Глава 1. Фолклорна история

1.3. РОДОВЕ

Табачка

Преселването на дядо Дончо

Родът му - дядо му Дончо Нейков, идва от Балкана, 1845 г. юни месец дошъл с осемдисе кози. Тоз дядо Дончо бил майстор терзия. Дядото на тоз дядо бил дядо Нейко. Имал жена - баба Неделя.

Първо Дончо идва и оглежда пещерите, където червенци запирали овце. Някои си Кожуховци, дядо Дончо ги предопредил, че ще се заселва тука, връщат се и от Балкана си идват с всички стада, главно кози имали. Минават през Пепелина и през Катър дере и идват тука. Червенци имали амбиции, но си отишли. Пет дена въртели козите да свикнат, спели в пещерите. На седмия ден оставил бабата да пази козите и отишъл да огледа към пещерата Драганка и обърнал козите към Водна. Имало ялачка. Старецът се подпрял, червенци отгоре го замеряли с камъни и подплашили козите, той се умъчнил и се върнал при бабата.

Тогава били заселени само Керовци и Ганчевци, също козари, които ползват пещерите. Той бил склонен да се връща, но бабата казала - Няма да си ходим, ще строим къща. Дядо Нейко и баба Неделя останали тука, а сина им Дончо Терзия, упражнявал занаята си в Трявна и слизал да им носи хляб - през пътеки, през Острица.

Инф.: Дончо Кънев Дончев, р. 1905 г. в с. Табачка, 4 отд.

Юли 1997 г., И. С.

История на Богданския род

Моя дядо Богдан е бил чирак, земеделец у дядо Тошко и жена му Цана. Той бил много хубав мъж и го уженили за дъщеря им Гена. Първият им син се казва Тодор, вторият Васил, баща ми, и най-малкия Станчо.

Станчо отива да учи за поп, към 1925 г. е в Черепиш, разпределят го в Нисово, после в Щръклево (1941 г.), където купува къща. Преместват го в Русе, където служи в църквата "Св. Троица", погребват го в старото гробище, сега Парка на възрожденците, с един голям кръст на гърдите. Има син Йордан, а той - Силви Стефанов, дето е журналист.

Някъде към 1904-1905 г. Гена се залюбва с Йордан Пърльовския и се сговорват. Той убива жена си, а тя мъжа си - Богдан. Обаче работата се разбира - разравят гроба, погва ги полицията и те избягват във Влашко. Хващат ги в Букурещ, осъждат ги и там лежат в затвора. После идват в България, разделят се, а баба Гена се жени още три-четири пъти. Последния път ни намери като бяхме с баба ти Мима в Горна баня в София.

Бабалъка му на дядо ми Богдан - Тошко, мой прадядо, бил много предприемчив човек. Правел кираджийство, вземал спирт от Балкана и го носел в Русе да го продава на други търговци, имал бакалия в село. Обаче като става тая работа със зетя и се преместват в Русе. До 1924 г. живели до пазара, Сортови семена сега дето е. Там купили къща на улицата с три рулетки и още три къщи в двора. Там живеят Тодор, Васил и квартиранти. До 1925 г. са живели там. Като умира дядо Тошко и баба Цана и се преместват.

Тодор, най-големия, бил беден, пиян човек. Работел в града с една гальота, събирал боклука и го извозвал. Появило се вакантно място за пазач в гробищата и Тодор много искал да му го дадат, та все казвал: - Аз да мога да вляза веднъж в гробищата, ще се уредя. Е, уреди се, каза дядо ти Васил, когато умря Тодор. Тодор има двама сина - Васил в София - професор по биозащита и Богдан в Русе - братовчеда Богдан, дето умря жена му.

След 1925 г. дядо ти Васил се мести със семейството си в село Черешово, пасал добитък, работил земеделие на чужди хора. Живели у Санда, бедна жена, която - и до сега помня, готвеше охлювите с черупките и като сърбаш, ония тракат из канчето. Около година изкарахме там и понеже немотия, безимотен, пък го и влече към село, се върнахме в Табачка.

Хубаво, ама едно време имали над 300 декара ниви и лозя, къща, сега - нищо. Имали два чифта работен добитък, две рала, две коли и единадесет кобили. Тях пускали лятото боща, използвали ги само за вършитба. Живели в горния край на селото, до игрището. Пуснали ги в една нова къща, току-що измазана и мокра, неизсъхнала. Там, във влагата на пода хвърлили царевични стебла, че изкарали някак студа.

В Табачка по това време свещеник бил поп Христо, а в Батишница - Иван. Добре, ама нали са им съселяни, не се обръщали почтително към тях, а им викали само по имена. Затова те решили да се разменят. Така поп Иван дошъл в Табачка, а Христо отишъл в Батишница. Като идва в Табачка на попа дали една къща, голяма, строена като за братя - с два входа и т.н. Обаче рекли му на попа - в тая къща ходят таласъми. И попа го страх. Тогава поп Иван поканил Васил да живеят заедно. По това време Васил работел като разсилен в общината.

