* * *

web

Да усетиш липата подпира ли старата къща
в тежкия мед на съня
с ония които не ми се явяват и с мен не говорят
пак и отново
красиво дърво с прекрасни пчели и рояци
упойващи топли гнезда
в запустелите сенки
не чувам и няма
предишни са всички звуци
обичам / обичах
ръмежа на дребен чакъл
с който се мие отвътре замърсено шише
писукането на изкривена врата -
когато я перне вятърът свирват девет къси стрели
драскането на камъчетата
които отлепям с мазилката
и шопуркането на едрия пясък край тях ми харесва
пак и отново
по ничии гърбове да познавам
избелели десени
от малките бабини рокли
(и аз ли ще бъда някога толкова малка
като луковица на син минзухар)

© Мая Ангелова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.11.2012, № 11 (156)

Други публикации:
Мая Ангелова. Морска карта. София: Стигмати, 2012.