2004-ТА ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА ГЕЙ АКТИВИЗМА

Моника Писанкънева и Станимир Панайотов

web | web

Какво се случи с българското ЛГБТ движение?

Изминалата 2004 година беше най-плодотворната и наситена със събития за българското движение на лесбийки, гей, бисексуални и трансджендър (ЛГБТ - оттук до края на статията приемаме абревиатурата за краткост). Годината започна с конференция, посветена на борбата с дискриминацията срещу ЛГБТ, организирана от най-старата гей организация у нас, БГО "Джемини". Широко отразена в масмедиите, конференцията привлече вниманието на обществеността към влезлия в сила от 01.01.2004 г. Закон за предотвратяване и защита от дискриминация, който изрично включва сексуалната ориентация. Макар и да пропуснаха да обявят това в организираната от тях пресконференция по време на събитието, БГО "Джемини" вече не бяха единствената българска юридически регистрирана гей организация. На хоризонта на ЛГБТ движението се появиха две нови организации, Ресурсен център на лесбийки и бисексуални жени "Билитис" и Фондация "Куиър България" (вж. Писанкънева 2004). Този факт сам по себе си свидетелстваше, че нещо е започнало да се променя в нагласите на социално-ангажираните български гей мъже и лесбийки. Традиционната за последните десет-дванайсет години аполитичност и безучастност към опитите на шепа активисти от "Джемини" да градят имиджа на сексуално различните постепенно отстъпваше пред желанието да се направи нещо устойчиво и ефективно в нишата на ЛГБТ в българското гражданско общество. По западен образец и с не по-ниско самочувствие от това на западните ЛГБТ организации, новите организации се учредиха с дарения на съмишлениците, които ги създадоха и не бързаха да кандидатстват за чуждестранна финансова помощ, а започнаха своята дейност с качествен анализ на положението на лесбийките, гей мъжете, бисексуалните и трансджендър в България (Анализ б.г.). На тази основа организациите разработиха стратегически планове за период от 3 до 5 години, избраха подходи - "Билитис" да работи на базисно ниво, да създава и подпомага клубове на лесбийки и бисексуални жени, а "Куиър България" избра да работи на ниво разработване и промотиране на обществени политики за промяна на нагласите сред масовата общественост спрямо ЛГБТ. Друга основна цел на "Куиър България" беше да работи за координиране на действията на съществуващите ЛГБТ организации в страната, осъзнавайки възникването на подобна необходимост от момента, в който организациите са повече от една.

До 2004 г. "Джемини" монополизираше в някаква степен видимото ЛГБТ пространство в масмедиите, но много от представителите на т.нар. "целеви групи" на организацията не желаеха да обвързват името си с нейните действия¹. Прекалено силното акцентиране върху дискриминацията на хомосексуални от хетеросексуални, което пораждаше известен сепаратизъм, комбинирано с изключително неефективни дейности, осъществявани благодарение на наличието на финансиране от холандски донори, превърнаха "Джемини" в нежелан от повечето гей мъже и лесбийки символ на посредствеността в гей средите. Вместо да положат усилия за промяна на организацията "отвътре", активистите, които не одобряваха начина на работа на "Джемини" и пилеенето на донорски средства, се насочиха към създаване на алтернативни организации. Водещата идея, която обединяваше инакомислещите, се заключаваше в една-единствена дума: професионализъм. Българското ЛГБТ движение усети най-после нуждата от професионално работещи организации, за да постигне целите си.

