ГЛАВА 5. ФОЛКЛОРНА ВЯРА

Табачка

Има седем небеса

Н.Н. Колко свята има?

М.Б. Ами колко... земен свят има, Рай има на небето...

Н.Н. Кой ги е създал?

М.Б. Господ е създал света и животните, и хората, и растенията.

Н.Н. Има ли край светът?

М.Б. Ами, знам ли... Калоянчев едно време разправяше, че стигнал до края на света, седнал и си клатил краката в нищото.

Н.Н. Може ли да се стигне небето?

М.Б. Има седем небеса, ама не може да се стигнат. Искали да стигнат небето, строили кула, ама Господ ги разбрал и им размешил езиците, и се развалила работата.

Н.Н. Чувала ли си да се отваря небето?

М.Б. Небето се отваря на Възнесене, на Спасовден. Слиза Господ и Архангел Михаил и прибират душите на умрелите.

Н.Н. Има ли лековита вода?

М.Б. Светената вода е много лековита. На Йордановден всичката вода по земята е светена, и от чешмата дори - като я сипеш в шише тъй си стои, не се вмирисва, не се изпарява. На Гергьовден се къпят в росата сутрин рано, тя вода е лековита.

Н.Н. Има ли си име слънцето?

М.Б. Райко. Като се покаже и казват - Я, Райко се показа.

Н.Н. Има ли си майка?

М.Б. Има, чувала съм.

Н.Н. Как се вика на луната - месец или месечина?

М.Б. Месец. Ама и месечина, знам една песен - там е месечина (Месечинка видяла либето й в окоп). Месецът когато е пълен е на хубаво. Ако е празен, с рогата надолу - няма да вали, ако е с рогата нагоре - ще вали. Ако има червена нимба - ще излезе вятър.

Чувала съм, че магьосници смъквали месеца да го доят и събирали мляко. Млякото от чужди крави идва у къщата на магьосниците.

Н.Н. Звездите имат ли си имена?

М.Б. Има Кокошка с пиленца, Колата, Мечката - Голяма и Малка. Опашата звезда има - като се покаже над България значи война. Появила се при Сръбско-българската война и при Балканската. После когато германците се сбиха с руснаците - мама каза, Опашатата звезда се явила. През 1941-ва година тя сънувала светло колело на небето с царски глави наоколо - на всички държави царете и отдолу пише - Съюз ще победи. И Русия победи.

Н.Н. А след дъжд като се яви едно такова шарено...

М.Б. Зуната изгряла... Зуна има, няма да има дъжд, тъй викахме. Едно време разправяха старите, че пие вода от Лома, а който мине под нея, ако е момиче - момче става, ако е момче - момиче.

Н.Н. Месеците имат ли си имена?

М.Б. Имат - Сечко, Марта... Казват - Сечко сече, Марта дере, Април кожи събира. Сечко е лош месец, студено, Марта се се сърди, щото братята й изпили виното.

Н.Н. Има ли лоши дни?

М.Б. Вторник е лош ден. Едно време казвахме такава приказка -

Понеделник - разделник
Вторник - потопорник
Сряда - не се сяда
Четвъртък - несвъртък
Петък - хума била
Събота - главата си мила
Неделя - ако работят хората, шъ работи и тя.

Н.Н. Има ли лош час, посока?

М.Б. Има, казват - на лош час тръгнах, на лош час почнах... Лош път хванал - по женоря, пиене. На Изток като вървиш - върви ти напред, на хубаво, на Запад - зализаш, върви ти назад. Не е на хубаво да тръгнеш и да са върнеш, черна котка да видиш, празна кола да срещнеш. Хубаво е да срещнеш пълна кола.

Н.Н. има ли хора да кълнат?

М.Б. Лошите хора кълнат, ядосан човек когато е - Чума да ги помете, Да ти изсъхне гърлото, езика...

Н.Н. От кого хваща повече?

М.Б. От родители най-хваща...

Н.Н. Добре ли е човек да се зарича?

М.Б. Заричат се разни хора от инат, от серсемлък - няма да стъпя у някого, ще рече и се инати.

Н.Н. Има ли хубави и лоши числа?

М.Б. 13, 7 са лоши... нечетните не са хубави, четните са хубави.

Н.Н. Може ли хората да гадаят за бъдещето?

М.Б. Може ами - гледат на кафе, на карти, на ръка, на цвете - откъснат му листата. Едно време гледахме на едно колело с азбука, друго едно колело напишем с цифри от едно до десет и с пръсти държим една загрята чинийка, а тя показва буквите и пише.

Инф.: Мария Тодорова Богданова, р. 1925 г. в с. Табачка, осн.обр.

Август 1989 г., Н. Н.

Слънце и Месец

Н.Н. Кога става слънчевото затъмнение?

С.Н. Като стане то затъмнение и по връх пладне звездите се виждат. Кокошките врякат. Казват, че магьосниците могат да го снемат слънцето, пише нещо по него, много неща. И месеца могат да свалят, и да го четат.

Н.Н. Кой може да го чете?

С.Н. Който знай арабски. Месецът е по-голям от слънцето, ама изгорял, а слънцето още гори. То ходи на екватора, а там е пъкъла. На месеца се виждат, че момък излива на момата менците. Като се вижда това и ще вали дъжд. Навремето по месеца гадаели какво ще е времето. Всеки човек има по една звезда, тя гори като свещ и като падне, човекът умира.

Н.Н. А защо не падат звездите от небето?

