|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗА ФИЗИКАТА Людмила Балабанова Вървим с баща ми по нашата улица. Тук съм израснала и познавам всяко камъче и всяко дърво. Наближаваме плитката вдлъбнатина в тротоара, пред входа на болницата. Когато бях на пет, един човек се хвърли от последния етаж. Оттогава е тази вдлъбнатина. Питам баща ми дали си спомня. Той ме поглежда смаяно. Казва: "Голяма си вече. Учила си физика. Човешкото тяло не може да издълбае камъка. Тротоарът е по-нисък, за да могат да минават линейките." Вглеждам се внимателно. Да, наистина е за линейките. Не съм съвсем сигурна, че си спомням добре. Дали не е полетял направо към небето?
© Людмила Балабанова Други публикации: |