За разлика от съседни югоизточноевропейски страни (Сърбия, Черна гора, Хърватия и дори Албания) България разполагаше с една-единствена юридически регистрирана организация от 1992 до 2002 г. В нарочно изследване на Денис ван дер Вьор, консултант на холандската федерация на гей и лесбийски организации СОС, се сочи, че в Югоизточна Европа през 2002 г. по това време в Сърбия е имало 9 регистрирани ЛГБТ организации; в Хърватия - 3; в Словения - 5; в Косово - 2; в Албания - 4. С по една организация все още са били само Македония, Молдова, Румъния и България. Но за разлика от другите три, българската гей организация "Джемини" постига възможно най-катастрофалното развитие. В началото на 2001 г., когато "Джемини" печели първия си крупен проект с холандско финансиране, регистрираните членове на организацията са между 150 и 200 поне на хартия. Броят им слабо се увеличава през първата година на проекта, въпреки че една от целите на проекта е именно да се предоставят услуги на колкото се може по-голям брой гей мъже и лесбийки. Планирани са това да бъдат 450 за първата година и 1200 - за третата. Вместо това в края на третата година от проекта за организационно развитие "Джемини" разполага с по-малък от преди три години брой регистрирани членове, от които едва 7 идват на състоялото се през април 2004 г. общо събрание. Как може да се обясни тази крещяща липса на подкрепа от страна на българските гей мъже, лесбийки, бисексуални и трансджендър към организацията, която ги представлява? Лошото качество на дейността на "Джемини" и липсата на лидерски потенциал в организацията е само едната страна на медала. Отсъствието на гражданска активност и нежеланието да рискуват името си в една хомофобска среда е другата важна причина, поради която малко ерудирани гей мъже и лесбийки се ангажираха с подкрепа към "Джемини". Самата "Джемини" работеше като затворена система през трите години на структурно финансиране, получено от Холандия (февруари 2001 - март 2004). Недопускането на хора, които са извън управленските структури да вземат участие в процеса на вземане на решения, с оглед на това малък брой личности да имат контрол върху харченето на донорските средства, отблъсна много мотивирани и ерудирани гей активисти от "Джемини".

Останалите в организацията активисти играеха ролята на фронт-фигури, които се опитват да спасяват имиджа на движението, прикривайки вътрешната кухота на структурата, както и колегите си, които не се притесняваха от липсата на подкрепа от страна на общностите, поради различния тип цели, които мотивираха участието им. И така се стигна до злополучната дата 14 април 2004 г., когато лъсна цялата празнота, прикривана от доста време насам зад благозвучното наименование "Българска гей организация - Джемини". Само 7 регистрирани члена взеха участие в проведеното общо събрание, което имаше за цел да набележи стратегическите цели на организацията за периода, който започна без наличието на структурно финансиране от чужбина. Никой не се интересуваше вече от потъващия кораб, останал без златни кюлчета на борда. Това, което спаси "Джемини", беше протегната ръка на представители на новосъздадените "Куиър България" и "Билитис", които взеха участие в събранието като наблюдатели (по изрична покана, изпратена в последния момент), както и продължаващият интерес на холандските донори да финансират организацията. Първенството в ЛГБТ сферата донесе своите дивиденти.

Въпреки краха на "Джемини", 2004 година донесе общо раздвижване на ЛГБТ средите, както и някои съвсем нов тип събития, демонстриращи нараснала смелост от страна на гей мъжете и лесбийките и намаляло безпокойство, че показването на сексуалната им ориентация на публични места може да им навреди. Първото от тези събития беше създаването на гей спортен клуб "Тангра", който за няколко месеца се превърна от идея в реалност благодарение на усилията на фондация "Куиър България" и гей спортистите, застанали начело на клуба. Резултат от формализирането на спортния клуб беше участието на 23-ма българи в европейските игри за гей и лесбийки, проведени тази година в Мюнхен, Германия. За първи път България беше организирано представена от такъв голям брой атлетично настроени гей мъже и лесбийки, благодарение на спонсорите, привлечени от спортен клуб "Тангра" и "Куиър България". По примера на "Тангра", който успя да привлече предимно гей мъже, лесбийките, подкрепяни от "Билитис", също учредиха свой спортен клуб - BGL SporTeam, първата дейност на който беше сформиране на волейболен отбор. Друг гей волейболен отбор, със закачливото наименование "Дебелите котки", който се зароди още по времето на игрите в Мюнхен, се отдели от "Тангра" и реши да следва своя самостоятелна програма - така, за съжаление, доказвайки аксиомата, че в България от всичко има по две, но за радост - стимулирайки многообразието. Роенето на отбори в сферата на гей и лесбийския спорт показа, че хомосексуалните се интересуват не само от посещения на нощни клубове. Спортът като средство за укрепване на духа и тялото и като напълно видима публична дейност привлече над 50 гей мъже и лесбийки само в София. Първият възникнал спортен клуб, "Тангра", веднага се насочи и към комерсиална дейност, планирайки международен гей турнир в Албена през лятото на 2005 г. Спортните събития, организирани от клубовете - крос по случай деня на влюбените "Свети Валентин"; състезание по плуване; лесбийски спортен празник с няколко вида спорт и редовните тренировки по плуване, волейбол и бадминтон, допринесоха за "излизане на светло" на гей мъже и лесбийки, които до тази година не бяха участвали активно в малкото мероприятия със социално въздействие, организирани от "Джемини", и не припознаваха себе си сред членската маса на организацията. Спортът създаде среда за общуване между гей и лесбийки, необременена с политически амбиции, но същевременно стимулираща промяна в нагласите към себе си и към проявите на общностно действие.