С.Н. Не падат, защото над небето имало друга земя, на морето на дъното - също. И там живеят хора, самодиви. Това са жени с рибя опашка, пеят хубаво. На нашия свят ги няма.

Инф.: Симеонка Ненова, р. 1926 г. в с. Табачка, 7 кл.

Август 1989 г., Н. Н.

Пътят за Оня свят

Когато бях на петнайси години през ранна пролет беше още замръзнало и дойде сняг отгоре. С големия брат тръгнах да брестя козите на Лома. Качих се на лоста да прави гимнастика. Паднах от лоста, скъсах дънестите си гащи и заминах. Потъвах, потъвах в герана на Могилата и сънувам едно слънце и върви към запада. На всеки десет метра - пременен човек и всеки бърза на запад, към линията (ж.п. линията). По едно време отдясно ми се изправиха двама души с бели глави, с брад и с бели раса облечени. Единия отгоре, другия отдолу - като врата. Единия ми каза - Не си за тук, върни се. Другия също ма завръща и тогава съм се съвзел - майка ревеше, поливали ме с вода, После им разказах пътя за Оня свят.

Инф.: Дончо Кънев Дончев, р. 1905 г. в с. Табачка, 4 отд.

Юли 1997 г., И. С.

Дядо ти видял ламя

Ц.Н. Има ли отвъден свят?

Р.К. На края на земята, там, дето нищо не ходи, там е отвъдния свят. То небето и земята са едно търкало, отвън дето остава, отвън таркалото е отвъдния свят.

Ц.Н. Чувала ли си, че небето се отваря?

Р.К. Небето се отваря когато след светкавица гръмне.

Ц.Н. Кой гърми?

Р.К. Облаците гърмят, водят ги лами - животни с крила. Хвърчат като змии, с големи уста. Една ранена ламя видял дядо ти Нено като отивал с каруцата на Две могили, ей тъй лазела до каруцата. Ранена била като се била с други лами, дето водят облаци. Конете започнали да прият* и той се обърнал, и побягнал, и видял туй голямото нещо - като гущер с четири крака лазело. Шибнал конете и беж да го няма. Ама то сина му Иванчо бил в каруцата - и той я видял, той може да ти разкаже също. Хората се смеят на дядо ти Нено като им разправял и викат, че било змей. А то не е змей, ами ламя. Тя живее в пещери, в пропаст нещо, в дупка. Далече, където няма хора. Сега не се виждат. Някой път по небето се вижда като кросно. На двайсте архангели не, ами на връх Великден цялата църква излезе да я види. Ламите пускат облаците, мълниите ги пуща Свети Илия. Той се вдигнал на Синайската планина и водел облаците както си иска.

*прият - пръхтят

Инф.: Райка Тотева Митева, р. 1902 г. в с. Табачка

Август 1989 г., Ц. Н.

За Станьо, дето хранил змея с мляко

Н.Н. Дядо, ти чувал ли си тука дето имало един да храни змей?

Б.Б. Той Станьо събирал мляко от хората и казвал, че го носи на змея, пък той го сирил вкъщи. Той внука му идва вчера, ама недейте го питайте, щото ще го е срам, те го подиграваха хората - уж бил оставял в купичка мляко за змея. От цялото село трябвало да бъде събрано, а змея вардел бил от градушки наоколо землището.

Инф.: Богдан Василев Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, ср. обр.

Юли 1997 г., Н. Н.

Змей паднал от облак в нива

Петко Станев при местността Урун пунар и Билкалан имал ниви, там има извор. Минала буря с дъж и на нивата му паднал змей с облака. Петко го забелязал, че се влачи по земята и му носил мляко да яде. Носел му мляко след това дълго време. Змея изглеждал като светлина.

Инф.: Христо Ботев Цонев, р. 1913 г. в с. Табачка, 4 отд.

Юли 1997 г., И. С.

Змейове

През 1929-та година бях чобанин, пасях овцете в дерето отсреща срещу нас с още едно момче. Овцете се намираха при нивата на дядо Абазанко - Иван Абазата. Момчето беше отгорe - да пази за вълци, да гледа. Към десет часъ над Ямъта се освети едно нещо и се дигна - дълго като дете и отзад чаталесто. Фучи и е светло, дигна се и кацна в гората при двете поленки, осветява ги като огън. Друго едно се дигна и се срещна с първото при двете поленки. Там се срещат, обръщат се, въртят се и се връщат на същото място от дет са излезли. Добитъка се уплаши, ние също и помислихме, че са змейове.

Инф.: Дончо Кънев Дончев, р. 1905 г. в с. Табачка, 4 отд.

Юли 1997 г., И. С.

Моя свекър сваляше месеца и го доеше

Ц.Н. Как става земетресението?

Р.К. Под земята има вода, като избухне и земята се блъска. Земята плува във водата, която държи земята.

Ц.Н. Има ли лековита вода?

Р.К. Има, ама в село няма. Само герани, ама не са лековити. У Водната пещера има вода, тя може да е била лековита, хвърляли пари там навремето.

Ц.Н. А жива вода има ли?

Р.К. От свекъра си съм чувала, че има жива вода, носели я от много далеч. Той беше опитен в тия работи, нали и аз от него зная за куршума как се лея.

Ц.Н. Какво е слънцето?

Р.К. Слънцето се вижда като огън, като го закрият облаци и става тъмно.

Ц.Н. Молят ли се на слънцето?

Р.К. Има хора, които се молят на слънцето, но не са християни.

Ц.Н. А чувала ли си да се сваля месеца?

