Младен Любенов

web

Проф. Анчо Калоянов е сред най-известните български фолклористи. Поколения филолози са вниквали в тайните на народното творчество и митологията благодарение на неговите научни трудове. Освен известен учен и преподавател роденият в русенското село Бъзовец проф. Калоянов е и утвърден писател. Последният му роман "Девети", излязъл в края на миналата година, се наложи като безспорно важен литературен факт и предизвика оживена полемика сред наблюдателите на литературния живот.

- Проф. Калоянов, защо казват за вас, че сте "специалист" по критичните ситуации в нашата история?

- Така се случи, че се занимавам с тях като белетрист. През септември м.г. благодарение на русенските ми приятели чествах 60-годишнината си в средновековния град Червен, където за пореден пък се върнах към историята. И като се огледах, какво се оказа? Първо, творбата, с която показах себе си, е "Димитър Злачести и Войводата Патрев", а тя е за Априлското въстание през 1876 година. После продължих тази тема в "Див огън", за събитията през юни 1923 година. Едно въстание, друго въстание, но във второто вече има и преврат. След това написах една пиеса "Нощта срещу Десети" за станалото на 10 ноември 1989 година. Тя не влезе в игра, защото тогава някои решиха, че е твърде дръзка. Аз пък написах за още един преврат - за въстанието 1185 година в Търново. Тази пиеса се казва "Черното слънце на Сибила", но и тя не видя сцена. И като не сполучих нито с 10 ноември, нито с въстанието от 1185 година, взех, че написах романа "Девети" за събитията през септември 1944 година. И сега, след като видях, че всичко това е все за поврати в живота на българите, но и превратно тълкувано, започнах да се занимавам с Преславския събор (който е в Плиска) от 894 година като "специалист" по критичните ситуации.

- Защо изведнъж задълбахте толкова назад?

- Това занимание не идва на празно място, за него имам закваска от конгреса по славистика в Братислава през 1993 година. Там не отбелязаха Преславския събор по никакъв начин и аз възразих на внука на Лев Толстой - Никита Толстой, че този събор е акт на утвърждаване на славянската цивилизация, тогава славянският свят за пръв път заявява за себе си.

- Какви са аргументите ви?

- Известният като Преславски събор всъщност се е състоял в Плиска през 894 година. Поради неяснота се смята, че той бил в Преслав през 893 година. Та на Преславския събор, който всъщност е Плисковски, става нещо повече и от поврат, запазващ значението си над 11 века след това. Този събор приема християнското богослужение на говорим език, утвърждава кирилската писменост (а това не може да се направи от държава без мощ), ставаме третия класически народ на Европа, защото старобългарският език е нейният трети свещен език след старогръцкия и латинския. Нашият език става език на цялата източна половина на Европа. Всъщност чрез Преславския събор се оформя европейския етнокултурен кръг, а старобългарският език запазва значението си почти 10 века. Допреди век и половина румънците, например, са писали на кирилица.

- Това е повратът, а кое е превратът в този събор?

- По време на събора, на 31 март, когато се е падал Великден, е било произнесено слово, най-вероятно от цар Симеон Първи, по-известен като Симеон Велики. Не мога да се ангажирам категорично с това авторство, но има много податки, че тъкмо Симеон е произнесъл великденското слово, в което гордо се казва, че е извършена смяна на властта по мирен път, без да се окървави оръжието. Става дума за отнемането на короната от Владимир-Расате и възкачването на престола на Симеон. Това е станало с благоволението на бащата Борис Първи, но по същество е преврат. Заниманията ми с този събор доведоха до друго откритие, което е много по-вълнуващо и може да предизвика доста последствия.

- Говорите за научна сензация?

- Заниманията ми с този събор всъщност са производни от заниманията ми с митология. Аз търсех кой и кога е произнесъл едно слово. Установих, че то е произнесено на събора в Плиска, насочено е срещу почитането на старобългарските божества. В търсенето на автора постепенно се домогнах до една Преславска Кормчия (книга със закони - б.р.), която се оказа дело на Йоан Екзарх, архиепископ на България. Откритието за този Преславски Номоканон, създаден в 918 година, ме повлече към друг текст, който внезапно се оказа - вероятно никой няма да повярва, защото текстът е издаден през 1971 година от Боню Ангелов - на Симеон Велики.

- Не е ли твърде смело това предположение?

- Смело е, но това не го прави невярно. Става дума за "Сказание за железния кръст". По всички косвени податки, макар че името не е написано, текстът е дело на царя на българите Симеон Велики.

- Как ще защитите тезата си?

- Сказанието е написано между провъзгласяването на българската патриаршия през 918 година и смъртта на Симеон. В него е показана българската гледна точка върху войните на Симеон с маджарите. Сказанието е разказ в разказ в разказ, с въведение и заключение на автора, с прокарани много точни богословски идеи за това кой е праведен, кой трябва да вярва в чудесата на Христа. Важен момент е тезата, че св. Георги принадлежи на българите. Авторът иска да докаже, че светецът покровителства българите в духовната им мисия и говори за тяхната богоизбраност. Тезата е, че светецът им е помогнал в борбата с езичниците и че неговите чудеса са станали пред очите на Симеон. Всъщност целта на Симеон е да се пребори за равноправие на българите пред лицето на Бога, но не чрез византийско посредничество, а чрез свой български император. Съдейки по много важни, макар и косвени данни, със сигурност това Сказание е дело на Симеон.