Активистите на "Куиър България" и "Билитис" бързо съумяха да намерят подход едни към други и да координират своите действия за постигане на по-голям ефект в публичните пространства. Трудно се оказа партнирането с "Джемини" поради невъзможността бързо да се преодолеят традициите на затвореност и недоверие към околните, които характеризираха подхода на организацията в съвсем близкото минало. Новите организации открито и честно изразиха своите очаквания към "Джемини" и вижданията си за нейната роля за в бъдеще по време на организирани от "Куиър България" партньорски срещи през април 2004 г., скоро след злополучното общо събрание, на което се достигна до замразяване на организацията. Новата конкурентна среда подейства стимулиращо на "Джемини" и организацията бавно започна да се възражда и да прилага по-открит подход към привържениците си. Промяната в ръководството на "Джемини" от ноември 2004 г. засега дава надежди за подобряване на качеството на работа и на координацията й със сродните организации. Принципът на партньорството и изграждането на мостове между различни сфери за повишаване видимостта на ЛГБТ в публичните пространства стана основен принцип на работа за "Куиър България". Фондацията организира научна конференция на тема "Новите социални движения и сексуалността" в партньорство с Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Центъра за социални изследвания на пола. Конференцията привлече учени от Западна и Източна Европа, САЩ и Канада. Масмедиите широко отразиха събитието и проявиха необходимата сериозност към дейността на новите организации. Конференцията показа, че в средите на гей активистите у нас има и хора със задълбочени познания за процесите и явленията, които определят насоката на гей и лесбийското движение.

Сътрудничеството с академичната общност на Софийския университет не попречи на "Куиър България" да заведе дело срещу администрацията на Университета за случай на дискриминация срещу група хомосексуални мъже, които редовно посещавали сауната на Софийския университет до февруари 2004 г., когато поради оплаквания на клиенти, смутени от откритото им присъствие в сауната, били изгонени с думите "за педерастката ви компания сауната вече е затворена". Това дело се явява първият групов иск за защита от дискриминация на основа сексуална ориентация, заведен по силата на новия антидискриминационен закон. Презумпцията, че дискриминираните не могат да избират своите дискриминатори, мотивира "Куиър България" да не се огъне под нападките на по-консервативно настроените активисти от "Джемини", които сметнаха, че делото ще даде негативен имидж на гей общността, защото се съди една институция, превърнала се в светиня за всички българи. "Билитис" застана на по-радикална позиция, подкрепяйки "Куиър България". Подкрепящо становище за делото беше получено и от Българския Хелзинкски комитет. Дори и да не успее, делото срещу Софийския университет ще създаде публичен прецедент на реакция за отстояване правата на хомосексуални пред институции, които разчитайки на добрата си обществена репутация, понякога си позволяват да нарушават правата им, и прилагат популистки аргументи в своя защита. Професор Биолчев, ректор на университета, изтъква пред репортер на "168 часа" (вж. интервюто във в. 168 часа от 26.11-02.12, бр. 48), че ако "Куиър България" спечели делото, той ще изпрати гейове в банята на съда, за да видят почитаемите съдии какво значи това. Делото срещу СУ показа, че ЛГБТ организациите все още не са достигнали до точката на пресичане, в която ще осъзнаят нуждата от сътрудничество помежду за постигане на ключови цели.

За първи път през 2004 г. член на политическа партия открито обяви пред медиите, че е гей. Това беше 27-годишният Ивелин Йорданов, член на БСП и бивш член на ръководството на БСМ, един от учредителите на "Куиър България". Излизането на светло на техен член постави БСП пред изпитанието да обяви открито своето отношение към сексуално различните. Всички национално представени масмедии отразиха този "coming out" и това създаде условия за стартиране на публичен дебат за отношението на българските политици към гей и лесбийското движение.