Р.К. Моя свекър го сваляше. Таквиз хора им се вика мамници. Мами месеца и го дои. Може да вземат млякото от животни. Стоят овцете отсреща, а ведрото се пълни с кръв и той вика - а, тая е ялова!

Ц.Н. Може ли да вземе берекета от нива?

Р.К. Събира роса от чуждата, за да вземе силата, замесва я с нея, прави питка и я хвърля на хармана. Мравките сами пренасят житото от чуждите хармани на тоя.

На Еньовден мамниците се събличат голи, обикалят нивите и викат: Поклони се, Еньо. И баят, нещо казват, вземат жито от чуждите ниви, вземат силата и го слагат в своята нива.

Инф.: Райка Тотева Митева, р. 1902 г. в с. Табачка

Август 1989 г., Ц. Н.

Магьосници

Магьосниците снемат млякото от кравите, вечер мляко не се дава на чужди хора, да не спре млякото от кравите, щото денят свършва и млякото свършва. Дори подкваса не се дава.

Инф.: Христо Ботев Цонев, р. 1913 г. в с. Табачка, 4 отд.

Юли 1997 г., И. С.

Сваляла месеца

Н.Н. Чувала ли си за хора, които да свалят месеца?

П.Н. В Калаурската махала имало една баба, сваляла месеца навремето и го доила като крава, ама не съм я стигнала, не я помня.

Инф.: Пена Богданова Новакова, р. 1918 г. в с. Табачка, 4 отд.

Юли 1997 г., Н. Н.

Магьосник дои овце

Трима търговци джамбази слизали от Беленския баир, а отсреща имaло стада, които били надалеч. Единия търговец казал, че ще прави попара, започнал да си дои пръста и да мърмори. Пръста позеленял, почернял и закапало кръв. И тогава тоз казал, че овцете са ялови. Единият от тях бил табачанин - моя съсед дядо Михо.

Баба Пиперкойца е магьосница, дои кравите, прави магии, че взема млякото на кравите. Тез крави, дето ги дояла, тя пладнували при Михаловото геранче, при тополите. Бабата живееше отгоре. Смъквала месечината в герана и така крадяла млякото. Кравите ходели после да мучат на вратата й.

Инф.: Дончо Кънев Дончев, р. 1905 г. в с. Табачка, 4 отд.

Юли 1997 г., И. С.

Обират плодородието

Н.Н. Има ли такива хора, дето обират плодородието - от нивата, от животните...

С.Н. Магьосниците обират млякото на добитъка. На мен дядо ми Миньо праваше тъй, затуй, като взел да умира, докато не го впрегнали на хомота не умрял. Някой път млякото става на кръв, от яловите вземат кръв.

Има едни жени - обират силата на нивата, вземат силата на нивата на Гергьовден. Отива жената, събира роса на Гергьовден, меси питка. Като земат да вършеят и хвърля от питката на хармана. И мравките почват да носят житото на него от другите. И на Еньовден се събличат тез жени голи, обикалят нивата си и казват - Поклони се, Еньо. След това взима клас и го слагат после в нейния харман всяка. Като вършее.

Инф.: Симеонка Ненова, р. 1926 г. в с. Табачка, 7 кл.

Август 1990 г., Н. Н.

Жива вода

Ц.Н. Има ли жива вода?

Р.К. Има - пиеш, миеш се и оздравяваш. Затуй се казва "да му върви по вода", водата нали върви бързо. (през двора минава котка - бел. на зап.) Туй котка, куче, на дявол става всичко.

Ц.Н. Какво е дявол?

Р.К. Дявола е първия ангел, блъснат от Господа на земята. Нощем дяволите се събират по кърищата. Двама братя се скарали за имане, единия ослепил другия и го натирил. Замръкнал той до едно крушово дърво. По едно време, чул, че в тъмното идват някакви нататък и се качил горе, а то дяволи. Събрал ги тарторът им и те почнали да се хвалят - как направил единия пъпчива царкиня, друг скарал двама братя, та едина ослепил другия, убил хора друг и така. После казали, че в изворчето до крушата тече жива вода. Е-хе, казал едина дявол, тоя слепия, ако знаеше да се умие, няма да е вече кьорав. Отишли си те, тоя слязъл, умил си очите и прогледнал, съживил с таз вода онез убитите, изцерил царската дъщеря като я наръсил с живата вода и се оженил за нея.

Инф.: Райка Тотева Митева, р. 1902 г. в с. Табачка

Юли 1989 г., Ц. Н.

Ще тръгне дявола...

Аз не съм учила, ма съм много чела библията. И всичко дето пише ще стане. Аз четях и викам - Ъ, лъжлива библия. Обаче ето дойде време брат-сестра се смразяват.

Има някаква сила, дето ни командва и нас ... Баба ми казваше - Ще дойде време, когато по земята ще тръгне дявола. А, как така, бе?, питам я. Ще дойде, - каза, - ще видиш! И ето дойде. Какво е дявола - човек, пълен със злоба. Тя постеше отначало, после рече - Яжте, бе, нищо че е блажно, то дявола иде. Дойди дявола, влиза в къщите, обесва хората, за пет лева ша убий човека. Страшна работа.

Инф.: Величка Минчева Василева, р. 1920 г. в с. Табачка, 2 кл.

Юли 1997 г., Н. Н.

Ходжата вързвал дявола с въжета

Ц.Н. Кой прави магии?