След някоя година - към 1927-1928, Васил взел да търси място за къща и пазарил хора да чупят камъни. Добре, ама бабалък му - дядо Христо, му дал една част от двора си, към декар и нещо, на Могилата, махалата се казва тъй. И 1931 г. направил къща там. Той вече работел по Дунава на шаланите, та жена му Неда правела кирпичи. Носела вода от от кладенеца на Пожарака и правела кирпичи. Написала писмо до Васил и вместо 500, по погрешка написала, че са готови 5000 броя. Като видял писмото, Васил рекъл - Бре, че аз да почвам къщата. От тази къща тръгнах на училище с една шарена торбичка.

Инф.: Богдан Василев Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, осн. обр.

Февруари 1997 г., Н. Н.

За произхода на Богданския род

За Богданския род ми е говорил дядо ми Станчо, поп Стефан. Богданският род води началото си от хайдутина Богдан войвода. Той бил дребничък на ръст и нощно време се промъквал в селата, влизал през комина на къщата и колел турците. И ние, наследниците му сме дребнички на ръст.

Родът на дядо ми произхожда от махала Богданци, до Плачковци.

Инф.: Силви Йорданов Стефанов, р. 1954 г., висше обр.

Декември 1995 г., гр.Русе, Н. Н.

Заб.: БОГДАНЧОВЦИ, погрешно Богдановци - колиби, 29 жители, Габровско (Коледаров П., Н. Мичев, 1989 - Речник на селищата и селищните имена в България. 1878-1987, София, 1989, с. 40).

За фамилното име Циганите

Прадядо ми Нено Керовски се върнал от Балканската война и довел със себе си Йордан Циганина, който бил помак, ама всички от селото тъй му викали. Покръстил го, после го оженил за Васила - най-бедната изостанала мома в селото. Къщата им била оттам реката, срещу Боньовския геран. Оттогаз на рода им останал прякора Циганите.

Инф.: Иван Ненов Иванов, р. 1943 г. в с. Табачка, ср. обр.

1990 г., Н. Н.

Хаджии

Прадядо ми Тошко тръгнал с шурея си на хаджилък. Минавали през Гърция и къде Гюмюрджина влезли в един хан. Хапнали, разприказвали се. В това време до тях се доближил един турчин и ги попитал на български от къде са. Като му казали, че са от Табачка, той ги попитал дали знаят къде е пещерата Дил Николца или Тъмна. И като му отговорили утвърдително, турчинът казал: "От Тъмна до пещерата Драганка има тунел. На седемдесет и седем крачки по него вляво има процеп и в него дъно на каруца, а в следващата пукнатина има изсипани 40 катърски торби злато. Когато бягахме навремето не можахме да си ги приберем. На входа отпред има коневръз от камък, а в скалата до него - желязо като човка. Като вържеш кон за коневръза ще копаеш на мястото дето са му задните крака. Ще стигнеш до камък с квачка върху него, а под него - злато." Тъй казал турчина.

Почудили се наште хора, помислили и се върнали в Табачка. Ходили, търсили, копали, обаче - нищо. Само глинени парчета. Така нашия род остана без хаджия.

Инф.: Богдан Василев Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, осн. обр.

Септември 1989 г., Н. Н.

Дериконските

Н.Н. Разкажи ми за своя род, откъде идват, как са дошли.

Х.С. Аз съм от Дериконски род, Някога моя пра-пра дядо може би е убил някой кон и като го е убил, и го е одрал и оттам носим името си Дериконските. Ний сме се преселили тука може би, аз доколкот си прая сметка на рода 1850-та, 60-та година, някъде по него време е било. Наша дядо е от Балкана, дошъл и съ заселил оттатък реката на Ямъта. Той е бил малко като воденичар такъв, имал воденичка долу на Лома, тепавица ли й било, какво й било. И тъз цялата махаличка е на него и на неговите синове.

Н.Н. Той като е дошъл тук, село вече имало ли е?

Х.С. Да. Селото е заселено през 1810-20 година от преселници от Балкана.

Н.Н. Чувал ли си да казват кои са първите?

Х.С. Керовци. Първия, който е бил заселен тука в Табачка, е бил чирак на пашата, на бей - в Бей чуфлик, имало е чуфлик там, към Червен. И оттам е дошъл и се е заселил, и направил Керовската махала - отсреща, срещу вашта вила. До Василя Симеонов дето беше - до тях. И след туй вече идват от Балкана Ганчовци от село Ганчовци и правят Ганчовската махала, тя е надолу. И оттам вече селото тръгва - от Тревненския Балкан идват ей тука, Тревнята махала дето е от моста до мегданя, тя затуй носи името Тревнята. И след туй почват нанагоре. Аз като запомних селото вече беше до училището, новото. Нагоре беше ясаци, рядко беше населено.

Инф.: Христо Петков Стоянов, р. 1925 г. в с. Табачка, осн. обр.

Януари 2004 г., Н. Н.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.03.2005
Табачка. Теренни материали и проучвания. Съст.: Николай Ненов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Табачка. Теренни материали и проучвания. Съст.: Николай Ненов. Русе, 2004.