В началото на декември в Боровец се проведе международна конференция на представители на социалдемократически партии от цяла Европа при домакинство на БСМ. Конференцията беше посветена на връзката между европейската социалдемокрация и движенията за права на хомосексуалните. "Куиър България" и "Джемини" взеха участие от българска страна заедно с представители на БСМ. За съжаление БСП не беше изпратила свой представител. Организаторите пропуснаха да поканят първия излязъл на светло член на БСП с хомосексуална ориентация - Ивелин Йорданов. Всичко това показа страха на българските социалисти да се обвържат открито с подкрепа за движението за еманципация на хомосексуалните поради преобладаващия консервативен електорат на партията. Все пак някои политически лидери на БСП изразиха своята лична толерантност към гей мъжете и лесбийките, което е първа стъпка в откритото говорене по този въпрос в политическите среди у нас (за това вж. по-долу). Конференцията на европейските социалдемократи премина почти инкогнито, като домакините от БСМ предпочетоха да не уведомяват медиите за това събитие.

За сметка на това новите активисти от ЛГБТ средите продължиха да привличат медийното внимание и да провокират публичното говорене по въпросите на хомосексуалността.

Друго събитие, привлякло вниманието на медиите, бяха литературните конкурси, организирани от авторката на единствения български лесбийски интернет сайт Патриция Василева - Елия. Сайтът http://www.bg-lesbian.com съществува от 2001 г. насам и се е превърнал в основно средище за контакти и медиа, която дава възможност на българските лесбийки и бисексуални жени да изразяват себе си. Конкурсите за кратък разказ и поезия под наслов "От нея - за нея" събраха 40 участници. Жури, състоящо се от поп-изпълнителка, редактор на литературен интернет сайт и медиен работник, отличи най-добрите произведения, а самата организаторка и частни фирми спонсорираха наградите и проведената церемония по награждаването. Сред отличените имаше представителки на лесбийски неформални клубове, създадени с помощта на "Билитис". Намерението на организаторката е тези конкурси да станат ежегодни и да стимулират откритото говорене и писане за любовта между жени.

За първи път в края на 2004 г. отворено парти на "Куиър България" събра около 100 човека в открит клуб, разположен "над земята" в буквален и преносен смисъл. Партито показа, че лесбийки, гей мъже, хетеросексуални, бисексуални и трансдженсър могат да се веселят заедно и да одобряват нови идеи, извлечени от фетишите на гей културата за разнообразяване на своите развлечения. Гей кралици и крале танцуваха редом до лесбийки във военни униформи, андрогинни персони с маски на животни и мускулести мъже в кожа; за отбелязване е, че само двама от 100-те участника изразиха нежелание да бъдат снимани. Годината завърши обещаващо за ЛГБТ движението и за новите организации, успели да привлекат хора, които показват по-голяма откритост и желание за публични действия.

Въпреки сравнително слабото включване на бисексуални и трансджендър в новите ЛГБТ организации, 2004 г. стана година на значително разнообразяване на българското ЛГБТ движение. Нови лица, нови идеи и нови подходи демонстрираха промяна в нагласите и преодоляване на зависимостта от международна финансова и методическа подкрепа в българското ЛГБТ движение, което наистина започна да се еманципира и да успява да политизира сексуалността.

Как реагираха медиите и обществото?

Ако 2004-та беше най-активистката година за ЛГБТ движението в смисъла на consciousness raising, то тя беше и най-активната за медийното му отразяване, при което самите медии започнаха да осъзнават, че могат от това да трупат дивиденти и тираж, а не само от "несериозни" клюки. Всъщност тук има няколко проблема. От една страна, в т.нар. "история" на ЛГБТ движението (което на практика съвсем отскоро е и ЛГБТ, а доскоро едва и само гей-) стои проблемът за лидерството и общественото представяне на ЛГБТ, ерго и идентифициране на лидера с общността - и обратното. Очевидно медиите тук само отразяват, а не посочват тези лидери - но доколко самите ЛГБТ са били активни в този смисъл, с изключение на 1-2 души, докъм началото на 2004 г.? От друга страна, с "кризата" на "Джемини" и с вялия социален активизъм до 2003 г. можеше да се наблюдава недостатъчно представителство както в обществото и медиите, така и в самата общност. Така сякаш малко по малко започна да изчезва проблемът за "лошите репрезентации" в медиите, който почти не е бил масово разглеждан. Но така се появи и един вакуум между сериозно представителство (което доскоро беше монополно в лицето на Десислава Петрова-Солджър), твърде малко ангажирани активисти и несъответстващ ресурс на самата ЛГБТ общност спрямо повишаващия се интерес на медиите към гей и лесбийските проблеми. Накратко, ако до края на 2003 г. активизмът на ЛГБТ движението беше предимно медиен активизъм, в един момент се оказа, че медиите станаха по-активни от самите активисти.