Р.К. Циганите правят магии, а ходжата ги разваля. Той ходжата вързвал дявола с въжета за главата - да го умори, да отърве човека. Дяволът е като дух такова. Ходжите могат да ги викат и да си приказват с тях. Могат да направят магия, могат и да развалят.

Ц.Н. Как го правят?

Р.К. С баене, с билки... Имало едно време един човек и той бил добър. Дяволът обаче започнал да му пакости. Чувекът се чудел какво да направи и отишъл при ходжата. Той му казал, че ще го излекува, но трябват много пари. Като си отишъл, решил да ги даде, защото всичко било тръгнало на пропаст. Дяволът направил така, че жена му да умре, децата му да се добият, къщата му да се опустоши. Той дал на ходжата пари и се оправило всичко. Ходжата казал, че посред нощ уловил една хрътка. Умряла хрътката, умряло му злото и човекът се излекувал. Това бил дяволът.

Ц.Н. А друг освен ходжата може ли да види дявола?

Р.К. Не, не може.

Инф.: Райка Тотева Митева, р. 1902 г. в с. Табачка,

Август 1989 г., Ц. Н.

Магия за любов

Н.Н.-Ти чувала ли си за магия за любов?

В.В. Е, ами как? Навремето Тошката Ненов взе с магия за любов Димитрина. Той моя Васил искаше да ги събере, взема конете и отива в Синан при кадънчето. Прави му тя муска да я зарови под пътната порта.

И след два дни водят я на Тошката. Той кат я вижда, улавя я за ръката и казва на майка си - Мале, искам я. И Васил гледа и вика - Чудо! И на сватбата после бяхме първи гости. Тя Димитрина знаеше тая работа и остана доволна.

Инф.: Величка Минчева Василева, р. 1920 г. в с. Табачка, 2 кл.

Юли 1997 г., Н. Н.

Магия

На една жена й умряло детето, намира след туй в лозето пръчка с конци навита - от душманин магия. На другата година една комшийка дошла и помилвала другото, новородено и му мушнала нещо в пелените. Тя изгорила всичко и на детето нищо не му станало.

В Синянково* има едно кадънче, много хора помощ видяха от него. Моят брат заекваше, ходи там, помогна му.

Има и други таквиз хора дето развалят магия - една кадънка от Чародейка, квартала в Русе - вземат пликче, правят магия и й я дават, тя спи три дни, иде ходжата, чете й, че я събудили, щяла да умре.

* Синянково - с. Синан, сега с. Помен, Русенско

Инф.: Райна Георгиева Ганчева, р. 1924 г. в с. Табачка, 7 кл.

Юли 1997 г., Н. Н.

Прескача те караконжо - увъмпирясваш

Почина наскоро комшията Тодор и аз отивам да ги видя. Влизам вътре, пък те напалили една печка и им викам - Бе, ей, отворете прозорците, загасете тая печка, че ще се вмирише. Пък ти, викам на жена му, ще спиш оттатък. Отвориха, угасиха, стоим и иде Йона. И тя нали й много църковна - тя бие камбаната, като видя прозореца и рече - Веднага го затворете, сега са коледни пости, ще влезе караконжо да го прескочи и да увъмпиряса. И те, жени нали са, квот каза Йона и го направиха.

Инф.: Богдан Василев Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, осн. обр.

Декември 1995 г., Н. Н.

Лечителни и апотропейни практики

През Русалската неделя се постила липов цвят и се спи на липа да не те газят русалиите.

* * *

Като вали ГРАД се обръща брадва или мотика с острието нагоре - да спре.

* * *

Като вали ДЪЖД се обръща брадва с острието нагоре и се казва: Паралия-маралия, престан дъш!

* * *

Едно дърво като рече да не ражда и пролетес го заплашват с брадва - че ще го отсекат, забиват и гвоздеи в него.

Инф.: Мария Богданова, р. 1925 г. в с. Табачка, осн.обр.

Юли 1997 г., Н. Н.

Лекуване на очи, уроки, клини, зъби

Баба Неда (1900-1968) лекувала със спореш, ниско тревисто, многогодишно растение - против очебол, очни болести. Взема тревата в ръка и с нея бае, и казва някои работи. Шушне нещо, бае му пред лицето и го фърля зад гърба му - така до три пъти.

Против уроки - бае на кръстопът, а на болния пуска кръв от челото.

Спаря ги за клини - клини са топчета в слабините - парва ги с мазна дървена гореща лъжица.

С божигробско кръстче лекуват за уроки - топят го във вода, пръскат с водата.

Баба Рада Триперковата лекува зъб или загнил венец. Зема хляб, прави топчета и с него бае пред лицето, около устата. И ужким, че ще оздравее после човек. топчетата ги хвърля после.

Инф.: Богдан В. Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, ср. обр.

Юли 1997 г., Н. Н.

Лекуване на цирей, уплах и кашлица

Навремето баба Станка лекуваше много работи - например цереше цирей, като казваше - Какъвто гост си дошъл, с таквоз ще те гощавам! Така казва три пъти и три пъти се секне и хвърля по цирея сополи. И той пада, маха се.

А за уплах стърже от черното дъно на котела сажди, пуска ги във вода и се изпиват. За кашлица пък даваше да се изпие лъжица газ.

Инф.: Иван Ненов, р. 1943 г. в с. Табачка, ср. обр., елтехник

1998 г., Н. Н.

