергени от Червен и Табачка на Бей чифлик, че е на границата и там пасяха животни, бореха се. И изтикали го да са бори срещу един от Червен, ама много здрав, много як така. А нашия бил дребен и преди да са хвърли да са бори, зел да гледа кръвнишки, риел така с крак, все едно, че е бик, хванал един царевичак със зъби и го скършил. След което се хвърлил и навалил тоя от Червен. Тая работа се разчула, прочул се и като го питат къде стана, кой той, понеже на Бей чифлик, затова Чуфлика зели да му викат, а на неговите - Чуфлиците.

Шабана Беню - селския говедар

Шайката Нено

Шишковци - РИ

Шопара Иван

Шука Васил

Шулеца Иван

Шулкана Мария

Шумолията Пейо

Щурчо викаха на дядо Тошко, на Богдан Зайчето - дядо му.

Юрешките, Юрките, Юрдеците - Гьорги Юрдечито

Яловчето Иван - имало някой осиновен в рода му

Инф.: Елена Пенчева Пенчева, р. 1906 г. в с. Табачка, род от мах. Колибите, Габровско, Мария Тодорова Богданова, р. 1925 г. в с. Табачка, 7 кл., Неда Стоянова Недева, р. 1921 г. в с. Табачка, Богдан В. Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, осн. обр.

Юли 1997 г., Н. Н.

Фамилни прозвища

Лисиците - защото крадат

Кучетата - много лаят

Тевекелите - защото имат куц в рода

Камбурите - имало с гърбица някой от тях

Главените - прадядото ходил на Божи гроб и донесъл черни гологани, хвърлил ги на мегдана да ги събират. Тоз човек глава има, рекли и оттам - Главените.

Попови - където има поп

Ковачеви - правят йемежи, мотики.

Кожухарови - дядото правил кожуси

Борсуците - много проклети

Зъмските - като зъми са

Къртакови - къртици, подмолно действат

Чакмаците - лесно се палят, характера им такъв

Инф.: Величка Минчева Василева, р. 1920 г. в с. Табачка, 2 отд.

Юли 1997 г., И. С.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.03.2005
Табачка. Теренни материали и проучвания. Съст.: Николай Ненов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Табачка. Теренни материали и проучвания. Съст.: Николай Ненов. Русе, 2004.