Не така обаче беше в 2004 г. Да започнем с това, какво не се случи. Очевидно, дейностите през тази година бяха по-скоро частични и конкретни. Нямаше гей-парад или гей-фестивал, нито обществени кампании за промяна на законодателство, станали излишни след влизането в сила на Закона за защита от дискриминация. Не правният аспект беше важен през 2004 г., а комерсиализирането на гей-лесбийските идентичности, главно в и чрез медиите.

Организираната от "Джемини" конференция за промотиране именно на този закон получи голям и сериозен интерес все от влиятелни телевизии. Там и тогава за първи път, с гостуването на председателката на ILGA Елза Спиндлер, бе повдигнат въпросът за транссексуалността най-малкото с нейното показване - Т-то в абревиатурата ЛГБТ, традиционно, се появява най-късно в този тип движения. (По-късно през годината, травестизмът получи своето внимание.)

Не толкова подплътен изглеждаше активизмът, когато около втори февруари "Сблъсък" по бТВ зададоха въпроса "Предимство ли е да си гей в България" (Иван и Андрей в допълнение: "По-бърза ли е лявата лента?"), с което, от една страна, продължиха традицията на "грешно задаваните въпроси", а от друга - имплицираха, за кой ли път, мита за гей-мафията (бил той верен или не). И досега "Сблъсък" си остават перфектен пример за политическата недостатъчност на либералната доктрина спрямо ЛГБТ - защото още самият въпрос те поставя в позиция на самоотбрана, да не говорим за утвърждаване или политика на убеждението.

Някъде през април организационният колапс на "Джемини" мина без какъвто и да бил медиен интерес, а "замразяването" на организацията не се отрази на медийните изяви на лидерите й. Пословичното "кеворкиране" на не-толкова-големия евро-оптимист Кеворк Кеворкян не подмина тези лидери във "Всяка неделя", където тема бяха гей-лесбийските бракове и има ли почва за тях у нас. Ако през януари от "Джемини" твърдяха, че е много рано за такива законодателни реформи, то през май вече обсъждаха проблема. На бетонирания стил на Кеворкян, както е известно, не може да импонира никой.

От началото на месец май таблоидното предаване "Горещо" на Венета Райкова по NTV започна една (необявена като такава) акция по разкриване (coming out) на сексуалността на именити българи - само по себе си доказателство, че сексуалната идентичност може да продава, както го е и правила досега в жълтините. Но фактът, че нито един от гостите й (Евгени Минчев, Камен Воденичаров, Азис, Васил Найденов) не си "призна", пък сам по себе си говори, че никой не иска да се продава чрез сексуалността си. Значи, търсене има, предлагане няма? Неволно, Венета Райкова повдигна важния въпрос защо публичните фигури не желаят да политизират сексуалността си, който си стои актуален. Първото масово българско участие на Европейските игри за ЛГБТ в Мюнхен преди лятното затишие донесе новини не само по себе, а със спечелени награди. Явно не последното беше важно, като имаме предвид някои стигматизиращи заглавия ("24 часа", "Труд"), а фактът, че дори и един спортен и общностен успех, базиран на индивидуално постижение, не може да мине без хомофобия, вместо да се интерпретира през националната гордост и принадлежност. Не че има смисъл да се казва, но с категорията "хомофобия" и тази година Слави Трифонов беше в най-добри отношения, имайки предвид устойчивото усилие на екипа му да стигматизира (най-вече) мъжката хомосексуалност, което и се случи в скеч, посветен именно на тези спортни постижения. Очевидно, представите за сексуална инверсия и полова трансгресия в хомосексуалността не могат да бъдат оборени, дори и когато спортуваш. Чувство за хумор имаме, но то е крехко. Краят на лятното затишие бе радикално огласен от "случаят Азис". Този казус раздели не само моралисткото общество, но и самата ЛГБТ общност - не е ясно как се идентифицираш с, имитираш или харесваш някого по признак сексуална ориентация, щом този някой отказва да я обяви (пред Венета Райкова, например). Това беше добър повод за традиционалистите от "Сблъсък" да подменят вота на зрителите с хлъзгавия въпрос дали трябва билборда на Азис да бъде махнат, защото е неморален (разбира се, по отношение на друга българска икона - Левски), изравнявайки "неморален" с "хомосексуален", така поставяйки в абсурдна ситуация самия Азис, както и цялата аудитория да гласува за нещо, което никога не е казвано - че Азис е гей. (Апропо, в интернет-форума на "Сблъсък" се стигна дотам, един от организаторите на предаването да твърди, че вече не може да се говори за "хомофобия", а за "хетерофобия".) Буквално почти всички масмедии се ангажираха с проблема, като повечето новинарски тв-емисии го отразиха повече неутрално, за разлика от печатните медии, където може би по-коментарната им насоченост даде трибуна за повече хомо-скептицизъм. "Случаят Азис" всъщност не послужи толкова като социална трибуна на ЛГБТ, а като предстоящ дебат за национални, обществени, а така и политически ценности, внедрявани в градското пространство чрез разделението частно/публично. Малко по-късно тези ценности бяха подложени на изпитание с първия политически coming out в България.

