* * *

web

Голям оптимист ще излезе тоя хлапак
винаги успява да се измъкне
в ъгъла на салона и да каже:
свирете, музиката ме вдъхновява,
като узрял плод и като уханно цвете
с безучастни приливи и отливи
по брега на цепещия се камък
пред бялата стена при Нармер и Аха
под ромола на речния чакъл...
аз съм синът с деветте майки
нероденият Тутмос
възседнал чворест пън от орфика
козлоног лодкар съм
нехаещ за общата жал
ето - едновременно във всички посоки
покълва утринно слънце
стихва боя на чукове по медния лист на луната
аз съм оная последна бакърена капка
която пази вкуса на Небето
песъчинка утаена в помътнената ретина
защото съществува толкова ярка светлина
че по някакъв начин разрушава кръжащия свят

не ще и дума - свалям шапка
пред смолистия мрак между две ноти

© Мая Ангелова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.11.2012, № 11 (156)

Други публикации:
Мая Ангелова. Морска карта. София: Стигмати, 2012.