- Тук се преплитат заниманията на филолога и историка.

- Така е. Нямаше да ги преплитам, ако не бях от Русенския край и не бях учил в Две могили, където през 1957 година бях ученик по история на Иван Гаджулов. Това име днес почти нищо не говори на мнозина, но трите имена, които още тогава знаех за компанията в карето за бридж на учителя ми са: Александър Фол, Илчо Димитров и Николай Генчев. Неговите лекции - не бъркам, това не бяха уроци, а лекции - така ни увличаха, че не ползвахме междучасия. За годините в гимназията аз имах историята като най-пламенно проповядваната наука с най-дълбока диря в моето юношеско съзнание.

- Как Симеон извежда ролята на св. Георги като закрилник на българите?

- В "Сказанието за железния кръст" се описва битката при Мъдра Дръстърска (днешна Силистра - б.р.) с маджарите през 895 г. и разгромното сражение, което Симеон губи. Тогава той се спасява благодарение на небесната закрила, защото войната е и религиозна - на Кръста с езичниците. Св. Георги е показан като победоносец на християнската идея и сетнешната му слава на победоносец става вероятно и благодарение на българите след тази война на Симеон. Затова в Сказанието се появява на бял кон, с доспехи и с копие, на чийто връх има кръст. Описанието на битката няма съперник в българската литература - седем изречения, на Климент, който всъщност е Симеон, на когото помага св. Георги. Разказвачът описва как в един момент е престанал да вижда, дори гривата на коня си не виждал, само чувал конско цвилене, конски тропот, човешки вопли и гласове. Тогава помислил, че са го убили, затова извикал "Господи Боже, помогни ми, загивам". И чул някой гневен властелин, който нарежда на своя раб "Помогни на този човек и го изведи!". Т.е. Господ нарежда на своя слуга св. Георги да помогне на Симеон. Това е работната теза за Сказанието за железния кръст.

- Дайте доказателства?

- Например в Сказанието са описани неща, които са срещани само в този период, има библейски цитати, които показват кой може да ги знае, и думички, които може да използва само Симеон. Редица особености на текста показват стил на високообразован мислител. Споменават се Мъдра Дръстърска, Мъдра Плисковска, Несебър, а там е славната битка на Симеон с Византия при Ахелой на 20 август 917 година. Това, разбира се, са само част от доказателствата. Има и други, които ще изложа в научен текст.

- Казахте, че и родният край ви е подтикнал към заниманията с този текст, какво имахте предвид?

- През 1983 година поведох студенти на експедиция в Красен, където един от тях - Иван Градешлиев, откри жертвеници. Един от тези жертвеници ме накара да се вгледам повече в историята и да установя, че той безспорно е част от този вещен свят, описан в "Сказанието за железния кръст". Жертвеникът е на три дни път от Силистра, а до него е намерено и погребение на войн с копие и боен топор, с юзда и стреме - неща от въоръжението на конник от края на 9. и началото на 10. век. В Сказанието се описва как преди битката Георги принесъл в жертва вола си, 10 овце и 10 свине. Затова е нужен специален голям жертвеник, какъвто има край Красен.

- Излиза, че описаният от цар Симеон Георги е от Красен?

- Не твърдя подобно нещо. Това, което намерихме в Красен като жертвеници и погребението на воина съответства на описанието в Сказанието. Поради това говорим метафорично за "красенския Георги", герой на Сказанието.

- Докъде може да доведе откритието ви за авторството на Симеон, може ли да отвори вратата, през която да стигнем и до други негови текстове?

- Вероятно този текст ще даде основание на изследвачите по думите и изказа на Симеон да открият и други негови текстове. В крайна сметка, на всички е добре известно, че до 894 година Симеон е готвен за църковен глава или поне за висш църковник. Той е бил на 30 години, какво е написал до този момент? Той не би могъл да бездейства, при положение, че неговият съвременник - византийският император Лъв Мъдри е известен като автор на трактати. Било е въпрос на чест за завършилия Магнаурската школа Симеон да остави писмени паметници. Всеизвестна е и славата му на книголюбец.

- Сказанието какво е, опит на царя да каже с езика на литературата това, което не може да каже като политик?

- Да, стремеж, да наложи тезата - че св. Георги е покровител на българите, и затова не изписва името си. Но гръцките му съвременници прекрасно са знаели, че тъкмо Симеон е автор на сказанието и в отговор са написали специални анатеми за царя-отстъпник, който еретично описва мъчениците.

© Младен Любенов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.04.2005, № 4 (65)

Други публикации:
Утро, 06.05.2004.