И двете организирани през 2004 г. конференции попаднаха под медийното внимание: годишната конференцията на IGLYO в София, домакинствана от "Джемини", и конференцията "Новите социални движения и сексуалността" в СУ. Първата получи задоволителен интерес, имайки предвид, че международното ЛГБТ движение за пръв път се представя институционално в България. Втората за първи път въведе гей-лесбийските изследвания и куиър теорията в техния политически и академичен аспект. Това, че едно сериозно академично мероприятие може да бъде подобаващо отразено в сериозен стил ("Дума", "24 часа", "Хоризонт", БНТ "Вижте кой", Радио Нет) вече доказва, че професионалната журналистика бяга както от необоснованата хомофобия, така и от имитацията на про-европеизма.

Не така обаче стояха нещата за мачиста Козовски, въплъщение на американското "Морално Мнозинство" на родна почва. Сам по себе независимият депутат Козовски, който от варненска трибуна (в. "Черноморие" от 18.10.2004) надигна глас и тази година, както през 2002, срещу хомосексуалната болест, не е фактор, а и самите медии не раздухаха тази изтъркана позиция; фактор е, че политическото ръководство на НДСВ като управляваща партия не зае ясна позиция, за разлика например от случая с Роко Бутилионе. Мълчанието по този фактор обаче беше веднъж завинаги разклатено с първия политически coming out на Ивелин Йорданов (огласен в сензационен стил от "168 часа", а после от "24 часа" и "Труд"), което измести неадекватното поведение на Козовски, за добро или лошо, все така по-вляво. (Преди това, през юни, "Шоуто на Слави" не пропусна да до-олеви декларираното сътрудничество между "Джемини" и БСМ - вина на медиите, и на Слави Трифонов в частност, е несериозното отношение към ЛГБТ активизма и неговите връзки с лявата (социалдемократическа) политика). Новината беше разпространена от световните интернет-агенции и влезе в новините на чуждите гей-лесбийски медии. Така "олевяването" на левите се затвърди, което бе адекватно пояснено от всички медии. Посредством пресаташето на Сергей Станишев по медиите беше разпространено позитивното му послание, че в БСП членове не се приемат поради сексуалност, а поради лични качества. Румен Овчаров, Михаил Балабанов ("168 часа"), Йордан Памуков ("24 часа" от 11.11.2004) и Иво Атанасов (бТВ) също публично одобриха постъпката на Йорданов. Както подобава, преобладаваше реториката на "признанието" и "разкритието". Но като цяло за момента БСП си остава партия, която не смее да изкаже своята политика - а с това и декларираната си реформа.

Почти в един и същи момент с разкриването на Йорданов шоуто "Биг Брадър" разедини с най-малко усилия най-много обществото - с поканата в Къщата на двама бисексуални и от двата пола. Дебатите около това, колко представителна извадка въобще е шоуто, доказаха на първо време всяческата липса на информираност: бисексуалността изчезна в хомосексуалността. Нямаше го обаче и самото сексуално различие: съответните участници само споменаваха сексуалността си, без да я преакцентират. Този факт, съчетан с физическите им характеристики и "нетипичността" им като сексуално различни, определено осуети стереотипа за половата трансгресия. Опитите сексуалността на Димитър и Мариела да бъдат политизирани (в "На кафе" с Гала по NTV) изглеждаха несериозно, а очевидната причина за това е, че нито един от двамата не преживяваше по колективен начин идентичността си.