Уплашил се от параход

Петко Станев - внук му Станю Георгиев - бил на бахча на Големия мост на Сръбчето, на Дунав мост, разболял се и отишъл в болница в Русе, докторъ му дал рициново масло. Към Кулата му станало зле. При Боазите легнал и заспал. Докато спал две кучета излезли - големи, сиви и го залаяли. Като се надигнал - избягали в трапа. Оттова заболял и дълго време бил зле - чак падал като върви. Завели го при баба Рада Треперковца - тя цереше, топеше кръстчета, ляла му куршум, казала му, че се уплашил - Каквай тъз вода, какъй тоз камьон?

А то, тоз същия, имал бас със момчетата, че ще преплува Дунава, насредата обаче румънците се развикали и той се върнал, но го срещнал параход и се уплашил.

Инф.: Дончо Кънев Дончев, р. 1905 г. в с. Табачка, 4 отд.

Юли 1997 г., И. С.

Лековник

Натъртено се лекува като се увива в прясна кожа от овца. Стои докато му помине.

Серява вълна, непрана, се слага на натъртено, при простуда.

Серява вълна, напръскана с ракия, налага се върху гърдите, против кашлица.

Преварена ракия с черен пипер се пие гореща против простуда.

Топла ракия и липов цвят се пие против простуда.

За успокоение на нервите - в литър ракия се киснат 20 орехчета десет дена и се пие по малко.

Главоболие се лекува като се разцепва стар картоф, който се реди по главата на болния.

Конски фъшкии, пресни, се налагат върху коремчето на малко дете, като го боли.

Пресни конски фъшкиии, разредени с вода и изцедени се наливат в устата на изпаднал в несвяст пият човек - да се свести. Детето ми като беше на две години през 1958 г. Самичко пило ракия и припаднало. Спасихме го със сока от фашкиите - по две-три глътки му давахме.

Конски фъшкии, смесени със счукан ечемик се дават на болни от пневмония.

Против напикаване на малки деца - от ръжено брашно и копривено брашно, смесено по равни части, се прави питка, пече се и се дава на детето.

Инф.: Иванка Савова Кънева, р. 1932 г. в с. Табачка, 7 кл., род преселници от Тревненско

Юни 1997 г., Е. Т.

Лековник ІІ

Рани се лекуват с кантарион, накиснат в дървено олио. Маже се външно.

За разтривка против настинка - прави се с първак, силна ракия 80 градуса.

Против порязване - полива се с ракия за дезинфекция.

Против кашлица се пие мляко от магарица.

Против туберкулоза - орехова шума се вари и човек се кисне в нея. Ореховата шума се използва против гъгрица - смесва с боба.

Ракия на гладно не се пие - сутрин я дай на душмана, обед на приятел, а вечер си я пий сам. Ракията успокоява, маха умората. Ракиеното време е по икиндия - четри-пет часъ след обяд.

Инф.: Христо Ботев Цонев, р. 1913 г. в с. Табачка, 4 отд.

Юни 1997 г., Е. Т.

За маясъл

Таралежа е много полезен. Сварен таралеж - става като пилешко - яде се против маясъл.

Инф.: Райна Георгиева Ганчева, р. 1924 г. в с. Табачка, 7 кл.

Юли 1997 г., Н. Н.

За "Сладката"

Ако та боли болен зъб или глава, или за Сладката болест - вземат се три залъка хляб, насолени със сол и се слагат в керемида. Взема се залъчето и се прокарва от пъпа към главата по посока на часовниковата стрелка през челото, всяко залъче по три пъти. След това се дават на животните или се хвърлят в реката.

Инф.: Симеона Цветкова Ненова, р. 1930 г. в с. Табачка, 7 кл.

Юли 1997 г., Е. Т.

Лекове

Като гърми от небето падат стрелички. То е камъче, с него се парят бездетните жени по корема.

От восък се правят муски, с ръце се обайват против уроки и почуди.

Против уроки се пущат миди във вода да запушват и да отива злото в морето.

Инф.: Райка Тотева Митева, р. 1902 г. в с. Табачка

Юли 1989 г., Ц. Н.

Устрелено

Н.Н. Казваш, че има добър и лош час, кога е лошия час?

Р.К. Когато дните се разженват, да бягаш от тях. Когато се женят - на работа да тръгваш - спори.

Н.Н. А какво става, ако си на лош час?

Р.К. Може да урочасаш - заболява те главата, очите ти сълзят... Месецът ако е "ветрен", лошо. Това е когато има харман около него - един мътен кръг, значи че времето ще е на вятър.

Н.Н. Какво се прави тогава?

Р.К. Бае се против уроки.

Н.Н. Кой може да урочаса някого - мъж или жена?

Р.К. И мъже, и жени. Веднъж излизаме от вратата с каруцата. И един мъж, комшия, рече ей тъй с ръка към кончетата. Отидохме на нивата и син ми Димитър каза: Татко, пък кончето не ще да пасе и прави ей тъй (вдига си главата и я върти). Направо е урочасан.

И кончето взема да се вцепенява. Турихме го ний на каруцата и си дойдохме. Викнахме един комшия да го излекува, той както знай излекува го, ама то било устрелено и до двайси и четри часа изцъкли очички. И умря. А кобилата цвили. И като влезе у дама и видя кончето, и млъкна. И млякото й спря, и читирси дена тъй. И после умря. И кончето умря, и кобилата умря. Ама аз тоз човек го помня - със сини очи беше. И викам на мъжъ си - "Като видиш бати Петра, бягай три порти по-далеко." Туй съм патила.

Инф.: Райка Тотева Митева, р. 1902 г. в с. Табачка, 3 отд.

Август 1989 г., Н. Н.

