|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
8.19. ТОДОРКА ПОДМАМВА ТУРЦИ,
ДИМИТЪР ИМ ОТРЯЗВА ГЛАВИТЕ
Табачка
Димитър дума Тодорке:
- Тодорке, либе Тодорке,
дирят ме, либе, търсят ме,
турците еничарите,
мене Тодорке да хванат,
главата да ми отрежат,
тебе ще те потурчат,
бяла кадъна да станеш,
децата да си почерниш.
Тодорка дума Димитра:
- Туркиня, либе, да стана.
Дорде Тодорка издума,
чемшир се порта хлопнала
и турци са влезнали.
Тодорка дума Димитра:
- Скрий се ти, либе, в килера
аз ще се, либе, разправям
с тези мръсни татари.
На двор ги Тодорка посрещна,
отдалеч селям правеше,
от близо ръка целува
и на турци думаше:
- Аферим, турци, ашконсул,
елате да ви почерпя, още нагостя,
дето ме холан, отървахте
от този върл хайдутин.
Снощи хабер донесоха,
негови верни хайдути,
че са го турци убили,
горе ми Стара планина.
Че мен ми, олам, дотегна,
кървави ризи да пера,
човешки глави да крия
и остри саби да трия.
Ох, че ги Тодорка заведе
горе ми, горе в стаите.
Там да ги, Тодорка, нагости
още почерпи за хубавата работа.
Тодорка дума на турци:
- Едно ще ви, турци, помоля,
отвън да си оставите пушките
пушките и пищовите.
Като си влязоха,
голяма трапеза положи,
всякакви гозби наслага.
Че влезе в мази дълбоки,
наточи вино червено
и върла бистра ракия.
Че са турци напиха,
легнаха и заспаха.
Тодорка в килер отива
и на Димитра думаше:
- Ела, Димитре, по-скоро,
докат’са още пиени,
че им главите изрежи.
Бързо Димитър излезе,
че взема сабя френгия
и на всички главите изряза
и на Тодорка думаше:
- Тодорке, либе Тодорке,
много ги хитро измами.
Я, хайде, либе, с мен
горе в Балкана да идем.
Там ще те главатар направя
на мойта вярна дружина.
- Иди си, либе, в Балкана
при твойта вярна дружина.
Ходете, либе, в Балкана
и се от турци бранете.
Аз ще си тука остана,
децата да си запазя.
Инф.: Радка Лазарова, В. Н.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.03.2005
Табачка. Теренни материали и проучвания. Съст.: Николай Ненов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Табачка. Теренни материали и проучвания. Съст.: Николай Ненов. Русе, 2004.
|