В началото на декември една подобна колективна идентичност оформи наречения (отново) от "168 часа" "гей-скандал в СУ". Скандалът (вж. за това по-горе в статията) може да се интерпретира и като политизация, и като отстояване на личностни права. С този случай и с реакциите по медиите обаче стана ясно едно: представата за сакралността на институцията (СУ) и оспорването й от нечистото (хомосексуалността) винаги е била тук. Тук е не само когато случаят започва в частното (Бойко Борисов застана зад Левски, а не зад Азис), но и когато една колективност (гей група, редовно посещаваща сауна) накърнява друга такава (СУ) в публичното. Опитът за вземане на неутрално решение от страна на проф. Биолчев по случая премина от лични разговори в обществен "скандал" така, сякаш не е скандално една светиня (СУ) да нарушава друга светиня (човешкото право - "Сексуалната ориентация е лично право", цитирам проф. Биолчев от интервюто му във в. "168 часа" от 26.11-02.12.2004, бр. 48). За пръв път хомосексуалните отношения наистина се политизираха и излязоха отвъд частните си граници.

Подобаващото завършване на годината с първо по рода си Queer New Year-парти традиционно беше отразено в жълтата преса ("Нощен труд"). И все пак, заглавията и ключовите думи в жълтите издания през 2004 не бяха единственият фактор за вкореняване на стереотипи или интеграция. Времената на елитно-груповисткия хомосексуализъм (микс-клуб "Спартакус") от преди няколко години отминаха, макар и заглавието на статията и ключовите думи в новинарските шапки често да редуцират възможностите за интерпретация до предпочитаното схващане както на текста, така й на визуалния материал. Накратко казано, през 2004 г. самата ЛГБТ общност започна да става фактор за собственото си еманципиране.

И така, покрай делото със СУ, през 2004 г. се доутвърди тенденцията, според която, съгласно еманципирането, политическата подкрепа за ЛГБТ и рубриката "сексуална ориентация", присъединяването ни към Европа води до нежелано "налагане на хомосексуалността" ("Все пак, ако е позволено в ЕС, нека се размножаваме хетеросексуално" - отново цитат от проф. Биолчев), вместо да се изследва точно обратното - хетеросексуалността като политическа институция. Станаха ясни и други неща. Темата за болестния характер се е изтъркала (както се видя през декември в поредния тематичен "Сблъсък" с поредния грешно поставен въпрос - "Има ли защо гейовете да бъдат отхвърляни от обществото?"), както поради нарастващото еманципиране на ЛГБТ движението, така и поради медийния интерес, преминаващ отвъд хумора и биологията. За самата ЛГБТ общност стана ясно, че обвързването между лидерство и представителство е не само недостатъчно, но и противоречиво. На медиите и обществото им стана ясно, че различията съществуват в самите (сексуални) различия. И не на последно място - стана ясно, че няма нищо лошо в това скандалността да продава и комерсиализира сексуалните идентичности, стига това да носи политически дивиденти на лесбийките, гейовете, бисексуалните и трансджендър в България.

БЕЛЕЖКИ

1. За един независим поглед върху "Джемини" през годините до днес, вж. редакционната статия на сайта bg-lesbian "На източният (ЛГБТ) фронт - нищо ново" (Редакционна 2004). [обратно]

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Писанкънева 2004: Писанкънева, Моника. Гей-темата: преди и сега. // Култура, № 16, 2004. Също: Електронно списание LiterNet, 03.04.2005, № 4 (65) <https://liternet.bg/publish14/m_pisankyneva/gay.htm> (14.05.2005).

Анализ б.г.: Анализ на положението на лесбийки, гей мъже, бисексуални, трансексуални и интерсексуални в българското общество. // Куиър България, б.г. <http://www.queer-bulgaria.org/analysis.php> (14.05.2005).

Редакционна 2004: Редакционна статия. На източният На източният (ЛГБТ) фронт - нищо ново. // Bg-lesbian, 04.12.2004 <http://www.bg-lesbian.com/pozitsii/gemini.htm> (14.05.2005).

© Моника Писанкънева, Станимир Панайотов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.05.2005, № 5 (66)

Други публикации:
Култура, № 3, 2005.