Уроки

Против уроки баеше баба Рада Пиперкова, баеше с кърпа. Против уроки се носят кръстчета, червено - да се огледа в него, първите очи да са в червеното.

Инф.: Христо Ботев Цонев, р. 1913 г. в с. Табачка, 4 отд.

Юли 1997 г., И. С.

* * *

Против УРОКИ - на шапката на бебетата пришиват морски охлювчета, парички - да не урочасват.

Инф.: Величка Минчева Василева, р. 1920 г. в с. Табачка, 2 отд.

Юли 1997 г., И. С.

* * *

Кълка от жеба (костенурка) си слaгат момите на косите против уроки.

Инф.: Елена Пенчева Пенчева, р. 1906 г. в с. Табачка, род от Колибите, Габровско

Юни 1997 г., Е. Т.

Урочасани деца

Едно време моя син като го изведох на хорото - едно хубаво, пълничко момченце беше - и вечерта плачи, пищи и свекървата вика - То урочасано! Викаме бързо баба Стояна Иванова и кръстника.

Отивам с шише вода - тя го сипва в менче, тя чете молитва и я вземам. Умивам му учите и му мина, аз го вярвам туй, щот съм го видяла.

На вуйчо майка му ей тъй го водила да го причестява - Я, какво хубаво дети си имала, пък аз да не зная, рекла една и докато каже и детето зелено повърнало - отрова, отрова и за една-две седмици и умря.

Инф.: Пена Богданова Новакова, р. 1918 г. в с. Табачка, 4 отд.

Август 1997 г., Н. Н.

Бае против уроки

Едно време баба Моша баеше против уроки. Взема въглен, рог от дърво, босилек и едно кръстче, камъчета, охлювчета и всичко това го слага в едно парцалче, топи ги и говори пред болния - Да въри в гори Тилилейски, дето петел не пее, дето човек не стъпва..., ама не ги знам думите. Ей тъй баеше против уроки.

Инф.: Мария Тодорова Богданова, р. 1925 г. в с. Табачка, осн.обр.

Август 1989 г., Н. Н.

Лекуване на уроки

Против уроки баба ми Стояна правеше тъй - жули му челото на болното с пръсти и приказва нещо. Паричка или синьо мънисто трябва да се зашие на шапката против уроки.

Взема камъчета с босилчи, чете им, бърка вътре във водата. Бабо, викам й, какво им приказваш? А тя - А, ще четеш от едно до десет и от десет до едно, лъже ни тя. Който бае се прозява, това е на добре.

Баба Рада и тя лееше куршум. Сипваш водата в шише и го мяткаш през прага и я пият после тая вода, мият си очите.

Инф.: Райна Георгиева Ганчева, р. 1924 г. в с. Табачка, 7 кл.

Юли 1997 г., Н. Н.

Баяне с хляб за почуди

Имах болно, дойде една стара жена, знаела много церове - за почуди. Имала дъщери, ама не щат да приемат. Я ми ги кажи на мен, рекох й.

Земаш керемидка, три залъка хляб и почваш с първото залче - от ухо през чело - до ухо. И казваш: Сестричке - добричке, посрещам те. Вземаш второ залъче и пак казваш - Сестричке - добричке, да отиваш на гайдуница на цигулка. Вземаш третото залъче и казваш - Сестричке - добричке, да отиваш по планини, по гори, по води.

Записах го аз, ма не вярвах. Отидохме да орем. Моя мъж е политически затворник от комунистите, щото беше горянин. Та викахме хора да орат. Обаче една много го боли зъб. И рекох - Бе аз знам тука едни приказки, дет лекуват. Бе щом знаеш, казвай. Почнах аз, то изглежда се бута и нервната система. Отболя ме, вика оня и ора цял ден човека. Туй старите хора знаят и вярата е важна.

Три пъти се прави, общо девет пъти. Залъците после ги хвърлям настрана на птичките ако сме на къра, ако сме вкъщи - на керемидите.

Инф.: Величка Минчева Василева, р. 1920 г. в с. Табачка, 2 кл.

Юли 1997 г., Н. Н.

Шест питки за здраве и закрила

Първо правиш една питка и я наричаш на Свети Петър, подаваш и нещо за обуване, чорапи оплетени, примерно. Друга питка наричаш на Света Неделя и даваш с нея малко памук, за едно вретено. След това - питка за Свети Харалампи и даваш вълнена прежда. За болестите даваш питка и памучна прежда. Петата е питка за Бога и даваш каквото пожелаеш. Шестата питка е за Света Богородица и даваш каквото си пожелаеш.

За звездите трябва... да се направи три пъти във вторник и до края на годината - шест жени покани на гощавка - по една китка жито, малко баница и малко грозде, осветено от свещеник и по една от питките се подава за здраве и закрила от шестте пити.

Инф.: Райка Тотева Митева, р. 1902 г. в с. Табачка

Юли 1989 г., Н. Н.

За Почуди

За да разберат дали е болен от почуди се гадае с кръстче от черен глог - слага се в паничка с вода. Ако кръстчето тръгне наляво - не е хубаво, ако тръгне надясно - хубаво. Пукалчетата се пускат във водата и те цъфват. Като цъфне - има почуда, ако не - те тъй си седят. Като се разбере, че има почуди му баят с живак.

Инф.: Райка Тотева Митева, р. 1902 г. в с. Табачка

Август 1989 г., Ц. Н.

Баяния от тефтерчето на баба Райка

За Поревка

Тръгнали три жени на път - Софка, Друмка и Поревка.

Минали гора зелена, друми широки.

Седнали да обядват. Яли, пили - на Поревка не дали, тя вземала от останките.

(Това се казва три пъти)

За сладката

Добранке ле, добро момиче, защо седиш тука, че не отиваш из росни ливади по китни цветенца, да пиеш студена водица.

(Повтаря се три пъти, това се прави сутрин преди слънце.)

За сладката

Ако си мъж - баща да си ми, ако си жена - майка да си ми, ако си ерген - брат да си ми, ако си мома - сестра да си ми.

(Това се повтаря три пъти, това се казва вечер след залез слънце.)

За куршума

Светата ни Божа майка - де да иде злото - где петли не пеят, где куче не лае, где слънце не пече, где месец не пече, где в пусти гори, в пусти камъни и пясъци, гдето птичка не хвърчи.

Прът на глава, Богородица на гърди, мир на сърце. Уплаха с ножици да се излeе като чисто сребро, като чисто злато.

Пак за куршума, други думи

Тръгнал буен войник, страшен страшник.
Едното му блюдо на небето, другото на земята, в пояса му крупъ сол.
Къде отиваш буен бойник, страшен страшник.
Отивам при болника да му сърцето пробода, да му кръвта изпия.
Недей отива, поп изповяда, не пречи, с мен иди в зелена горица, в росни ливада, да пиеш студена водица.

Инф.: Райка Тотева Митева, р. 1902 г. в с. Табачка

Октомври 1997 г., Н. Н.

Думите "за куршума" се казват докато се топи оловото, преди да се излее куршума над главата на болния - това обясни баба Райка през 1989 г., при по-ранно посещение при нея. Повтаря се три пъти, лее се три пъти и се дава водата да се пие на болния. Куршумът се лее в студена вода, водата се дава на болния да я изпие, а куршумът се хвърля в реката по течението на реката.

Деца - едномесеци

Едномесеци са една майка да роди две деца в един месец, макар и в различни години. Когато има в една къща едномесеци, ако се случи кокошка да снесе яйце с два жълтъка, пържат им ги веднага. Чинията се слага на прага и се ядат през прага. Аз със сестра си бях така, баба ни даваше винаги като имаше двойни яйца. Тя казваше - когато умре едната от нас, да разчеснат една двурога вила. Едната част да пуснем в гроба, другата да остане при живия човек.

Инф.: Иванка Савова Кънева, р. 1932 г. в с. Табачка, 7 кл.

Юли 1997 г., И. С.

* * *

Едномесеци (кръвни роднини, родени в един месец) - като умре единия, отчесват дърво от мотовилка и го слагат в гроба.

Инф.: Величка Минчева Василева, р. 1920 г. в с. Табачка, 2 отд.

Юли 1997 г., И. С.

Гадание за плодородие

В нашто село трапезата се кади се три пъти - срещу Коледа, Васильовден и Йордановден. Запазват се въглените и срещу Трифон Зарезан се добавят още три въглена, притикват другите настрани във огнището. На сутринта се гадае - като въглените предварително са наречени - за плодороде, за киша и за суша. Който въглен се разпилей е на хубаво, който остане твърд е на лошо. Сутринта след гаданието всички въглени се събират в една торбичка. На Велики четвъртък, след като боядисат първото яйце, прибавят го в торбичката. След туй, на Гергьовден сутринта рано, чорбаджията става, отива на нивата, на средата изтърсва всичко на земята, защото знае, че ще дойде Свети Георги за здраве и плодородие. Туй го зная от дядо си.

Инф.: Иванка Савова Кънева, р. 1932 г. в с. Табачка, 7 кл.

Юни 1997 г., И. С.

Ако не се пукне пъпката - ще мре човек

На Васильовден, Сурваки се хвърлят дрянови пъпки в огнището и всяка се нарича на човек. Колкото хора вкъщи, толкова пъпки хвърляш. И която се пукне - жив и здрав ще е човекът през годината, а ако не се пукне пъпката - ще мре човек.

Инф.: Елена Иванова Ненова, р. 1911 г. в с. Табачка, 3 кл.

Юни 1989 г., Н. Н.

Гледа, гадае и цери

В село Сенянково имало едно кадънче - сакато, неженето - гледа, гадае и цери. Той ходил като била жива майка му, да гледа за нея. Кадънчето му казала как майка паднала и й дала муски - книжки в парцали. Чете на дебела книга - като чете - поти се, голям зор. Който се смее го връща, кой я попържа също, познава още от вратата и ги гони.

Инф.: Дончо Кънев Дончев, р. 1905 г. в с. Табачка, 4 отд.

Юли 1997 г., И. С.

Блъснат от гръм на Свети дух

Брат ми Митю караши в Голямата неделя, Свети Дух, да му наорът царевицата, той щял да плеви в нивата отсреща, а след обяд щял да дойде да копае. Обаче му казал оня - Този ден не упрягам, пък камо ли да ора. Шъ съ тресни, шъ нъ убий. А Митьо - Нека да убий мене. Питал човека жена си и тя рекла да отива на нивата. Отишъл, задал се облак и като треснал, та ги оставил на място. Чуло се отсреща на баира - Олеле! Треснало ги и двамата, и хората, които ги видели, ги заровили в земята, да се махне тока от гърма. После лежали два месеца в болница.

Кат тресна, един чобанин от Красен ми каза - Двама души блъсъка ги уби, жената по-мърда, ама мъжъ умре. Зариха ги. Като чух аз това, отидох да ги видя, но те вече били откарани в болница, това става шейсетте години.

Инф.: Дончо Кънев Дончев, р. 1905 г. в с. Табачка, 4 отд.

Юли 1997 г., И. С.

Вярвяния, поличби

Кукумявка ако мявка е на пропаст, на смърт, на лошо. Има значение накъде гледа кукумявката, накъде говори, тя е като орисница.

Бухал като забуха - Буль-Буль, времето се разваля.

Куче да вие - на лошо, на пропаст.

Да пропее кокошка - кокошката не дава на петела да сети - да оножда другите кокошки, тя се качва върху тях и го гони. Това е на пропаст - нещо лошо ще се случи. Затова я вземат, прехвърлят я през къщата и я убиват.

Козата е била дявол и не я колят за курбан, тя не се дава и за помен.

Инф.: Иванка Савова Кънева, р. 1932 г. в с. Табачка, 7 кл.

Юни 1997 г., Е. Т.

Забрани

Ако куче драска дълго време на едно място, не се минава оттам - на лошо е.

Инф.: Елена Пенчева Пенчева, р. 1906 г. в с. Табачка, род от Колибите, Габровско

Юни 1997 г., Е. Т.

Млад човек не сади орех, защото като порасне ореха като врата му и той умира. Моя мъж посади орех и умря млад на 51 години, като млад е садил орех.

Инф.: Иванка Савова Кънева, р. 1932 г. в с. Табачка, 7 кл.

Юни 1997 г., Е. Т.

Орех не се сади, трябва сам да порасне. Ако стане колкото врата на човек - той умира. Ореховата сянка е вредна, много е силна.

Инф.: Христо Ботев Цонев, р. 1913 г. в с. Табачка, 4 отд.

Юни 1997 г., Е. Т.

От животно вечер мляко не се дава на заем, а сутрин, на добър ден. Ще свърши инак млякото, защото свършва деня.

Инф.: Христо Ботев Цонев, р. 1913 г. в с. Табачка, 4 отд.

Юни 1997 г., Е. Т.

Кукумявката вещае смърт

Когато кука кукумявката - ще мре някой - накъдето гледа тя - там. Към Ивана Ботьов гледа и той вика - Кукумявката гледа мене, ще умръ. И взе, че умря на другата година.

Инф.: Неда Стоянова Недева, р. 1921 г. в с. Табачка, 7 кл.

Юли 1997 г., Н. Н.

* * *

Кукумявката много познава. Навремето помня - баба Стояна иде и вика - Ще умра, дойде кукумявката и кука на къщата, ще умра скоро.

Попадийка, Байновка - това е едно животно, отровно, яде пиленца. Като я видят откъде да излиза, боядисват червена вълна и слагат вретено и хурка - да бяга.

Инф.: Райна Георгиева Ганчева, р. 1924, в с. Табачка, 7 кл.

Юли 1997 г., Н. Н.

Конят е по-добър приятел на човека

Конят е по-добър приятел на човека от магарето. Като бяга и вика - Дръж се, не бой се. А магарето вика - Мотика, лопата!

Инф.: Христо Ботев Цонев, р. 1913 г. в с. Табачка, 4 отд.

Юни 1997 г., Е. Т.

Сънувал орисници

Като бил осемнайси годишен, чобанин, на полянките отсреща го хванала треска. Към дванайси часъ през нощта го хваща огън, умира от глава. И сънува - идат три момичета с бели кърпичка - първата рекла - туй момче яди много пъпеши, втората рекла - ще умре, третата рекла - няма да умре, ще остави пъпешите. Така и направих, престанах да ям пъпеши и оздравях.

Инф.: Дончо Кънев Дончев, р. 1905 г. в с. Табачка, 4 отд.

Юли 1997 г., И. С.

Съновидение до четирстия ден

До четирстия ден сънувала майка си, каза ли й да си сложи чесън под възглавницата , на четирстия ден заравя чесъна в гроба. Трябва обаче да не ходи сама, слага в торбата една пръчка и ходи с нея на гробищата. Трябва да ходят по трима на гроба. На четирстия ден заравя и пръчката.

Инф.: Гена Дончева Дончева, р. 1930 г. в с. Табачка, учителка

Юли 1997 г., И. С.

Сън срещу задушница

Аз веднъж на задушница в събота сънувах комшийката дето умря. Показа ми се тя и каза, че идва у дома си, че й се свършили парите. После питах дъщеря й дали са сложили пари в ковчега, щото знаех, че така се прави.

Инф.: Иванка Савова Кънева, р. 1932 г. в с. Табачка, 7 кл.

Юли 1997 г., И. С.

Сънища

Ако сънуваш, че вървиш надолу - на лошо е

Ако вървиш нагоре - печелиш нещо

Ако сънуваш, че си в нужник - на болест

Ако сънуваш мечка, циганин - болест

Куче - ще те лаят хората, комшии, ще се караш

Кръв ако сънуваш, червено - истина значи

Змия - душманин

Ако та ухапе змия - смърт

Ако сънуваш, че те боли зъб - смърт

Ако сънуваш умрял някои жив - умряло му злото.

Проиграе ли ли ти ляво око - не е на добро

Проиграе ли дясно око - на добро

Вежда ако проиграе - ще се засрамиш

Инф.: Мария Тодорова Богданова, р. 1925 г. в с. Табачка, осн. обр.

Август 1989 г., Н. Н.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.03.2005
Табачка. Теренни материали и проучвания. Съст.: Николай Ненов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Табачка. Теренни материали и проучвания. Съст.: Николай Ненов. Русе, 2004.